"В най-потайните дебри" от Холи Блек

Здравейте жълъдчета! Как сте? Аз съм напрегната, защото утре ме очаква важен изпит и се притеснявам страшно много. Стискайте ми палци да го взема!

Днес обаче ще ви споделя мислите си за "В най-потайните дебри", която е първата самостоятелна книга от Холи Блек издадена в България.

След "The Cruel Prince" бях останала с доста високи очаквания, за която и да е книга от Блек и за съжаление това успя да повлияе на първоначалното ми мнение за "В най-потайнитe дебри". Затова реших да изчакам и да премисля всичко наново, не оставяйки предпоставките да ме заблудят. Накрая стигнах до заключението, че съм се насладила на книгата, въпреки нещата, които не ми харесаха.

Тук отново се срещаме с елфите на Блек и също като при бялата тухличка са неземно красиви, различни, студен и хитри. Страшно се зарадвах на това, защото ако не сте забелязали аз съм фенка на елфите, особено на тези създадени от Блек.

Историята също ми хареса страшно много. Не беше наситена с обрати, но пък бе интересна, с добре замислена идея и развита до край. Четейки други ревюта, забелязах, че читателите не харесват края на книгата, смятат го за претупан, сякаш авторката е имала какво още да каже, но е решила да приключи по бързата процедура. Честно казано, очаквах подобно нещо заради това, което срещнах из нета, ала на мен краят ми хареса. Всичко свърши така, както исках (и както се предполагаше да свърши), всичко се разкри и живота продължи. Съгласна съм обаче с твърдението, че Блек би могла да напише продължение, ако не за главната героиня - Хейзъл - то за Северин и Бен. Уви обаче такова няма.

Действието от друга страна не ми допадна, защото бе някак бавно и мудно на моменти, а аз обичам обратният тип. Това ме дразнеше много, особено в началото, което трудно прежалих, ала въпреки него се инатих и продължавах, защото ми беше интересно. Успях да свикна (след половината книга, но все пак) и не ми правеше особено впечатление, но не ми хареса и съм разочарована от това.

С героите така и не изградих връзка, никой не успя да ме спечели, с една дума - гола вода. Нито главните, нито второстепенните, никой не ми направи впечатление. Мисля, че за това е виновно това бавно развитие на нещата и недостатъчната информация, която Блек дава за героите си (поне тук) или просто проблема съм аз с моите изисквания и чудеса. Не мога да определя.

Корицата обаче е нещо, което обичам с тези храсти, буболечици и много ситно накъдрени по краищата букви. Много ми напомня за пролетта и Великден като цяло. Някак семпла и позитивно зареждаща.

Както казах в началото книгата хем ми хареса, хем не, беше интересна, но имаше още какво да се желае. Разочарована ли съм? Малко да, но не съжалявам, че я прочетох, защото колкото негативно, в книгата имаше и нещо положително. Впускаш се в историята лесно, четеш леко и бързо, ядосваш се на 2-3 неща, но все пак получаваш смислен и интересен сюжет.

И преди края на това ревю е редно да ви запозная (накратко) със сюжета в книгата не мислите ли?

"В най-потайните дебри" се срещаме с Бен и Хейзъл, брат и сестра родени във Феърфолд, малко градче в близост до омагьосаната гора Карлинг, обитавана от магични същества, елфи и какво ли още не. В дълбините на гората обаче се крие стъклен ковчег, а в него - неземно красиво момче с рога на овен, извиващи се по главата му. Бен и Хейзъл, както и цял Феърфолд са опитвали да го изкарат от непробудният му сън, да счупят стъкленият му затвор, ала никой не е успявал и малко, по-малко момчето се превърнало в атракция, място за партита и забавление и вече не било толкова специално.

Ала за нашите малки Бен и Хейзъл той бил всичко. Те споделяли своите мечти, желания и вопли, шепнейки през стъклото мислейки, чакайки той да отговори, знаейки, че това никога няма да се случи. Ала когато един ден ковчега бива счупен и момчето - изчезнало, Бен и Хейзъл се улавят в повратна точка в живота си. Дали да го потърсят и да тръгнат на ново приключение или да стоят настрана, чакайки. Само че когато Хейзъл започва да получава странни бележки, водещи към разкриването на цялата мистерия всичко вече е решено и тя и Бен се оказват забъркани в опасно приключение, което са чакали с години.

(На фона на тази "детективска" история имаме и малко драма, главните герои са изправени пред самите себе си, пред своите сегашни и минали действия и последствията от тях, с което историята се обогатява и става по-интересна. Поне според мен.)

"В най-потайните дебри" не успя да се превърне в една от любимите ми книги, но пък със сигурност направи няколко от дните ми по-интересни и приятни. Препоръчвам ли я? Определено, но на хора, обичащи по-леки и простички четива и такива, желаещи да си починат с нещо неангажиращо и предвидимо (до някаква степен).

Благодаря на издателство Sky Print за предоставената възможност да прочета книгата в замяна на честно ревю!

Страници: 280 Цена: 14,95 лв. Издателство: SkyPrint Жанр: Фентъзи, YA