The Cruel Prince от Холи Блек

Здравейте жълъдчета! Доста отдавна не съм влизала в блога, знам, заслужавам бой с камъни, но преди да сте хукнали към градинката пред блока, искам да се обоснова. Имах нужда от малко промяна, затова реших да разнообразя малко ежедневието си и да се занимавам с други неща. Уви обаче скоро исках отново да се върна към четенето и писането и така благодарение на "Гемина" успях да се вдъхновя да пиша отново. Но днес няма да си говорим за нея, а за друга също толкова интересна книга - а именно "The Cruel Prince" от Холи Блек.

С книгата имаме интересна история. Харесах си я веднага още щом я видях в инстаграм и момента, в който успях да я намеря в epub формат беше прекрасен, защото нямах търпение да се гмурна в историята. Разбира се, това така и не се случи, защото по това време четях други неща и скоро дори забравих, че я имам на телефона. После обаче започнах да се прибирам пеш и се чудех какво да слушам. Хрумна ми да слушам аудиокниги и си казах, какво по-хубаво от това, сега да си пусна TCP? Пуснах си я и се заплених. Книгата ме омагьоса и очарова, а да не говорим колко различни емоции предизвика в мен.

Мислех си, че ще я изслушам цялата между другото, но това така и не се случи, защото скоро се сдобих с хартиено копие (и то с твърдата корица!) от световен giveaway в инстаграм ( да, и аз гледах така о-о и се чудех това шега ли е, но не беше..) и реших да спра и да я дочета. Бях стигнала до 18 глава, което беше малко след средата и бях още по-изненадана! Бях разбрала абсолютно всичко до тук, но реших да я започна отначало, за да попълня пропуските си. Такива имаше, но бяха много малко и то не особено важни за сюжета (за който пита). Препрочетох книгата до 18 глава и след това скочих с бърза стъпка към края. Доволна ли бях? Изобщо. Защото след 18 глава всичко, ВСИЧКО тръгна с краката нагоре и аз стоях и се чудех, това шега ли е или да?

Джуд и Кардан и обичайните им разговори.

Почвам от Холи.
Това беше първата самостоятелна книга на Холи Блек до която се докоснах (защото до сега съм чела само нейни съвместни творби като "Магистериум" и "Хрониките на Спайдъруик") и съм страшно щастлива, че я имам, защото Блек никога не ме е подвеждала. Още по-щастлива ме прави факта, че прочетох книгата в оригинал и се докоснах до творчеството и в този "чист" вид така да се каже. Начина ѝ на писане е пленяващ, някак опияняващ и макар че историята не беше кой знае какво, самият начин на предаване на информацията, на подредбата на думите те омагьосва и те кара да си кажеш "Оф, айде още една страница и спирам".

Тъй като изслушах половината книга мога спокойно да кажа, че това "омагьосване" се е запазило, даже дори бих казала усилило, защото е едновременно супер странно, но и приятно да слушаш как някой чете.

TCP е написана в първо лице, единствено число, сегашно време и това дава на читателя шанс да си представи всичко дословно, сякаш всичко се разиграва точно пред очите му.
Ако се притеснявате дали ще да можете да разберете всичко, спокойно, Блек не е използвала някакви завъртяни думи, напротив, книгата е написана леко, приятно и ако срещнете някоя непозната дума, няма да е фатално (но си ги записвайте, така най-лесно се запомнят!).

В TCP действието не се развива нито прекалено бързо, нито прекалено бавно, има едно средно положение, в което всички са доволни. Има обрати, има интересни, напрегнати, жестоки, странни и сладки моменти, като цяло има от всичко по много. Краят е особено…учудващ, имам предвид, лично аз последните 50 страници не ги очаквах, бях леко стресирана, когато започна един определен момент, но като цяло ми хареса и със сигурност ме накара да включа втората книга в списъка "ЗАЩО ПРЕЗ 2019??".

The Wicked King е продължението, което както разбрахте ще излезе през 2019 г.

Корицата по нищо не отстъпва на първата, да си го признаем!

Преди да започна с героите мисля, че е редно да ви разкажа накратко за какво иде реч в тази бяла тухличка, нали?
В TCP се срещаме с Джуд, която е човек живеещ сред елфи вече няколко години. След като заедно с близначката ѝ - Терин - и полусестра ѝ - Виви - биват отведени в Елфхайм, заедно те заживяват в красив замък сред елфи и всякакви чудати създания. До тук добре, ще си кажете, но какво е интересното?
Елфите не харесват хората. Всъщност, ако те не притежават определен много силен талант като да пеят, свирят или да коват оръжия, елфите не им обръщат внимание, освен когато нямат работа и не решат да се позабавляват с тях. Елфите са особено жестоки, подли и хитри, въпреки че не мога да лъжат и са готови на какви ли не дивотии.
Та, представете си Джуд, която е човек, няма никакъв талант за каквото и да е, и все пак е третирана като равна с тях. Ходи на училище с тях, носи същите дрехи, говори с тях ако щете - сами можете да си представите с какви очи са я гледали.
Джуд и Терън се опитват да поддържат нормален живот докато са в света на елфите, ала въпреки всичко намират неприятности. Най-вече Джуд, която е по-устата от двете, с повече воля и характер.
Само че скоро идва турнир, в който Джуд отчаяно иска да се включи, за да се докаже в очите на своя настойник. Ала с наближаването на турнира, всичко малко по-малко започва да се обърква, Джуд затъва в неприятности и скоро се оказва замесена в царски интриги, става свидетел на жестоки сцени и разбира дълбоко скрити тайни, докато отчаяно се бори със себе си и това, в което може да се превърне.

Иии малка част от картата в книгата.

