Из архивите на блога: „The Raven Boys“ от Маги Стийвотър

 

„The Raven Boys“ е книга, която притежавам още от 2014 г. насам, многократно съм опитвала да започна, но дали поради липса на знание от моя страна спрямо езика или защото не е било подходящото време, едва в края на мината година (пояснение: говорим за 2019 г.) успях да стигна до нея. И с ръка на сърцето мога да кажа че ми хареса страшно много.

   2019 бе годината, в която се запознах с аудиокнигите благодарение на Storytel, който се оказа едно много практично и приятно приложение, с което доста бързо замених Spotify при пътувания или кратки разходки. Изслушах по-голямата част от книгата благодарение на него (може би около 70%), но въпреки това, тя запази своя чар и мнението ми за нея не се измени по никакъв начин.

   Това е първата книга от Маги Стийвотър, която чета. Признавам, че бях малко предубедена, защото знаех че стилът ѝ на писане се определя като странен и очаквах в това да срещна някаква пречка. Уви, за щастие такова нещо нямаше. Бяха ми нужни няколко глави да се нагодя към него, след което всичко потече по мед и масло и с кеф четях/слушах всяка следваща глава.

 

Определено стилът  ѝ е нетипичен, фантастично-реалистичен, но увлекателен и интересен.


   Историята от своя страна също мога да опиша с гореспоменатите епитети. 

Накратко, в „The Raven Boys“ се запознаваме с Блу, която е родена в семейство на ясновидки, врачки и гадателки, но за разлика от тях, нейната дарба не е да тълкува бъдещето, а да усилва силите на своите посестрими. 

Друго нещо, което прави Блу по-различна е че още от малка ѝ е предречено, че щом целуне истинската си любов, тя ще умре.

Един ден една от лелите на Блу - Нийв - се появява и недвусмислено ѝ казва, че през тази година тя ще се влюби. Нещата стават още по-интересни, когато по време на определен ритуал, който извършват всяка година, Блу среща призрак на момче, което единствено ѝ казва името си - Ганси.  А тъй като Блу играе ролята на усилвател, а не на ясновидка би трябвало изобщо да не вижда призраци.

В същото време Ганси (жив и здрав) от своя странна живее коренно различен живот от този на Блу. Той е богат, арогантен и остроумен, ходещ в една от най-престижните гимназии в града. Но сте далеч от истината ако смятате, че е само това - всъщност той  е и всезнайко, който има силен интерес към уелските митове, загрижен приятел и да, арогантен, но по-неособено дразнещ начин.

Скоро Блу и Ганси се срещат и макар че никой не призвана какво всъщност иска от другия двамата започват да си помагат в търсене на отговори на отдавна забравени въпроси и разкриват тайни, които не е трябвало да бъдат разкривани.

   Интересна, леко зловеща, но със сигурност пристрастяваща - с това мога да опиша книгата. Въпраки че Ви споделих опорните точки, всъщност има много повече неща, които обхваща  - от герои до случки и събития. Блу и Ганси за действащи лица, но не са само те - Стивотър постепенно ни запознава с още три персонажа - Адам, Ронан и Ноа - чиито истории допълнително обогатяват сюжета и го правят още по-интересен и заплетен.

 

 Противно на очакванията ми имаше доста голяма дълбочина в лицето на героите, за тези приблизително 400 страници Маги Стивотър е успяла да изгради пълнокръвно почти всичките си персонажи, не оставяйки читателят безучастен, което страшно много ми хареса. Успях да се привържа към почти всеки, което направи четенето/слушането още по-приятно.

   Друго нещо, което много ми хареса е начина на структуриране на историята - плавно влизахме от една гледна точка в друга, без да се нарушава целостта на повествованието, причинявайки объркване само в началото докато се запознаваме с основните герои и мотиви им на действие.

   Главите са по 7-8 странички, четат се бързо и неусетно. Гледните точки са от трето лице, единствено число като както споменах горе проследяваме почти всеки един герой, но основно Стивотър набляга на Блу и Ганси.

   В книгата са засегнати не малко актуални и до днес теми като влиянието, което оказват родителите над децата си и по какъв начин се отразява това на бъдещето им, какво означава да криеш тайни дори от собственото си семейство и защо понякога приятелите са тези, от които имаме най-голяма нужда.

   Честно казано когато започнах томчето имах различни очаквания какво ще срещна вътре и се радвам, че накрая всичко бе оправдано, та даже и надминато.

ig: @light.dreamer

Това внимание, с което Стивотър се отнася към героите си, начина по който ги е накарала да оживеят между страниците, създавайки персонажи, които неминуемо повдигат различни въпроси  в теб чрез характера и действията си - беше уникално.

   Книгата определено ми хареса (да повторя за 16-сти път) и в най-скоро време се надявам да успея да стигна и до втората (пояснение: през 2021г.  прочетох и втората, която ми хареса още повече, а в момента чета третата).

   „The Raven Boys“ има издание и на български език със заглавие „Гарвановите момчета“ издава издателство Кръгозор, но поради слаб интерес към поредицата останалите части от тетралогията не са преведени. Личното ми мнение е че корицата е главният виновник, защото ако сравняваме с оригинала нямат абсолютно нищо общо, но каквото такова. Можете да си закуспите първата книга, преглъщайки корицата, след което ако Ви  харесала да продължите поредицата на английски.

   Още нещо интересно покрай „The Raven Boys“ - очаква се книгите да бъдат екранизирани под формата на сериал, ала конкретна дата на излизането му  все още няма.

Цена: 20 лв.    Издателство: Scholastic   Страници: 421    Жанр: Фентъзи, YA

Снимков материал: pinterest