"Разнищи ме" от Тахере Мафи

Въпреки че "Разбий ме" не ми хареса особено, имаше нещо в тази книга, което ме караше да искам да чета. И тъй като продължението и без това вече бе у нас, реших да го започна.
Останах изненадана от него, защото определено се вижда подобрение както в героите, така и в стила на писане, читателят получава така бленувата информация за света, в който се развива действието и се запознава отблизо със способностите на Джулиет, а тя от своя страна започва да осъзнава, че светът не се върти само около нея.

Ревю на първата книга - "Разбий ме"

Много се радвам, че книгите се четат страшно бързо. Прочетох първата и втората за не повече от десетина дни, което означава, че са написани доста увлекателно, с кратки глави и са интересни. Но не през цялото време. И тук, както в първата част, отново имахме известно наблягане на любовния елемент, но този път като че ли не ми вадеше душата чак толкова. Или просто свикнах. Не знам, но ако сте очаквали той да изчезне - все още е тук! (аз тайно се надявах да го няма)

Повечето неща, които се разкриват в тази книга са свързани с нашия обичан "злодей" - Уорнър. Освен, че научаваме истинското му име, разбираме повече за миналото му, начина му на живот и мислене. Появява се една фигура, която го провокира и вади наяве причините за постъпките му. Не мисля че харесвам Уорнър, но не го и мразя. Бих казала, че ми е безразличен, но ще е лъжа, по-скоро изпитвам някакви малки симпатии към него, заради определени моменти от книгата? Не знам. Но със сигурност нямам търпение да разбера как ще протече живота му сега, след случилото е в "Разнищи ме".


Господин Кент или Адам Кент, този момък, който открадна сърцето на Джулиет само с поглед в първата книга (и за когото не обелих и дума в предходното ревю) бе страшно много ощетен по мое мнение.

Тук ще има неизненадващ спойлер, но все пак спойлер, така че четете на ваша отговорност. 
Според мен една от идеите на книгите е любовта между Джулиет и Уорнър или мотива, който можете да срещнете и в "The Cruel Prince" - от врагове към любовници, но тук Адам го играе драматичния елемент, пречката между нашите възлюбени. Тоест ако го нямаше книгата щеше да бъде много по-малко драматична, не толкова провлачена на моменти и лигава. Сега ще си кажете, че аз напълно мразя Адам. Напротив, не изпитвам особени симпатии, но ме дразни колко груба е ролята му в книгата. Вижда се много ясно как Мафи го е създала, за да разколебава Джулиет, да я дразни, да бъде там, за да пречи на любовта ѝ с Уорнър, като едва ли не го изкарва злодея. Което е много грозно. Джулиент е с Адам, защото имат чисто физически досег, докато с Уорнър имат обратното - духовни или платонически чувства, както искате го наречете. Четете десет страници, за това колко красиви са ръцете на Адам, какви следи остават по кожата на Джулиет и т.н., но за Уорнър - колко зле изглеждал, колко тъжно минало имал, колко зле се чувствал и т.н. Тоест имаме душевното състояние на Адам повърхностно, дори да умира вътрешно, без да го показва Джулиет е ОК с това, но ако Уорнър кихне и имам сълзи в очите, край светът е свършил, той не е лош, той е добър, Джулиет трябва да го пита какво му има, да се съмнява в думите му, да иска да знае повече за него и състоянието му. Пък Адам сам да се оправя. Не ми хареса това нито смятам, че е справедливо. Грозно е, грубо е и кажи речи читателите ако не намразят Адам за това, че просто съществува, за да разделя уникалната двойка Джулиет и Уорнър, не знам.
Самата идея е готина, но подходът, изборът на събития и тези лигавщини на моменти убиват всякакъв шанс хората да се влюбят в книгите. И героите.
Край на спойлера.

Като заговорихме за Джулиет, това същество е толкова далеч от мен по характер и
толкова ме дразнеше на моменти с този егоизъм, който блика ли, блика от нея...Добре изграден персонаж е, може би единствения в цялата поредица, но е от онзи ужасно дразнещ тип, който ти бърка в здравето, защото говори как иска да е в общност, да се чувства полезна за обществото, но същевременно мисли за себе си. Винаги. По всяко време. Но има надежда. Има надежда, че ще прогледне и ще започне да мисли истински и за другите и ще постави себе си след тях. Много ми хареса малката промяна, която претърпя. Беше ме яд, че е толкова малка, но в крайна сметка всяка промяна започва с нещо малко. Очаквам, че в третата книга ще бъде един доста по-добър човек и не чак толкова дразнещ персонаж..

Въпреки че господин Кишимото  /т.е. Кенджи/ остана последен, той е единственият, с който искрено се забавлявах през цялата книга. Толкова приятен персонаж, забавен, интелигентен, с интересни способности, жертвоготовен и пълен непукист що се отнася за драмите на Джулиент. Обичам го. Моментите, в които просто ставаше и хубаво се караше на Джулиет ми пълнеха душата, защото той бе единственият, /от представените ни герои/ на който не му пукаше за лигавите и обърканите ѝ отношения и ѝ го заявяваше свободно. Същевременно обаче искаше да ѝ помогне да разбере способностите си и да ги използва, да я научи да се приема, да бъде добра. Уви тя не го оценяваше достатъчно по мое мнение и пак си навиваше на пръста, че обича Адам, но Уорнър я привлича... Въобще какво да ви кажа.. Джулиет не заслужава Кенджи.

Едно от най-важните неща, които се случиха в тази част е, че се запознаваме с другата воюваща страна - Пунтк Омега, където Джулиент, Кенджи и Адам попаднаха в края на първата книга. Доста интересно място, дом на още по-интересни хора, които естествено нямате много информация, 'cause Julliette..но все пак.

Корицата разбира се отново е прекрасна, въпреки че първата определено ми е фаворит.

В заключение, "Разнищи ме" е едно готино продължение, което като цяло ми хареса. Имаше моменти, в които героите ме дразнеха, в които исках да набия някого, но имаше и такива на които се смях с глас, кимвах в знак на одобрение и като цяло се забавлявах искрено. Книгата не е нищо специално и определено не е перфектна, но е добър избор, ако искате нещо по-леко, не чак толкова изпълнено с екшън и напрежение.
Официално реших да събера поредицата, така че очаквайте мнението ми за следващата част съвсем скоро.

Анотация:
Джулиет е избягала в Пункт Омега - място за хора с дарби като нея и щаб на бунтовническата съпротива. Най-накрая тя е свободна от Възобновителите, свободна от плана им да я използват като оръжие, свободна да обича Адам. Но Джулиет никога няма да може да се раздели със смъртоносното си докосване. Нито пък от Уорнър, който я иска повече, отколкото тя би могла да си представи. Преследвана от миналото си и ужасена от бъдещето, Джулиет знае, че ще трябва да избере между това, което иска, и това, което мисли за правилно. Решение, което би могло да включва и избор между сърцето й и живота на Адам.

Страници:416        Цена: 14.90 лв.        Издателство: Егмонт       Жанр: антиутопия, YA