Из архивите на блога: „The Queen of Nothing“ от Холи Блек

   И днес е денят, в който ще Ви споделя мислите си за една от книгите, на които дадох 5/5 звезди миналата година (пояснение, говорим за 2019 г.) - а именно „The Queen of Nothing“ или както е известна на български „Кралица на нищото“ от Холи Блек, за България издава издателство Ибис.

Впечатленията ми за първа част можете да прочетете тук. 

Впечатленията ми от втора част можете да прочетете тук.

   „The Queen of Nothing“ бе една от книгите, които нямах никакво търпение да прочета и още щом излезе я изгълтах за по-малко от два дни. 

Бе страшно интересна, пълна с действие и емоции, които постоянно се меняха, героите бяха в движение скачащи от проблем на проблем, имаше чувства, сражения, признания и напрежение - всичко, което един фен би искал.

   Книгата започва връщайки ни в света на хората, където Джуд прекарва своето изгнание. Ала скоро се появят новини, които разклащат рутината, в която се е потопила и след неочакваното посещение на сестра си- Тайрин, ѝ се налага да замине за Елфхайм, за да се справи с поставената ѝ задача. Но уви, тук нещата отново се объркват и скоро се оказва отвлечена от пастрока си - Мадок - който вече е враг на короната и цялата страна. Влязла в ролята на сестра си, Джуд е поставена в тежкото положение да се измъкне от лагера на баща си и да приключи с мисията,  но въпреки планът, който постепенно се оформя в главата ѝ нещата  продължават да следват своя собствен ход. Разбира се в този напълно подходящ момент се появява нашият обичан принц, от скоро крал - Кардан - който допълнително усложнява положението. Започват се битки, разкриват се тайни, нещата излизат сякаш извън контрол, но дали всъщност не вървят точно по план? Ще оставя на вас да разберете.

   „The Queen of Nothing“ не е перфектна книга. Всъщност ако седнете и решите да я разнищите до най-малката подробност ще видите колко много пропуски има - моменти, които са прекалено динамични, сюжетни дупки/вратички, недостатъчно информация или статичност. Всеки гледа през своята собствена призма, всеки разбира света както смята за добре. Напълно съм съгласна, че книгата има пропуски и едни 150-200 странички отгоре никак не биха били излишни, но уви с такива не разполагаме, нямаме възможност да я пренапишем или коригираме.
Но на мен лично книгата ми хареса с всичките си недостатъци, защото бе една от малкото, които успяват да ме развълнуват, да ме накарат да почувствам истински нещо. Да избухвам в смях, да получавам сърцебиене от напрежение, да се радвам и да чувствам онази топлина отвътре, когато сте щастливи, когато просто правите нещо, което Ви харесва. Не мога да отрека че ми причини всичко това и не се срамувам от това. Има къде, къде по-интересни, смислени, забавни и приятни книги от тази, но въпреки това не съжалявам за всяка минута прекарана с нея.

   Но нека се върнем на книгата.
Джуд и Кардан са една от най-сладките и симпатични двойки, за които съм чела и съм супер благодарна, че имах шанс да се „срещна“ с тях и да проследя израстването им като персонажи. Разликата в характерите им от  началото на „Жестокият принц“ до края на „Кралица на нищото“ и осезаем. 

   

   Джуд остана все така амбициозна, целеустремена и арогантна, но някак вече не така жестока спрямо действията и думите си, по-загрижена и осъзната. Тук отново припознах себе си в образа ѝ спрямо някои конкретни действия, но и като начин на мислене - това двоумене как да постъпи, дали е правилно и дали си заслужава жертвата, тази власт, която ѝ се предостави на тепсия, дали си заслужава или не. Напълно се видях в това и успях да се свържа.

   Кардан с всяка следваща книга ме изненадва с поведението си и тук това не се промени - виждаме го като един хитър и подъл елф, но с добро сърце и подбуди, криещи се зад все така арогантното му поведение. Моментите, в които се появяваше едновременно ме поставяха на тръни, защото нямах идея какво да очаквам, но и някак знаех че въпреки всичко той ще постъпи правилно, дори ако се наложи да огорчи другиго в замяна.

   Холи Блек е изградила персонажи, които ти се впиват в кожата с всяка следваща страница, смучат от теб жизнената ти енергия карайки те да четеш със скоростта на светлина, за да видиш краят на динамичното приключение, в което са се забъркали.

   Нещо, на което не съм сигурна дали съм обърнала достатъчно внимание в ревютата ми за първите две книги са кориците - всяка по-прекрасна от следващата, загатваща малко по малко какво ще срещнете в съответното томче. 

Корицата на третата определено е прелестна, но личен фаворит ми е втората.

В заключение, „The Queen of Nothing“ е книга, на която се насладих от началото до края, изкефих ѝ се страшно много и бях малко тъжна, когато всичко приключи. Доволна съм, че отделих време да се запозная с героите на Холи Блек, да проследя развитието им през времето и да стана част от тях и те - от мен. Със сигурност светът, напрежението, нервите и изненадите ще ми липсват, както и Джуд, Кардан, Мадок, Оук, дори и Тайрин, Накейжа и Лок. Но пък на всяко хубаво нещо му идва края, нали?

Други книги от Холи Блек, за които можете да прочетете нещо в блога: „В най-потайните дебри“

Страници: 276        Цена: 14.90 лв.     Издателство: Ибис      Жанр: Фентъзи, YA