Carry on от Рейнбоу Роуъл

"Carry on" беше една от книгите, които нямах търпение да прочета още щом разбрах, че Роуъл има намерение да започне подобен проект. Обожавах (и все още обожавам) "Фенка" и благодарение на нея заобичах, и образите на Баз и Саймън, за които нямах търпение да разбера нещо повече.
Естествено представете си как реагирах, когато видях книгата в bookpoint един ден - да точно така, леко се развълнувах. Грабнах я (след като я платих разбира се) и след това тя доста дълго стоя на рафта ми, чакайки реда си или както се казва "да ми дойде музата за нея". Уви обаче очакванията, които имах относно книгата се оказаха прекалено големи, твърде завишени за автор, който пише предимно любовни романи. Така че, бях леко разочарована докато я четях ала въпреки това в "Carry on" имаше магия, която ме караше да прелиствам страниците ѝ и да се наслаждавам (до колкото мога, без да се ядосвам) на съдържанието ѝ.

"I'm not asking anybody what I should wear when I leave. I'm 18. I'll dress myself.
Or Penny will help." - Simon Snow

Ако сте чели "Фенка" ще знаете, че Кат пише фенфикшънr по романите на Джема Т. Лесли (измислена авторка), в които се проследява историята на Саймън Сноу, който на 11 години разбира, че е магьосник и отива да учи в училище за магии наречено"Watford". Сами виждате приликите с Хари Потър. Само че "Carry on" не е нито един от многото фенфикшъни на Кат, нито една от книгите на Джема Т. Лесли. "Carry on" е самостоятелна история, написана от гледната точка на Рейнбоу Роуъл за самите герои, как според нея биха се развили нещата между тях, без да се взимат много под внимание фенфикшъните на Кат и книгите на Лесли. Нещо което разбрах в последствие, защото Елена винаги чете между редовете. Както и да е.

"Sharing a room with the person you want the most is like sharing a room with an open fire." - Basilton Pitch.

Книгата разкрива живота на Саймън Сноу през последната му година, когато прекрачва границите на "Watford" за последен път, преди да стане пълноправен магьосник. Само че нещата не протичат по мед и масло, както се надява и едничката му надежда, че ще прекара една година без най-големия му враг, който по случайност изглежда точно като него само че на 11, да се опита да го убие за пореден път пропада. И всичко започва с едно нападение, последвано от изчезнал съквартирант (който най-вероятно замисля как да го убие), сърдито гадже, загрижена най-добра приятелка, странни случайности и естествено, обърканите разум и чувства на самия Саймън.
Опитвайки се да направи живота си по-нормален (до колкото е възможно), той се забърква в поредното приключение на живот и смърт, разкривайки дълбоко пазени тайни и опасни планове, заплашващи цялото магическо общество. И за капак, трябва да се съюзи с най-омразното си същество, за да спаси света.

Рейнбоу Роуъл е от малкото автори, чиито стил на писане обожавам, защото винаги когато отворя нейна книга изпитвам едно такова чувство, сякаш съм у дома. Тя пише толкова леко и приятно, че зачетеш ли се постепенно се унасяш и скоро не знаеш кога си стигнал/а половината на книгата. Тук нещата бяха почти същите. Почти. Роуъл пише невероятни любовни романи, но фантастичните...там не и е силата. Признавам че цялата идея на сюжета ми хареса, за доста от нещата нямаше да се досетя изобщо (ако не ме бяха спойлнали!!!), но има едно нещо, което и куцаше и СПОРЕД МЕН това беше факта, че просто фантастиката не ѝ се отдава толкова много. Романтичните части бяха феноменални и всеки път когато стигах някоя имаше голяма усмивка на лицето ми, но през другото време усещах, че нещо липсва на книгата. Не знам, може просто така да ми се струва, защото съм свикнала да чета романите на Роуъл, където не присъства фантастика и за това да усещам всичко така. Но може и защото силата на авторката да не е просто в тази сфера.

"Magic words are tricky. Sometimes to reveal something hidden, you have to use the language of the time it was stashed away. And sometimes an old phrase stops working when the rest of the world is sick of saying it."

Що се отнася до сюжета, както казах - страхотен. Малко ме беше яд в началото, защото много ми напомняше на този от романите на Дж. К. Роулинг, но в последствие спрях да обръщам внимание на това и започнах да забелязвам нещата, които ги различават. Само че едно не можах да разбера - защо всичко между Бас и Саймън се случи толкова бързо? И да, говоря за тяхната първа целувка. Просто не можах да схвана, как в единия момент Саймън е готов да се закълне, че мрази Баз, а в следващия - ТОЙ го целува. Няма логика. Разбирам, че момчето беше объркано и прочие, но не може, ей така, защото ти е скимнало да целуваш човека, който ти е вгорчавал живота в продължение на седем години. Това ме издразни най-много в книгата и все още ме дразни, защото ги обожавам като двойка, но просто тази първа целувка.. Както и да е.

