„Легендата“ от Стефани Гарбър

   Както казах още в ревюто за „Каравал“ твърдо се реших да продължа поредицата, въпреки че с първата книга имах леко комплексни чувства. Радвам се че го направих, защото „Легендата“ ми хареса доста повече от „ Каравал“ и определено съм доволна, че не оставих поредицата зад гърба си.

   Ако нямате представа за какво говоря „Легендата“ е продължението на „Каравал“ (повече информация можете да намерите тук). Ако вече сте чели първата част или пък не сте, спокойно можете да продължите да четете поста, защото съм се постарала максимално да запазя сюжета в тайна, споменавайки неща, които по никакъв начин няма да развалят удоволствието да прочетете книгите. С други думи - няма спойлери. Поне не големи.

   Ако сте почитатели на първата част, то тази няма как да не ви хареса. Историята придобива по-голяма дълбочина, появяват се нови герои, разбулват се скрити тайни, митовете оживяват - като цяло „Легендата“ е по-шантава и от  „Каравал“!

   Едно от нещата, които най-много ми харесаха бе че тук историята продължава от гледна точка на сестрата на Скарлет - Донетела (Тела)- която е доста по-различна, по-смела, по-нахакана, по готова да се впусне в поредното приключение без да мисли много, но все оставаща на щрек. Харесвам повече Тела, намирам я за доста по-забавна и въпреки детинското ѝ поведение на моменти, дори и някак за зряла. Беше ми много по-приятна като главен герой в сравнение със Скарлет, която намирах за по-консервативна, по-скучна. В началото Тела ни бе представена така както си я спомняме от „Каравал“, ала постепенно с напредването на историята успя да укроти този приключенски дух и боен нрав и започна да разсъждава повече как и защо да постъпи по един или друг начин.  Гарбър не остава безучастна към героите си е се старае да ги развива във времето, което аз лично оценявам доста.

   Другото нещо, което ми допадна е задълбаването в света и създаването му. В първата книга някак нямахме толкова информация за света, в който Тела и Скарлет живеят, наблягаше се повече на Каравала и връзката му със сестрите Драгна, но във втората това се променя. Освен че научаваме повече за градовете, специално града в който се намират нашите героини, разбираме повече за историята и легендите носещи се по тези земи. Което не е случайно само да кажа, изобщо не е..

   Мисля че имах само един проблем с книгата и той бе края, някак всичко ми се стори много претупано, защото имаше неща, на които тепърва щяха да се появят отговорите и точно тогава действието стана много бързо и всичко приключи в рамките на 4-5 страници. Не ми хареса и да, определено това беше нещото, което ме накара да дам 4/5 звезди на книгата.

   Третото нещо, заради което се влюбих в книгата са героите. Въпреки че в първата част имах проблеми със Скарлет, продължавам да държа на мнението си че тя бе един доста добре изграден герой. За Тела мога да кажа същото.

Тела, както казах в началото, ми харесва като главен герой, историята около нея се върти енергично, тя постоянно е в движение, търсеща начин да постигне това, заради което се е включила в поредната игра на Каравала. Хареса ми че авторката е наблегнала малко повече на семейния елемент, оплитайки няколко члена от семейството ѝ в историята, допълвайки празнините, които създаде с първата книга. Тук отново присъстваше любовния елемент, но дали защото харесвам повече едната сестра от другата, не му се дразнех, даже напротив, хареса ми как разнообразява на моменти историята и в същото време я допълва. Триъгълника, който се заформи ми бе доста интересен, не беше от онези дразнещи и сладникави, а от тези, които ти заедно с героя се чудиш този или този младеж да избереш, защото героите ту се показват като добри, ту като лоши, ту правят едно нещо, ту коренно различно. Объркват ви тотално общо взето.

   Скарлет бе изместена от сцената, но спокойно се превърна в един потаен второстепенен герой за когото се колебаеш дали можеш да му се довериш. Беше ми много приятно да я наблюдавам в тази роля и определено нямам търпение да видя какви ще ги свърши в третата книга. Особено след едно нейно изказване в края, което ми се стори много странно.

   Джулиън не бе особено включен в повествованието, но ако имаше случай в който да се появи, не беше никак случаен. Данте от друга страна изигра една огромна роля, постоянно появявайки се където трябва или не, играейки си с чувствата както на Тела, така и с тези на читателя. Харесах Данте още от първата книга, не ме съдете, видя ли харизматичен герой покрит с татуировки, саркастична личност и обвит в потайност - sign me in! (+ че се и казва Данте, а аз обожавам това име) Много се зарадвах когато все повече и повече се появяваше в историята, въпреки че накрая леко съжалих. Това, което се случи беше последното нещо, което реално желаех да стане, но каквото такова. Ще видим каква ще бъде развръзката в третата книга.