Виждате ли еленчето?

Започвам със света, който за разлика от книгите на Маас и Толкин, не е напълно измислен, а съединен с нашия. Имам в предвид, за да стигнете до Елфхайм то просто трябва да тръгнете по правилния път, завивате зад ъгъла и хоп вече не сте пред мола, а в чудния Елфхайм. Това че преспокойно можем да попаднем там несъзнателно или факта, че елфите мога да ходят в същото кафене като нас е страхотно и много интересно. Учудих се когато Виви просто предложи да отидат до старбъкс и да пият кафе. Разбира се това ни дава основание да видим Джуд, която осъзнава, че въпреки че е човек, не принадлежи на този свят с технологии, а на този, изпълнен с магия.

Ако трябва да опиша Елфхайм, то бих казала магичен. Изпъстрен с цветове, живот и същества, също като Джуд и аз бих предпочела него. Да, дори елфите нямаше да ме притесняват.
А що се отнася до тях… Елфите ми хареса най-много. Външният им вид е толкова…елфски, толкова красив и плашещ едновременно, така различен от познатите ни до сега Рисанд и Леголас, че нямам думи! Зелено, синьо, златно, розово, оранжево, бяло, черно, я някой с крила, опашка, повече очи, коса, друг с дълги нокти, големи зъби, много висок или миниатюрен - каквото се сетите. Прекрасни са. Склонни да убиват, но прекрасни.

Една от красавиците в книгата

Ориана!

Сега към героите.
Джуд леко ме дразнеше, признавам имах чувството че се тревожи за безсмислени работи на моменти, въпреки че имаше много по-важни неща за вършене, но като изключим това я харесвам. Мечтател, целеустремена, смела, лоялна, устата, леко ми напомняше за Елин от "Стъкленият трон", но беше много по-малко арогантна. Един страхотно изграден женски персонаж, който ми хареса как успя да се развие от началото до края.

Близначката ѝ уви не харесвам, ненавиждам, искам да се удави в някоя река, много благодаря. Като цяло едно дразнещо и неблагодарно същество, обхванато от егоизъм.

Виви от друга страна харесвам повече. Не успях много да се привържа към нея, но със сигурност искам да я срещна в следващите книги.

И така, тук идва интересното. Тъй като Джуд се оказва замесена в кралски интриги няма как да не намесим кралското семейство, нали? То се състои от няколко принца и принцеси, но аз ще се спра на двама красавци.
Дейн, който се пада второ дете беше моят фаворит, само и единствено, защото имаше рога и крака на елен. Обичам елените и съм още по-голям любител на същества хибриди като Дейн. Що се отнася до характера му, допадна ми за малкото време през което успях да го опозная, защото той не присъстваше толкова много в книгата.

Нашето "лошо" момче

Кардан е друга тема.
Кардан е един от елфите, които вгорчават живота на Джуд и всячески се опитват да я докарат извън нерви. Типичен побойник, с пари, който иска да става на неговата. Много ме дразнеше, често ме объркваше, но в крайна сметка успях да го харесам. Типично като за всеки гадняр, той имаше история, която да разкаже защо е такъв задник и т.н. Не бях впечатлена, но въпреки това го харесвам. Нещото, което обаче ме подразни в книгата е това, че реално, той се явява Жестокия принц. Кардан е всичко друго, но не и жесток или поне по моите стандарти и смятам че тази "титла" би била подходяща за друг индивид от книгата, но каквото такова. Лично аз не тълкувам заглавието като адресирано към Кардан, а към всички принцове ( в книгата) като цяло, защото всеки има нещо мръсно зад гърба си, но това е мое мнение.

Има трима елфи, за които искам да кажа дума, две. Накейжа, Лок и Валириан (на български звучат ужасно..) са приятелите на Кардан, които се закачат с Джуд. Лок - некоментирам, Накейжа - не харесвам, защото през повечето време е като момиче излязло от "Mean girls", а Валириан - въпреки убийственият си външен вид, бих предпочела да е умрял..

Let's talk about the cover.
Корицата, цялото оформление на книгата, картата, която видяхте по-горе в поста - всичко е прекрасно. Нямам какво да кажа, просто книгата е страхотна и визуално, и вътрешно.

Като за край на това (надявам се) изчерпателно ревю искам да кажа, че въпреки малките нещица, които ме дразнеха "The Cruel Prince" ми хареса. Още с първата страница се влюбих в нея, в сюжета и героите, в света и съществата и до последната не спрях да придружавам Джуд в нейното жестоко приключение. Да, книгата има моменти на жестокост и малтретиране, но има и такива на смелост, опълчване и борба - за живот, за нов свят, за любов. Едно изпълнено с не чак толкова действие, но емоционално приключение, "Жестокият принц" е книга, заслужаваща да се прочете.

Много бих се радвала ако скоро я видим и на българския пазар, ала до тогава, можете да си я поръчате от bookdepository или bookpoint .

Ако някой се интересува откъде изслушах книгата - vk.com е златният сайт, който ми помогна. Ако нямате регистрация там, спокойно можете да намерите книгата в youtube. (кликнете тук)

Още нещо!

През месец май се проведе едно доста интересно предизвикателство, наречено mermay според което всеки ден хората взели участие трябва да нарисуват русалка свързана с конкретна тема. Не ме питайте как попаднах на това, защото и аз не знам, но ако се чудите каква е връзката с "The Cruel Prince" то това е този страхотен арт отдолу, който обожавам.

и не забравяйте да последвате @arz28

И понеже няма как да се отървете от мен, с вас споделям и снимка на жената написала "Каравал" - Стефани Гарбър - която най-подмолно си прегръща продължението и дразни хиляди читатели по света.