"If Penelope were here, I'd tell her she's wrong about me. She thinks I solve everything with my sword. But apparently, I can also solve things with my mouth - because, so far, every time I lean into Baz, he shuts up and closes his eyes."

Саймън Сноу е един от най-дразнещите главни герои, които съм срещала. Но е и единствения, който харесвам измежду тях. Първоначално харесвах Саймън, защото беше от онези, мили и добри главни герои, които се стараят да пазят близките си, дори с цената на собственото си нещастие, въпреки непохватността си и неумението си да прави заклинания, макар че би трябвало да е най-силния магьосник в света. Но с течение на книгата започваше да ме дразни все повече и повече. Не харесвах тази негова подчиненост към Магът, не харесвах и моментите, в които се държеше като петгодишно изгубило близалката си. Но от друга страна харесах колко голям инат и първичен бе. Допадна ми тази негова загриженост към Баз и Пени и как се опитваше да ги защити по всякакъв начин. Хареса ми и как се опитваше да стане по-добър магьосник, въпреки притеснението си, че би убил някой, всеки път щом се опита да направи заклинание. Като цяло мнението ми за него е 70/30 в негова полза.

"If Simon Snow is the Humdrum... that makes him a villain. A supervillain.
Can I be in love with a supervillain?"

Баз от друга страна ми допадна повече въпреки, че в героя му нямаше нищо невиждано. Типично лошо момче, което се отнасяше зле с човека, когото обича и се крие зад маската на арогантен задник. Tyrannus Basilton Grimm- Pitch дами и господа. Но като всеки красавец с невероятно име, той притежаваше тъмно минало зад гърба си и мрачно бъдеще, докато...хех, докато Саймън не му показа обратното. Не знам защо харесвам толкова двамата като двойка като очевидно не ги харесвам достатъчно по отделно. Но убийте ме, не мога да отрека, че не обожавам моменти, които споделят.

"Penny quotes her mum as much as I quote Penny."

Пенелопи Бънс, най-добрата приятелка на Саймън, ме спечели със своята упоритост, нахалност и най-вече готовност да помогне на приятелите си когато и с каквото може. Харесвам връзката, която бе изградила със Саймън, защото много ми напомняше отношенията като на типични брат и сестра. Една със сигурност симпатична героиня, за която се радвам, че имах възможност да чета.

Агата Wellbelove (като го пиша на български не ми звучи добре...дори не ми изглежда добре) ме дразнеше. Честно казано, чак ми идеше да я блъсна в стената. Но беше добре изградена героиня. Имам предвид, тя се явяваше като онзи магьосник, който не иска да е такъв и който се старае да избяга както може от истинската си същност, независимо дали от тези нейни решения биха зависели приятелите ѝ или не. Много мразя подобен тип герои особено ако са добре изградени, защото въпреки, че принасят доста за развитието на самата история и героите, те дразнят читателя. Или поне мен.

Бих искала да спомена още герои, но ако продължа е твърде вероятно да се досетите, какво ще се случи в книгата и да ви убия желанието да я прочетете. Така че ще спра до тук.

"Sometimes it feels like I've spent my whole life looking for the map or key that would make Watford - the whole world of Mages - make sense."

Преди да обобщя ще кажа, че обожавам корицата, независимо колко семпла и обикновена изглежда. Харесвам тази пастелни цветове, които са използвани, да не говорим за шрифта и силуетите на Саймън и Баз. Много ме радва.
(Между другото в книгата има карта на Watford, но понеже моето копие на книгата е с меки корици, картата е отрязана през средата и за съжаление не се вижда цялата. Но въпреки това, се вижда колко красива е. Или поне аз я намирам за такава.)

"I'm in love with him.
And he likes this better than fighting." - Basilton Pitch.

Като за край ще кажа, че въпреки нещата, които изброих "Carry on" си заслужава да се прочете, защото е лека, приятна, чете се бързо като всяка друга книга написана от Роуъл и е интересна. Има приключения, фантастика и любов, която ще ви топли сърцето или поне до някаква степен ще ви накара да се усмихнете. Има хумор, има тъга, има от всичко по-малко....и още нещо.

Ако желаете можете да си свалите книгата от тук.

           Страници: 525      Цена: 22 лв. (аз я намерих за толкова)      Издателство: Macmillan Children's Books             Жанр: Фантастика