Книги, които (не) искам да прочета

аз когато не знам какво да чета

Честита Баба Марта хора!

Малко позакъснях, но както са казали: "По-добре късно, отколкото никога" хд

Как сте? Аз съм страхотно, защото най-накрая приключих с ревютата! Днес написах последното от списъка и вече мога да се отдам с чиста съвест на четене и писане на есета.

Но както и да е.

Този пост се роди буквално преди няколко минути, заради една книга - "Утринна звезда" - която ми напомни колко много искам, но и не искам да я прочета. Искам защото нямам търпение да разбера, какво е станало с Дароу и Севро и как най-накрая ще свърши войната водеща се в техния свят, но и не искам защото...защото всичко ще свърши и ще трябва да се разделя с кастовото разделено по цветове общество, което обожавам, с цветущите герои, част от които ще ми липсват прекалено много, с техните животи и семейства, което не искам защото обичам да знам какво става с бебчетата ми. А предпочитам да си спестя страданието.
Така че, в този пост ще изброя книги, които едновременно искам да прочета адски много - но и не искам, защото ще ми причинят прекалено голяма душевна мъка накрая. Приятно четене.

На първо място е естествено "Утринна звезда", която излезе доста скоро и която както казах (не) искам да прочета. Знам че краят ще бъде брутален и ще плача, но сигурно любопитството ми ще надделее и вероятно още този месец ще я започна. R.I.P. soul.
I hate myself so much.







 Видях те ли корицата на "Кралска клетка"? Повече от невероятна е. Въпреки че авторката има намерение да напише и четвърта книга по поредицата (поне според Goodreads), не мисля че съм готова за този финал (ако приемем, че тази книга е последната, защото нямам голяма вяра на Goodreads xD). Но все пак ако Айвярд има намерение да напише още една  -  е, тогава Елена лети към сиелата за тази!




Когато след малко повече от две години "Colibri" решат да издадат една от книгите, които чакам с най-голямо нетърпение..
Wtf, бе хора..
Започнах "Полу изгубен" още миналата година на английски, защото просто нямах търпение да разбера какво ще се случи с Нейтън и Гейбриел и дали най-накрая няма да се случи нещо помежду им. Случи се. Няма да описвам колко щастлива бях. 
Ала реших да спра да чета книгата и да изчакам, докато събера пари и си я купя в хартиен вариант, за да мога да завърша трилогията в библиотеката си както подобава. И точно тогава "Colibri" решиха да преведат книгата и аз трябваше да избирам между изданието на бг или ае. Все още съм на кръстопът ала пак не искам отново да я започна и тя да приключи. Защото Сали Грийн не е толкова милостива и едва ли ще напише четвърта.... И пак ще страдам.



Плача вътрешно. В момента чета това прекрасно бебче и въпреки, че срещам леки трудности (защото съм забравила, какво е усещането да четеш нещо на Сюзън Ий) книгата ми харесва адски много. Знам че е последната, знам че няма да има продължение и сърцето ми се къса. Не знам как ще живея след края ѝ.
Всъщност знам.
На храна и сълзи.



Тази може би няма да я прочета в следващите, има-няма, 10 години и дори и тогава ще се наложи да ме затворите в стая  и да ме заплашите, че няма да ми давате да ям докато не я прочета.
Не мога. Просто тази солидна тухличка ще ме съсипе. Не мога да свикна с мисълта че след нея няма да има нищо. Смисъл да има "Лейди Полунощ" има и "Истории за ловците на сенки" има и Магнус, но това не е тази поредица разбирате ли? Не е същото. Няма да я има дразнещата Клеъри, нито пък сексапилният Джейс или сладкия Алек и лудата Изи. Ох, емоциите ми...



И така, това бях пет от книгите, които вероятно още тази година ще съсипят психическото ми здраве, защото съм сигурна, че поне 4 от тях ще прочета. И ще страдам. Но какво да се прави, всяко хубаво нещо си има край, нали така? А вие кои книги (не) искате да прочете най-много?