"Нивганощ" от Джей Кристоф

Здравейте жълъдчета! Как прекарахте почивните дни? С книга в ръка или пък плувахте за последно в морето? Аз не направих нито едното, нито другото хД Но пък бях на една страхотна сватба, която въпреки ядовете, които успяха да се образуват, ми хареса и ме зареди с позитивна енергия! Ала стига съм дрънкала, нека да преминем към тази бяла страшна тухличка.

"Нивганощ" беше едно много странно изживяване. Първоначално книгата ме обърка, после ми допадна, след което ме стресна, леко травмира и накрая уплаши. Ала след като отгърнах и последната страница разбрах, че по някакъв начин е успяла да ме омае и да ми завърти главата. Защото дни наред не можех да си я изкарам от съзнанието.

Джей Кристоф е един от авторите, които обожавам. Съвместната му работа с Айми Кауфман по "Илумине" и "Гемина" е удивителна и впечатляваща. Поне за мен. "Нивганощ" е първото му самостоятелно творение  до което се докоснах и съм още по-впечатлена! Фантазията на този човек не знае граници и не спря да ме удивлява със света, героите и сюжета си през цялото време.. Начинът му на изразяване определено е запомнящ се - груб, без капка цензура, но пък и някак  лаконичен, оставящ с впечатлението за приказка.

Имаше няколко конкретни момента, където тази "грубост" можеше ясно да се види и да, въпреки че звучеше доста неприлично и някак засрамващо подобно поведение от страна на героите, според мен бе хубаво, че го имаше. Все пак не всичко е цветя и рози и хората не винаги говорят и правят само добри неща. Помогна по някакъв начин за цялостната атмосфера на книгата и ѝ придаде  някак по-реално звучене. Ала все пак е хубаво да има и някакво възрастово ограничение, защото ще е изключителна травма за някои читатели. Поне по мое мнение. Аз съм чела за къде-къде по гадни неща и съм чувала/чела още по-груб и оскърбителен изказ, така че нямах особен проблем. Но бях изненадана признавам.

Сюжетът бе наситен с действие ураган, който не се спря пред нищо. Вплитащ в себе си елементи от почти всеки жанр, както и не малко количество неочаквани обрати, това бе един от най-майсторски измислените сюжетни линии, които съм чела.

Началото е доста объркващо обаче и ако нямате нерви да издържите до 20 - 30-ста страница спокойно можете да се откажете от книгата. Защо? Защото Мия извършва две неща, които са съпоставени и употребата на думи е кажи-речи една и съща. Целта на това странно начало е непонятна за мен, въпреки че имам една малка теория, че всичко това е било с цел да се види колко хладнокръвен убиец е тя.

Нямам идея за истинските мотиви на автора, но знам, че този подход е нож с две остриета, защото бях на косъм на оставя книгата, заради всичката информация, която не разбирах. От друга страна има читатели, които се радват на подобни идеи, но пък затова всички сме различни. Все пак внимавайте и ако видите, че се обърквате, продължете още малко. Защото ви уверявам, по-нататък няма нищо такова и книгата върви плавно и леко.

Докато четете  не малко пъти ще срещнете бележки от автора, които някой път може да заемат дори и половината страница. Беше ми трудно да свикна с тях, ала когато спряха да се появяват взеха да ми липсват. Те бяха едно от доказателствата колко всеобхватен и добре измислен е светът на Мия Корвере, защото там се разкриваха истории свързани с предишни крале, митове и легенди, просто забележки към определена личност или действие, които бяха придружени с голяма доза хумор и сарказъм. Още едно доказателство, колко добър е Кристоф.

Мия Корвере, нашата главна героиня, преминава през доста промени и трудности в живота си, които неминуемо оставят белег върху същността ѝ. Нещастието я следва по петите, ала все пак тя не сваля гарда и е готова да отвърне на това, което се задава. Борбена, смела, стратег и голям хитрец, Мия успя да ме спечели. Ала едва в средата на книгата, защото до преди това, колкото и да ѝ се радвах, не можех да преглътна това, че точно тази нейна смелост идва от липсата на страх, защото той буквално бива изпит от същество, което Мия държи в сянката си. Някак си ми се струваше нечестно спрямо другите герои, които споделят до някаква степен съдбата ѝ. Но пък Джей Кристоф нали е злодей, реши да ѝ отнеме това предимство и скоро ѝ се наложи да се изправи лице в лице с този стар приятел.

След тази среща Мия доказа на какво е способна и се превърна в един от любимите ми герои.

Господин Благ е съществото, с кое Мия дели сянката си, което пие страха ѝ и е най-верния ѝ приятел. Имах доста съмнения към тази котка (защото обичайната му форма е на сенчеста котка), имаше много моменти, в които мислех, че точно тя е виновникът са страданията и трудностите, на които е подложена Мия, но Джей Кристоф отново ме беше оплел в догадките ми, насочвайки ме към грешния герой. Така или иначе също като при Мия, Господин Благ се превърна в едно любимите ми същества накрая.

Има още прекалено много герои, за които искам да спомена нещо - Тарик, Тих, Ашлин, Аалеа, Мариел, Адонай, Паякоубийцата, Солис, но имам чувството, че ще издам нещо важно, а аз определено не искам това. Затова само ще споделя, че всеки има отредена роля и ничия повява някъде, не е просто случайна. Колкото и да ми се иска да беше обратното.

Корицата ми е любима и не знам, имали човек, който да не я харесва. Семпла и все пак много детайлна. Прекрасна работа от страна на Егмонт. Яд ме е само, че в цялото оформление на книгата нямаме картите, присъстващи в оригиналното издание, но пък хората от издателството са решили вече да ги включат към втората част - "Божигроб", която вече е по книжарниците и е също толкова прекрасна! (На вид, на съдържание пак ще държи читателите на вода и безсъние).

А сега, накратко:

В свят където не едно, а цели три слънца владеят небето, където тъмнината се появява веднъж на три години, се ражда момиченце, с нормален живот. Преди баща ѝ да бъде убит, преди да я отнемат от майка ѝ и брат ѝ. Мия Корвере е името, което всява страх в жителите на Божигроб, името, чиито носител никой не иска да срещне. Ала преди да се превърне е легендата, Мия е имала и друг живот. И не винаги е била така жестока, безстрашна и разрушителна. "Нивганощ" е книгата, която разказва точно за това - за живота ѝ преди да се превърне в легенда.

Започвайки обучението си в Червената църква, Мия среща първото си предизвикателство там. Предстоят ѝ изпитания, които никой не знае дали може да издържи. Ала докато обучението протича, тя разбира че никога не можеш да действаш сам. Затова скоро намира и приятели. Ала дали не е направила фатална грешка?

"Нивганощ" е една от най-добрите книги, които успях да прочета тази година. Изпълнена с всичко, което всеки читател би искал тя беше зашеметяваща от корица до корица. Нямам търпение да се сдобия с "Божигроб" и да продължа с историята на госпожица Корвере, която се очертава като нещо забележително.

Страници: 632       Цена:  27.90 лв       Издателство: Егмонт      Жанр: Фентъзи, YA

Нямаше как да не мина без да споделя един от любимите ми фенартове на Мия!
(Ала спокойно, не е истински. В книгата има всичко друго, но не и русалки.)

https://www.instagram.com/arz28/