Ние НЕ СМЕ съдници - My thoughts

Здравейте!
Знам,че последно време не съм активна,но това училище ми убива всяко желание да седна,а в моменти щом то се появи,компютъра е зает.
Надеждата ми е в това,че през февруари ще съм първа смяна и ще имам повече време да пиша.

Днес обаче ще ви занимавам с един малко по различен пост,който се надявам да бъде началото на поредица други свързани с мен и моите мисли по дадени въпроси.

Повод за този пост  е един разговор,който проведох онзи ден с една приятелка на път за вкъщи.Въпросната ми приятелка ми сподели,че скоро когато изпращала едно момче от курса си и те са си говорили за различни неща,но в момента в който момчето я попитало дали чете,а тя отговорила не,момчето си навирило носа и изтъкнало как било прочело "Антигона" и "Илиада" и колко жалко,че не можело да си говори с нея за тях.С прости думи,нарекъл я е тъпачка за това че не чете.

Изключено е да казвам,че това ме обиди доста,въпреки че не бях на мястото на приятелката ми.

Хората по принцип сме си злобари,да си го признаем,поне един път през живота си и вие сте били озлобени заради нещо,но има разлика в това да си злобен,защото ти е в природата и да го правиш нарочно. Не разбирам,защо въпросното момче е решило да се направи на голямата работа от това,че чете.Това че някой чете не го прави,нито Айнщайн,нито му дава подов да си вири носа и да обижда на тъпаци всеки,който не го прави.Всички сме различни,с различни интереси и възгледи за живота.Нормално е да харесваме и да правим различни неща,но НЕ Е нормално да обиждаме и да хулим другите за различните им предпочитания.Простотия е. Ако на теб ти харесва да четеш,чети ,но не си мисли,че си нещо повече от един не четящ човек.Същото е примерно с танците.Ако си добър в танците,това не означава,че не трябва да общувам с хора, които са пълни дървета.За абсолютно всичко важи това.Нещото,което ме подразни,в това което приятелката ми ми разказа, е че 1) това момче чете като мен ,2) определя хората като такива или онакива,без дефакто да има каквито и да е основания и 3) вири си носа за неща,в които едва ли е много добър.

Забелязали ли сте как хората които се хвалят че са добри в нещо в момента,в който имат възможност да покажат потенциала си търсят всякакви начини да се измъкнат?Аз да.А забелязали ли сте как същите въпросни хора,се хвалят само на такива,които не са добри в това в което са те или го изтъкват на всички,за да може другите да се почувстват гадно? Аз да.
Знаете ли какво излиза от това?Че много малко хора като мен и със сигурност една част от вас виждат точно това и се стараят да не го правят,защото е гадно.На никой не му е приятно да му се присмиват и натякват за това,че не може да плува,скача или  че не може една 3-ка да върже.

Тук ще вметна,че освен от различните предпочитания хората се интересуват от оценките в училище на другите.Автоматично,ако имаш само 6 си антисоциален зубър или ако имаш само 2 и 3 си твърде голям тъпак,за да общуват с теб. Ето заради тези неща НЕ ТРЯБВА да има скала по която да се оценяват учениците.Защото стават завистливи,злобни и си вирят носа.

Въпросната ми приятелка е един чудесен човек,въпреки оценките си.Не разбирам,защо много хора смятат,че щом нямаш добър успех в училище,значи си забил.Да сега ще си кажете,тая тука отличничката ни говори така,но и тя така смята,че всички са по тъпи от нея.Вярвате ли или не,не го смятам.Имам достатъчно добри родители,които за тези 16 години ми втълпяваха и втълпяваха,че проклетото училище колкото и да е важно,толкова и е маловажно.Оценките са важни да,но те са за теб.Не са критерий, по който да съдиш другите. Не  ми пука дали човека срещу мен е завършил Харвърт или повтаря за втори път 12 клас,ако се държи човешки, изслушваме и не се опитва да се изтъкне с нещо или да се държи като нагла принцеса,е тогава всичко е наред.

