Из архивите на блога: Злополуки и тикви

    Здравейте читатели, как сте? Надявам се добре.
Отново изчезнах, но се завърнах! Хубаво е отново да пиша, особено щом имам материал за споделяне и книжки за обсъждане. Тези няколко седмици, които бях ингогнито прекарах в компанията на интересни книги и открих най-добрия си приятел в лицето на едно малко практично приложение - Storytel. За него обаче ще Ви говоря в друг пост.

    Днешната тема е „Злополуки и тикви“ или първата част от новата поредица - „Зловещият септември“ -  която реших да започна, вследствие на голямото количество книги, които прочетох през месец септември и невъзможността ми да говоря за тях толкова колко искам по отделно.  Поредицата ще обхваща 4-5 поста като във всеки ще споделям впечатленията си от две книги, но не е изключено да Ви дърдоря само за една. 

През единадесетия месец от годината прочетох точно една книга на хартиен носител. Посягах към натрупаната купчина във вкъщи, ала тези свалени на телефона ме зовяха. В резултат на което отбелязах шест прочетени книги, част от които са един сборник с разкази и комикс. Всички, с изключение на една се оказаха по някакъв начин свързани с Хелоуин, празникът на Вси Свети.

    Книгите бяха интересни, занимателни и да, между тях се откриваха моменти, които меко казано ме караха да настръхвам. Определено ми харесаха и съм доволна, че ги прочетох. Без да се бавя повече е време да Ви представя първата книга, с която открих сезона на зловещите книги.

(Под всяка ще Ви предоставя линкове към goodreads и сайт, откъдето можете да си ги закупите.)

„Сезонът на злополуките“ от Мойра Фоули-Дойл - 3/5

    Още откакто излезе проявявах интерес към книгата, но цената ме спираше. Почти 13 лв. за има няма 300 страници? Не можах да се престраша и да ги дам, особено след като прочетох и няколко противоречиви мнения. Години по-късно книгата успя да стигне до мен и честно казано се радвам, че не си я взех. Бе интересна, с актуални теми за размисъл, леко романтична, но със сюжет загатващ приключения и мрачни дълбоко пазени тайни. Ала бе странно написана, динамиката ту я имаше, ту не, към героите не успях да се привържа, с няколко думи 3/5 звезди. Според моята скала на оценяване 3/5 зведи, означава, че книгата ми е харесала, но е имало неща, които са ме подразнили жестоко или е някак самата история е недовършена, така че не смятайте романа за пълен провал, моля Ви.

    Да се върнем на книгата. В нея се срещаме с Кара и нейното странно семейство, което в периода септември-октомври преживява злополука след злополука, сякаш мрачна прокоба тегне над тях в началото на есента всяка година. Сега е септември и Кара е подготвена за всичко. 

Историята започва с това, как Кара установява, че на всяка нейна снимка присъства Елси, старата ѝ най-добра приятелка, с която не е общувала от години. Опитвайки се да намери  момичето, за да получи обяснение Кара се изправя пред първата пречка - Елси е изчезнала и сякаш никой дори не я познава. Постепенно търсейки отговор на това авторката решава да ни представи и Алис (сестрата на Кара), Беа (новата най-добра приятелка на Кара) и Сам (полу-братът на Кара), които имат ключова в роля в повествованието и разкриването на мистерията. Заедно Кара, Беа, Сам и Алис се впускат в търсене на отговори, особено след като първата злополука се случва и Елси е там, чакайки някой да я забележи.

    „Сезонът на злополуките“ е странна книга. Самият начин на писане и структуриране на историята не ми хареса, бе странен и на моменти нелогичен. Авторката определено има въображение, но ако за момент се разсееш лесно можеш да загубиш нишката на действие.

Начина, по който бе развита и  историята също не ми хареса, защото знаете, аз не съм почитател на наблягането на любовните авантюри за сметка на фантастичното и магията. Тук отношението бе такова, имахме съсредоточава в любовните трепети на Кара в моменти, в които бе логично да се притеснява за семейството си и собствената си безопасност, но уви.

