Престол и щурм от Лий Бардуго

Здравейте жълъдчета! Как сте? Надявам се добре. 

Въпреки че днес имам рожден ден (йей, ставам на 18 *хич не се вълнувам бтв хД*) и се очаква бурен купон с приятели, реших преди него да седна и да споделя още едно ревю на поредната прекрасна книга дело на Бардуго. Надявам се да ви хареса.
С нея разбрах много неща, както за себе си, така и за героите, отрих заложбите си на детектив, срещнах новия си fictional crush и като цяло ѝ се насладих на макс.

Анотация:

Мракът е навсякъде. Тъмнейший оцелява след Долината на смъртната сянка, придобивайки страховити нови сили и ужасяващ план, който ще предизвика границите на познатия свят.
Алина се завръща в страната, от която е избягала, решена да се бори с тъмните сили, надвиснали над Равка. Нови приятели, стари врагове, спиращо дъха приключение и опияняваща романтика, откриват свят, в който магията властва над всичко.

"- Чудя се и не мога да реша - луд ли си, или просто глупав.
- Притежавам толкова забележителни качества, че наистина ще ти е трудно да избереш".

Според мен "Престол и щурм" бе едно достойно продължение, което успя да доразкаже и доразвие историята на нашата смела, но и прокълната да носи на плещите си тежка съдба, героиня. С тази книга Алина успява да израсне пред очите на читателя, да се промени дори до неузнаваемост, разкъсвана между това, което желае тя и това, което ѝ казват, че е правилно. В много аспекти тази промяна у Алина ми напомняше на тази на Мер от "Алена кралица", как след всички тези случили се събития, духът ѝ в един момент успя да се пречупи леко, карайки я да изгуби себе си за кратко, мислейки не със своята душа, а с подбудите на някой друг. Въпреки това обаче, както стана с Мер, така и Алина успя да открие себе си отново и накрая дори изненадва с постъпките си както читателите, така и своите приятели и врагове.

"- Ти изобщо приемаш ли нещо на сериозно?
- Не и ако не мога да го променя. Иначе животът е такава досада."

Лий Бардуго за пореден път не ме предаде и както винаги ме омагьоса със своя стил на писане. Не знам как става това и на български, и на английски някак си все едно тази жена стои пред мен и ми разказва увлекателна приказка. 

Действието в книгата отново бе динамично, всичко се развиваше бързо, като ако авторката наблегнеше на даден момент, то имаше защо.. Нещо обаче, което силно ме изненада бе предвидимостта на няколко от събитията. Не знам аз ли съм развила прекалено големи дедуктивни умения или просто Бардуго не е успяла да заплете всичко както трябва, но на няколко момента успях да позная, какво ще се случи или кой е виновника. При всички положения обаче, краят не можах да го предвидя. 

"Страхът е силен съюзник - каза. - И верен при това."

Не мога да  възприема Мал като нещо повече от приятел на Алина и да, намирах го за слабохарактерен в първата книга. Не знам защо не можех да го възприема, просто явно съм свикнала да има повече наблягане на любовта между двама души, в следствие на всичките ya книги, които съм прочела през изминалите две-три години. Като изключим това, остава проблема със слабохарактерността. В първата част, признавам си, не го харесвах. Във втората мнението ми за него се промени и като че ли успях да го захаресам. Тук имаме малко повече наблягане на Мал, което като цяло успя да вдигне летвата и да ми го покаже от друга страна. Все още обаче не го харесвам достатъчно, за да го спася ако ми кажат, че ще го убият.

Ако се чудите дали любимият ни злодей ще се появи и тук, да ще срещнете Тъмнейший, но присъствието му ще е  ограничено. Но спокойно, на няколко пъти ще се появи и ще направи така че да не го забравите до последната страница.

Николай Ланцов е един от новите герои, за които ви казах още в началото (the new crush), който би ви спечелил още с появата си. Поне мен успя да спечели още тогава. Изключително изкусен манипулатор, но с добро сърце и смислена кауза зад гърба си, Николай се превърна може би в най-любимият ми герой от цялата трилогия, да не говорим колко бързо открадна сърцето ми. Харесвам характера му и идеите, които си е поставил да изпълни, погледа му към света и желанието му за промяна. Страшно ми е интересно как Бардуго смята да доразвие героя му в последната книга и какво е подготвила както за него, така и за другите герои в последния сблъсък на сили.

Що се отнася до Алина - колкото повече чета за нея, толкова повече се убеждавам, че с нея си приличаме изключително много. Всяко нейно решение, действие, дори мисленето ѝ през повечето време се  доближаваше толкова много до моето, че чак се плашех. Както споменах по-горе Алина преминава през труден период, успява да се опияни от властта, ала все пак накрая открива късчето надежда и се опитва да стъпи на земята. Определено успях да я харесам още повече в тази част.

Има още няколко персонажа, за които бих искала да кажа по няколко думи, но ще оставя сами да ги откриете и да направите свои заключения за тях.
(Бележка: въпреки всичко, още от началото харесвам Толя и Тамар)

Корицата е отново е прекрасна, но като че ли аз предпочитам може би първата. Има рогца, не ме съдете, а аз съм им голям фен, така че..

В заключение ще кажа, че "Престол и щурм" е едно достойно продължение на една омайваща трилогия, което ще оправдае очакванията ви още в началото и до края няма да ви даде мира, докато не попиете всичко. Ще се срещнете с нови герои, ще дерзайте със стари, ще станете свидетели на политически интриги, но и на големи саможертви, ще бъдете щастливи, ще бъдете и тъжни, но със сигурност книгата ще ви бъде интересна до последната страница.

Ревюта  на други книги от Лий Бардуго:

"Сянка и кост"

"Six of Crows"

         Страници: 400           Цена: 12.90 лв.          Издателство: Егмонт         Жанр: Фентъзи