Двете малки тухлички - "Илумине" и "Гемина"

Здравейте жълъдчета, как сте? 

След доста умуване, размисли и страсти днес съм тук с пост посветен на "Илумине" и "Гемина" – две любими книги, за които  просто нямаше как да не пиша. Надявам се, че чрез тази публикация ще успея да убедя тези от вас, които не са посегнали към книгите досега да поправят това, защото това са две от най-интересните тухлички, които смятам, че всеки трябва(или поне е препоръчително) да прочете.

Прочетох "Илумине" миналото лято и останах очарована. Подходих с голям скептицизъм, защото не е написана като нормална... книга, а като папка с различни хакнати файлове, бележки, медицински доклади, военни досиета, интервюта, схеми, е-мейли и документи, което звучи доста….странно и някак неприятно. Мислех си, че заради това няма да мога да разбера историята , няма да мога да се обвържа с героите и като цяло ще си загубя времето и нервите. Само че се случи точно обратното – книгата ми хареса страшно много, а точно това нестандартно представяне на историята беше нещото, което  ме караше да прелиствам страница след страница.

Първоначално бях объркана, заради всичката “документация” която държах в ръцете си, ала постепенно свикнах с начина на предаване на информация и неусетно се оказа, че бях преполовила книгата. Това се случи и с “Гемина”. Някъде до 20 страница не бях сигурна какво точно се случва, ала веднага щом спомените от "Илумине" изплуваха на повърхността всичко тръгна по мед и масло и хоп – за два дни я приключих. 
Знам че ви звучи странно, но вярвайте ми Ейми Кауфман и Джей Кристоф са създали един страхотен sci-fi космически роман, в който се случват толкова много неща, с който читателя няма нито миг почивка. Винаги има нещо, което да държи вниманието ти, което да те кара да се чудиш какво се случва тук. А всичката тази документация усилва това усещане и създава една страхотна атмосфера.

Нещо доста интересно за трилогията е, че във всяка книга, главните герои са различни. В първата се срещаме с Кейди и Езра, двама “влюбени”, за които живота не е чак толкова страхотен. Ала след като унищожават планетата им всичко се обърква  и на двамата им предстои едно дълго и изпълнено с трудности пътешествие, осеяно с  препятствия и изпитания. Във втората пък се срещаме с Хана – глезената дъщеря на капитана на станцията-  и Ник – един от членовете на небезизвестно престъпно семейство. Какво ги свързва ще питате? Желанието да оцелеят, защото след като станцията им бива нападната от елитен отряд убийци, те са едни от малкото, които могат да спасят всички. В третата се срещаме с Аша и Рис, за които не знам нищо, защото “Обсидио” (така се казва третата книга от трилогията) е много, много далеч от мен …

Въпреки, че главните герои са различни, двете книги са свързани помежду си. Кауфман и Кристоф разгръщат по такъв начин историята, че в един момент докато четете “Гемина” ще се сетите за “Илумине”,  ще успеете да намерите отговори на минали въпроси и ще зададете нови, като трудно ще можете да спрете да четете.

Лично на мен повече ми хареса втората част. "Илумине" беше прекрасна, наистина успя да ме докосне, даже разплаче!, но "Гемина" ме впечатли с цялостната си история и развитието на героите. Оформлението също си каза думата, защото има разлика в илюстрациите на двете книги. И да в "Гемина" бяха по-добри, познахте.

Нещото, което не харесвам и в “Илумине” и “Гемина” е това, че в началото сюжета започва много мудно и някак клиширано. Смисъл в първата книга Езра и Кейди искат да скъсат и съответно имаме доста клиширани разговори между тях. Същото е с Ник и Хана, само че те влизат в ролята на “бунтара с добро сърце” и “глезлата”, която после разбира, че истинската любов не е в социалния статус. Напълно ми е ясно, че авторите започват по този начин книгите,  за да се покаже израстването на героите и проявата на характерите им, обаче лично мен това ме дразнеше и доста трудно минаваха тези 10-20 странички в началото. Просто е изтъркано. След тях обаче, където вече нещата започваха малко по-малко да се объркват, да стават все по-динамични и опасни бях щастлива и поглъщах абсолютно всичко. Героите показваха много повече от себе си, бореха се за това, което искат и  не се спираха пред нищо.

Сюжетите и на двете книги са интересни, объркани и със сигурност имат с какво да ви изненадат. Трудно предвидими са и са изпълнени с емоция, действие и хумор. Нещото, което наистина дълбоко ценя в една книга е хумора и бях толкова щастлива, че той присъстваше и в двете тухлички, защото в най-напрегнатите ситуации винаги имаше някой или нещо, което да разнообрази обстановката и да я направи по-поносима. Саркастичните герои не са чужди и правеха историята още по-забавна и приятна. 

Като стана дума за герои моите любимци са Кейди (“Илумине”), Ник (“Гемина”) и КАЗИМ (“Илумине”). Кейди е едно нахакано и интелигентно момиче, което е способно да те разглоби и съедини за по-малко от час ако си машина. Харесвам я защото е упорита, знае какво иска и не се спира пред нищо. Обича с цялото си сърце и е състрадателна. Ник доста прилича на нея, харесва ми това, че в “Гемина” успя да свали маската от лицето и да покаже на читателя много повече от себе си, въпреки първоначалното впечатление, което прави. Чаровен и забавен, той  беше една от причините да се насладя на книгата. КАЗИМ от друга страна е нещо много различно, защото той е … робот. Изкуствен интелект, за да сме по-точни. Как ще харесам нещо, което реално погледнато не съществува извън компютъра? Повярвайте ми въпреки че ще прозвучи странно КАЗИМ е голям чаровник и ако поиска е способен да ви убие с чара си.

Останалите герои – Езра, Хана, Ела –не успяха да ме спечелят толкова много, ала със сигурност ми допаднаха.

За кориците, както и за цялостното оформление на книгите няма какво да коментирам – тук Егмнот получават точка. Всичко е изпипано и пресъздадено по един уникален и нестандартен начин, който няма как да не привлече вниманието на читателите.

Надявам се да съм успяла да ви убедя да посегнете към книгите ако не сте го направили досега.  “Илумине” е книга, която въпреки трудното и странно начало, заради нестандартния начин, по който се предава историята е бързочетяща се, наситена с емоция, хумор, опасности и  приключения. Една хубава тухличка с грабваща история и спираща дъха развръзка.

"Гемина" не се различава много от нея. Също толкова обемиста, наситена със същите неща, тя е книга, която ще ви плени и ще ви изстреля още по-надълбоко в света създаден от Кауфман и Кристоф. Героите са различни, ала историята е една и остава все така интересна, научна и динамична, изпълнена със всичко друго, но е не и скука.

"Илумине"

Страници: 608   Цена: 19,90 лв.    Издателство: Егмонт      Жанр: Научна фантастика, YA

"Гемина"

Страници:672      Цена: 24, 90 лв.   Издателство: Егмонт      Жанр: Научна фантастика, YA