Много от приятелите ми не са отличници,но това не ги прави,нито по глупави от мен,нито по забили.С ръка на сърцето мога да кажа,че всеки един от тях е една невероятна и интелигентна личност,с която винаги ми е било приятно да общувам и да прекарвам времето си .
Но ако трябва да вървя по логиката на онова момче,аз трябваше да имам само един приятел ако съдя по оценки  и нула ако съдя по интереси.Мразя когато хората се съдят по интересите си.Защо по дяволите някои са си втълпили,че щом НА ТЯХ НЕЩО НЕ ИМ ХАРЕСВА това означава,че е забранено и че на всички други на които им  харесва са бебета,идиоти,зубари и прочие. ВСИЧКИ СМЕ РАЗЛИЧНИ БЕ НАБИЙТЕ СИ ГО В ГЛАВАТА. Нямам как съседа ви отляво да харесва джаза, и този отдясно също.Много ясно,че този отдясно ще предпочита гръцката музика през ритмите на джаза.Логично е.

Глупаво е да се съди по това.Нито сме съдии,нито нищо.Ние сме хора,различни хора,с различни предпочитания към едно нещо или друго. Мразя хората,които не го осъзнават това и още повече мразя такива,които ГО ОСЪЗНАВАТ,но пак правят същото.

Имам приятелка,която имаше интерес към аниметата.Да,да някои ще си кажат,че са за бебета и за деца.Е,честито току-що се присъединихте към онази група през два реда горе.Аз също бях в нея отначало,но после се присъединих към приятелката ми.И знаете ли защо?Защото дадох шанс на това,което тя харесва.Реших да видя какво толкова я привлича и изгледах един епизод от едно аниме.После още един,после следващ и накрая свърших сезона. И да хареса ми. И станах фен макар и не един от най постоянните. Така се случи и с книгите.В 6 или 7 клас(не помня) имахме едно момче,което четеше като книжен плъх.Аз тогава не проявявах интерес към книгите и ми беше тъпо и странно да го гледам,как седи,със забита глава в чина четейки(това не вярвам че го пиша).Така де,по това време за занимавах с доста други неща едно от които беше обработката на клипове, като чрез тях се запознах с един прекрасен книжен червей,с който не си говорихме почти за книги.Казвам почти,защото понякога тя ми казваше това-онова за някоя тухличка.Така де,не помня как,но просто един след такъв разговор с книжното плъхче се реших да си взема нещо и да почна да чета.И заради нея,и заради момчето от класа ми,които всеки божи ден четеше като лудо. И да,зачетох се и........ се превърнах това в което съм сега. Книжен плъх.Но нямаше да стана такъв ако не бях опитала,ако изобщо не си бях направила труда да видя защо приятелката и съученика ми обичат да четат.

Извода от тези неща, които ви разказвам е,че аз опитах.Да съдих ги отначало, с което не се гордея, но опитах нещата, които другите правят и по този начин открих неща,които и на мен ми харесаха.

Ако всички хора правехме по този начин,ако просто вместо да се присмиваме се замислим, защо този харесва това и го опитаме може 1)най-малкото да си намерим ново занимание и 2) да открием приятели. Не е трудно,просто се иска едно малко усилие.

Естествено има неща,които няма как да ни харесат колкото и шансове да им даваме.Като една безинтересна книга.И да я силиш и да я прочетеш,ако е без желание и интерес нищо няма да разбереш.(леле рима).Но за това важи правилото:"Опит,грешка".Някой път ще е "Опит,успех" друг път "Опит,грешка" трети "Опит,защо по дяволите не го опитах по рано?!",но винаги трябва да има опит. Опита е едно от най-важните неща в живота на всеки един от нас и ако не се научим да опитваме,да изследваме зоните и нещата,в които сме като в пълна мъгла,то тогава сме егати ограничените хора.

НО не е правилно,когато нещо не ти хареса автоматично да почваш да го плюеш както и всеки друг който харесва въпросното нещо.Примерно ако е книга.Това че ти не харесваш въпросната книга,не означава че автоматично,не харесваш човека който я обожава.Ти си имаш свое мнение,човека от среща-друго.Това че имате различни предпочитания не ви дава право да не сте приятели.Може да имате различни мнения за въпросната книга,но и двамата да обожавате Teen Wolf или Ники Минаж.

 Нямам как всички да харесваме абсолютно едни и същи  неща.Ако беше така света щеше да е едно скучно-скучно-скучно място.



В общи линии това беше за днес.Нямам идея дали съм предизвикала някакви чувства у вас,но ако съм - дано те да са положителни.

Обещавам след ден-два отново да постна нещо,а до тогава ми пожелайте успех и ЧРД понеже днес навършвам 61!(е 16,но 61 повече ми харесва).Приятна ваканция на всички и дано да се забавлявате,защото едва ли времето ще е толкова хубаво дълго.