Тук идва времето да спомена Джакс - новият мистериозен и леко злобен герой, в който се влюбих. Джакс е харизматична личност, божествено красив, арогантен, лицемерен и агресивен  просто защото не му пука за чувствата на другите - следва си своето и това е. Обичам да чета  за такива личност, защото логично никога не им пука само за това, което казват и в края винаги се оказват объркани от чувствата, които изпитват към определени хора. Още с появата си знаех че Джакс не е случаен герой, а играе важна роля за развитието на действието и до края това беше потвърдено. Всяко действие, което предприемаше подлагах на съмнение и в един момент дори си помислих, че той е Легендата (спойлер - не е), но в крайна сметка това, което всъщност се оказа не го очаквах. Страшно ми е интересно да видя как ще продължи да се развива историята му и какви действия ще предприеме след всичко случило се.
(Всеки, който е чел книгата ще разбере това, но ябълките. Само на мен ли ми направи впечатление, че има ябълка за всеки повод?)

   Като споменах Легендата този човек ме побърква. Държа си на мнението, че е страхотен злодей, тук отново показва своето майсторство в манипулацията и играенето на игри, но толкова да ме е яд на някои негови действия, че ми се иска да го набия. Но това предполагам е част от образа му, така добре изграден, че в един момент искаш да влезеш в книгата и да го пребиеш за начина, по който манипулира и играе с хората. Чудно ми е какво ще предприеме в последната част и дали всъщност ще отрече, това което разкри в края на тази книга (аз твърдо отказвам да повярвам).

   Корицата отново не ми харесва, съжалявам, но предпочитам американските издания, но пък не мога да отрека че в нашите няма никакъв чар.

   И сега една тъжна новина, за съжаление издателство Бард скоро нямат намерение да издадат „Finale“ третата и последна част от трилогията, което според мен не е честно, но разбирам напълно защо постъпват така. Когато няма достатъчно продажби на първите две томчета, няма как да рискуват с издаването на третото. Тъжна съм, защото знам че много хора не се чувстват достатъчно сигурни да четат на английски и няма как да продължат историята, няма да видят края ѝ, но пък надеждата умира последна! Кой знае може да ни зарадват с ограничени бройки тази или другата година, така че стойте нащрек! А до тогава, ако желаете да си закупите копие, то ви съветвам да посетите книжарници, които биха ви направили персонална поръчка като bookpoint или booktrading и всяка друга, за която се сетите. Bookdepository също не е лош вариант, но имайте в предвид, че там специално тези книги са скъпички.

В заключение, „Легендата“ е едно страхотно продължение, което ми хареса много повече от първата книга. Историята се задълбочава, става малко по-мрачна, но все така интересна, героите се оплитат в мрежите на Легендата, а Каравала продължава да бъде все такова примамливо, потайно и екстравагантно място. Доволна съм, че я прочетох и нямам търпение да стига до „Finale“, за да видя как ще завърши тази така объркваща, но пленителна история за сестрите Драгна.

   Между другото в момента издателство Бард имат промоция, при която ако закупите два фентъзи романа ще ги получите с 50% отстъпка, тоест 2 за 1, така че ако съм успяла да повдигна интереса ви за книгите, то не пропускайте да посетите сайта на издателството. Линк ще поставя отдолу, от вас се иска само да клекнете на иконката с монетата.

Анотация:
   Донатела Драгна още свиква с новата си роля в трупата на Легендата, когато става ясно, че предстои нова игра. Императрицата на Меридианната империя навършва седемдесет и пет и Каравалът потегля за столицата за поредното си екстравагантно представление – пълно с незнайни цветове и магията на забравени сънища.
   Сред великолепието на празнична Валенда Донатела се впуска в опасна игра. Натрупала е дългове и е дошло време да плати: трябва да предаде господаря на Каравала. Ако не открие откъде черпи силата си Легендата, собствените ѝ тайни ще бъдат разкрити, а животът ѝ – опустошен.
   Донатела знае, че Легендата е опасен, но не и каква съблазън се крие в тази опасност. Колкото по-близо е до най-пазената му тайна, толкова по-малко може да разчита на собствените си чувства. Клела се е никога да не се влюбва, но скоро става ясно, че на риск е изложен не само животът, а и сърцето ѝ.

Страници: 352          Цена: 24.99 лв.         Издателство: Бард      Жанр: Фентъзи, Young Adult