"Кралска клетка" от Виктория Айвярд

С "Кралска клетка" разбрах едно - за всяка книга си има определено време.

Опитах да я прочета преди почти две години и помня колно много не ми хареса. Дали, защото бях повлияна от всеобщото мнение, че книгата е пълно разочарование или просто не съм била на кеф, не успях да се спогодя с нея, вследствие на което тя стоеше и хващаше прах у нас доста дълго време.

Вторият ми опит за прочит се увенча с успех и противно на очакванията и всеобщото мнение, книгата ми хареса страшно много, насладих и се от първата до последната страница и се забавлявах на макс.

Мнението ми за първата и втората книга, можете да намерите тук и тук.

Историята бе интересна, изпълнена с драматични моменти и неочаквани разкрития. Но това, което я отличава от предходните две е начина на предаването ѝ. Вместо от една гледна точка, тази на Мер, тук Айвярд е решила да включи още две - тези на Камерън и Еванджелин. Според мен това е доста дързък ход и нож с две остриета, защото едва ли всеки може да помни кой, кой е, от всяка една книга, която е прочел. А и докато Еванджелин е познат персонаж още от първата книга, то Камерън не е, тя се появява чак в края на втората и не смятам, че ролята, която играе там е чак толкова важна, за да си струва запомнянето. И все пак, мисля че разбирам, защо Айвярд е решила да предаде по този начин историята. 

След края на втората книга, който знаем колко изненадващ и неочакван бе, събитията поеха по една много… различна пътека. Вместо да се ограничи с гледната точка на Мер и случките ставащи вблизост до нея, Виктория е решила да ни покаже какво се случва много по-далеч от нея, на места където Мер не може да присъства просто ей така. Но това си е моя теория.

Едно от нещата, които силно ми допаднаха в книгата е, че имаме различни гледни точки, които ни показват както Мер, така и цялостното развитие на нещата в различна светлина. Всеки герой вижда настоящата промяна по свой начин, пречупвая през своята призма и кара читателя да се замисли, дали всъщност понякога ние не постъпваме като Мер - гледайки само през нашите очи, без да се опитаме да си се представим в обувките на другия.
Чрез това читателя също успява и да се докосне до нови места от света на Мер, разширавайки познанията си и се запознава с нови персонажи.

Развитието на героите също ми допадна.
Харесва ми начина, по който Мер израства с всяка книга, как от върха падна на дъното, постепенно опитвайки да изпълзи от дупката, която сама си е изскопала. В тази част имаше моменти, в които ми идеше да я цапрдосам с нещо по главата, заради убийствената ѝ глупост и непрестанно мърморене и бездействие, в други ѝ се радвах и възхишавах за смелостта и изобретателността. Като цяло Мер ми допада като образ, защото не е перфектна. Не изключително умна, нито свръхсилна, нито непобедима. Тя е човек с проблеми, човек който бе опиянен от влатта, който се сгромоляса на земята, който търси прошка и начин да изкупи вината си. Човек, който се бори. Който се опитва да промени света. Мер е пример, че понякога  дори да кривнеш от правия път, ако искаш, можеш отново да се върнеш на него и да следваш това, което си си поставил за цел.

Кал и Мейвън са двамата красавци, които не спират да опъват нервите на читателите през тези три книги. Не съм сигурна какво ми се е въртяло из главата при прочита на първите две части, ала тук някак Кал и Мейвън не бяха особено различни един от друг. Бяха от различни фронтове, но начина им на държание, мрънкането и оплакването им ми бяха напълно еднакви. Именно затова заслужават един хубав бой, за да се светнат, кое е важното в живота. Известно развитие в тях като че ли имаше, но аз очаквах повече. На всичката драма в книгата, тази между Кал и Мейвън ми беше прекалено малко, а именно тя ме интересуваше най-много. Но каквото такова, надявам се с четвъртата книга да успея да задоволя този мой каприз.

Еванджелин и Камерън също успяват да постигнат развитие в характерите си, защото и двете им се налага да вземат важни решения, от които зависи както техния, така и нечии друг живот. Всяка носи своите проблеми на плещите си, търсейки начин да ги реши. Всяка мечтае за нещо, което не може да има, опитвайки се да оправдае очакванията на другите. Всъщност двете доста си приличаха, въпреки че бяха от двете страни на водещата се война. "Уж."Ще ми е интересно да видя как ще се развият съдбите им в следващата част, защото определено Айвярд има планове за двете.

Едно от нещата, които не ми харесаха обаче бе грубия преход между главите. Може само на мен да ми се стори така, но не ми хареса, как изведнъж от Мер отивам на Камерън и единствения показател е подзаглавието на главата.

Ами, това беше от мен. Като цяло "Кралска клетка" е една интересна малка червена тухличка, която е далеч от перфектната книга, но е занимателна и увлекателна, особено ако човек успее да съсредоточи цялото си внимание в нея. Едно добро продължение на една, бих казала, хубава поредица, която би се харесала на по-младата аудитория читатели. Защото за по-големите може би би била една идея по-драматична.

Анотация:
В спиращата дъха третa част на бестселъровата поредица „Алена кралица“ лоялността и верността са поставени под въпрос от всички страни. А когато искрата на Мълниеносното момиче изчезва, кой ще освети пътя на съпротивата? Мер Бароу, безсилна без своята мълния, е затворница, измъчвана от фаталните си грешки. Тя живее като кукла на конци и е изцяло в ръцете на момчето, което някога обичаше. Мейвън Калоре вече е крал, но продължава да плете опасна мрежа от коварства, за да държи и държавата, и затворницата си под свой контрол. Докато Мер понася тегобата на изолацията в двореца, нейното сборище на новокръвни и Червени се разраства и усъвършенства, подготвяйки се за война, а Кал – принц изгнаник и друг претендент за сърцето на Мер – няма да спре пред нищо, докато не си я върне обратно. Когато кръв се обръща срещу кръвта и огън – срещу огъня, ще остане ли изобщо някой да потуши пожара?

   Страници: 640      Цена:16.90 лв.     Издателство: Сиела     Жанр: Фантастика, Young Adult