Um...защо?

Хей хора как сте? Аз се чувствам страхотно, защото най-сетне съм си в къщи и мога да се отдам на любимото си занимание - да мързелувам. Днешният пост ще бъде всичко друго, но не и ревю, защото честно казано даже на мен ми писна от тях. Надявам се да не засегна никого със съдържанието му, но това е МОЕ мнение *набивам на МОЕ* и никой не е длъжен нито да го приема, нито да се съгласява с него ако не иска. Приятно четене (и не ме бийте накрая).

Последно време издателствата в България започнаха да ни радват с нови, интересни и световно известни книги, част от които излизат у нас едва месец-два (в най-добрия случай) по-късно след официалното им издаване, а други - се превеждат след 4-5 години, но поне се превеждат. Обаче наред с това се появи нещо, което наскоро забелязах и не мога да проумея. Цената. Конкретната книга, която ме накара да се замисля над това, колко пари отделяме за четене е  "Смъртни белези" от Вероника Рот издадена от Егмонт. Разбирам, че книгата е написана от една от най-известните и обичани писателки в света и че е спечелила сърцата на много хора, но не проумявам защо е толкова скъпа у нас? Сега си казвате: "Тази е голяма скръндза, затова говори така!", но не съм, бих дала и 100 лв. за една книга, стига да знам че си струва. Уви за тази пукната стотинка няма да дам. И говоря за преведеното издание, защото не си заслужава абсолютно нищо.

Първо цялата тази какафония колко добра, невероятна и т.н. е книгата е излишна, защото това че хубава отвън, не означава че е такава отвътре и че не на всеки ще се хареса. Корицата е страхотна, шапка свалям на хората, които са я обработили и запазили такава в българското издание на романа, но хора, една книга не е само корицата. И въпреки че 80% от хората, които вече са я прочели и им харесва, то това не означава, че при останалите 20% ще е така. И мисля че това издателствата не го осъзнават като цяло. Превеждат книги и надуват, надуват, надуват цените им, без да им пука, че повечето хора нямат толкова пари и че точно тези цени ги демотивират да четат, защото знаят че ако си позволят тази или онази книга ще се лишат от нещо друго.
А конкретно за "Смъртни белези" - тя от 464 страници, няма дори 500, но все пак цената и същата като тази на "Орденът на Феникса" с малката разлика, че втората книга е от 864 страници. Според вас кое е по-изгодно? Ще кажете въпрос на вкус, така е, но да приемем че нямате нищо против да прочетете и двете. Коя ще си вземете?

Не всички имат толкова много средства и не смятам, че ще отделят 25 лв. за толкова кратко четиво, макар и красиво, което може и да не им хареса, защото всеки има различни предпочитания и вкус. Глупаво е за мен. Плюс това е поредната young adult новела, чиито сюжет ще бъде замислен като всяка една такава книга, но ще бъде пренесен в различен свят, време, с различни герои, с различни имена, което би трябвало да създаде усещането за нещо ново. Да ама не. Концепцията на всяка една книга от 2015 насам е почти една и съща, и единственото нещо което ги различава една от друга са имената и световете, където се развива действието. Качествата на героите, чувствата им, последователността на случките - едно и също. Нищо ново или магично. Все същото интригуващо фентъзи за пораснали младежи ала нищо съществено. И точно заради това не смятам че поредната такава книга трябва да се поставя на пиедестал сред другите.
Естествено не всички  са такива, има наистина хубави, нови, които няма как да срещнеш втори път, с неповторима история, която те оставя в шок и потрес или гняв и злоба, но като цяло ние толкова сме свикнали да четем един и същ тип жанрово еднакви книги, че рядко обръщаме внимание на "черните овце" в книжното семейство. Както преди време, когато тепърва започвах читателската си кариера беше нашумяла трилогията "Игрите на глада" и подобните на нея жанрово книги, така е и сега - само че не книги в стил "Игрите на глада" са на мода.

Защо, сигурно се питате, се ядосвам толкова много на тази книга, а не на всички останали малки книги с надути цени? Защото тази преля чашата и ме е яд, как може Егмонт да се подиграват така с хората. Обичам книгите им, признавам си, те преобладават в библиотеката ми, но тази няма да я бъде. Скъпа, малка и непълна. Ще си я поръчам на английски и да, ще се охарча повече, но  поне

1) ще я имам в оригинал
2) ще бъде с твърда корица, но
3) ще бъде ПЪЛНА с проклетата карта, която ПО ПРИНЦИП трябва да е В САМАТА КНИГА, а не извън нея както Егмонт са направили
4) ще има повече страници
5) ще бъда по-щастлива

Яд ме е, защото знам че има хора, които наистина оценяват творчеството на Рот и са готови да пазят джобните си за месец или да се лишат от това или онова, но справедливо ли е да го направят и в край на сметка да получат единствено красива, но непълна книга, с правописни грешки (защото съм сигурна, че в българското издание ще има повече отколкото в американското), с по-малко от 500 страници. Според мен не е.
Бих препоръчала на всички, които наистина искат да прочетат книгата да го направят в оригинал и да, ще дадат повече пари, но поне ще получат оригиналното издание, където всичко си е на мястото си, но знам че няма как да стане, защото не всеки владее толкова добре английски, за да се впусне в романа и да се потопи напълно в него.

Съжалявам за това и се надявам Егмонт и всички издателски къщи в България да се чукнат по главата и да погледнат от очите и на купувача - не сме кой знае колко бедна държава, но не сме и кой знае колко богата. Трябва да се съобразяват малко с хората, защото в край на сметка цената е едно от ключовите неща, на които хората обръщат внимание когато купуват книга. И докато читателите с опит са свикнали с по-високите цени, то тези които тепърва започват да четат  - не са -  и следователно, когато погледна книга от 200 страници и видят, че струва 20 лв. ще се откажат и просто ще излязат от книжарницата.