    Самият сюжет като цяло, идея за този сезон на злополуките ми хареса страшно много и определено нямаше да се сетя за края, признавам. Допадна ми доста.

    Както казах по-горе към героите не можах да се привържа, книгата бе едва 300 странички и нямахме особено допирни точки. Но в никакъв случай  не мога да отрека, че не бяха интересни за наблюдение. Любим може би нямам, но от всички най-много ми допадна Беа.

    Едно от положителните неща в книгата е че се чете лесно и не е натоварваща, въпреки включените теми за семейството, начина по който се справяме с болката и травмите от детството. Някак самата комбинация е освежаваща, четеш нещо леко, но и в същото време смислено, с поука накрая. 

    Другото нещо, което много харесвам в книгата е корицата - обожавам капани за сънища и нямаше как да не бъда привлечена от тази така прекрасна, загадъчна корица. Почти като историята, криеща се в книгата. Почти.

    Препоръчвам ли книгата? Определено. Едно леко есенно четиво, идеално за студените вечери.

 

    

 „Pumpkinheads“ от Рейнбоу Роуъл и Фейт Ерин Хигс - 4/5 

    Обожавам комикси, обожавам книгите на Рейнбоу Роуъл и просто нямаше как да пропусна Pumpkinheads! Корицата изглежда толкова сладка, колкото се оказа и съдържанието на този малък комикс. Прочетох го на един дъх късно през една септемврийска вечер и се заредих с толкова положителни емоции, колкото те зареждат прегръдките на малки котенца и кученца. Ще рече много. Историята е клиширана - момче и момиче, момичето отдавна влюбено в момчето, а момчето сляпо за това, но начина на развитие на действието и прекрасните илюстрации те карат да не ти пука за това и просто да четеш за кеф, да следиш с огромен интерес постъпките на героите и да чакаш с нетърпение момента, в който ще разберат че се обичат и винаги са се. Малка сладка доза щастие. Самият комикс сам по себе си не е нищо особено както и да го погледнеш, но начина по който успява да те докосне чрез героите, разговорите между тях и действията им и трогателен, комичен и невероятен. 

    Така че го препоръчвам на всички, които имат нужна от такова четиво до себе си по всяко време на годината. 

    Дежа и Йосая са нашите главни герои, които всеки септември от началото на гимназията се срещат, за да работят заедно в едно малко райско кътче за тикви намиращо се в Омаха, Небраска и всеки Хелоун си казват сбогом. Но тази година е различна, защото и на двамата им предстои завършване, правейки тази среща в полето последна. Планът е да прекарат възможно повече време заедно, забавлявайки се и наслаждавайки се на есента. Но нещата не вървят по план, особено след като нашето момче, решава да признае най-накрая на своя колежка, че я харесва, а тя от своя страна сякаш го избягва. В търсене на въпросната колежка, на отговорите какво ще правят Дежа и Йосая с оставащо им време заедно и един упорит козел, Pumpkinheads Ви предоставя една сладка, комично-романтична история, която ще отнеме 1-2 часа, но ще Ви зареди с пъти повече енергия. И накрая дори ще искате да се заровите в падналите листа или просто да си сготвите малко печена тиква с орехи.
Лично аз от всичките илюстрации на „полето“, което за мен си е тематичен парк, огладнях и ми се преяде пай с тиква, тиква, фъдж и още поне десет малки изкушения.

    Пропуснах да вметна, че въпреки сладостта, която капе от този комикс имаме и лека доза сериозност - въпреки че отношенията между героите имат кратък период за развитие, читателят лесно може да им влезе в положението и да изпита онова,  през което всеки един тях преминава. Йосая с неговата несигурност и тревожност и Дежа, с нейната привидна нахаканост и множество неуспешни връзки. Така че комикса не е само захар. Само 80%.