„Призрачната гора“ от Мат Хейг

След като прочетох „Крадецът на луридий“ като по чудо при мен се появи още една хубава детска книга,  която за разлика от роботското динамично приключение на Уилям, бе малко по-магична, хумористична и на моменти честно казано, доста зловеща. Не го очаквах и останах изненадана, както от развитието на събитията и героите, така и от хумора и начина на писане на автора.

Накратко, в „Призрачната гора“ се срещаме с две деца, брат и сестра - Сам и Марта Блинк, които вследствие на ужасен инцидент отиват да живеят при леля си в Норвегия, в едно далечно градче. Там е разположена още по-далечната къща, в която ще живеят, а близо до нея има гъста и мистериозна гора, от която всички се страхуват. Докато Сам и Марта още свикват с новата обстановка, в която са попаднали, постепенно сякаш намират различни знаци, които постоянно ги подканват към гората, докато един ден и двамата не влизат в нея по един или друг начин. И там те се срещат с неща и същества, които не са и подозирали че съществуват. В търсене на изход, те се оказват замесени в по-заплетена история, от която сякаш няма да си тръгнат живи. Но дали ще успеят наистина или ще останат в там завинаги? Ще оставя на вас да разберете това.

„Призрачната гора“ е чаровна детска книжка, с много поуки и хумор, която въпреки че на моменти ми се струваше твърде бързичка и леко страховита ми хареса. Интересна история, развиващи се герои, странни същества като тролове и духчета, магия, зъл професор пишещ мемоари - какво да искаш от хубава детска книга? Не очаквах това, което срещнах измежду страниците ѝ и бих казала че останах приятно изненада.

Мат Хейг има лек и приятен стил на писане, хумористичен и  подканващ да четеш още и още. Много се забавлявах с него. Изреченията бяха кратки, стегнати, изчерпателни. Историята - с предвидим край, но интересна. Героите - смели, но таящи малко страх, все пак деца са. С няколко думи - много приятно четиво.

Тъй като започнах книгата без да знам абсолютно нищо за сюжета, бях изненада че почва с подробен списък на действащите лица специално отделен за нас, читателите, който да ни помага в това приключение и от който си личи чувството за хумор на автора. Историята започна доста приятно, после придоби мрачен вид, редуваха се тези две състояния до заветния край, който разбира се бях предвидила, но все пак останах доволна.

Кратките моменти, в които автора се намесваше в историята (на възможно най-интересния момент мен ако питате) обясняваше ни нещо или просто ни подготвяше за следващите глави и си "тръгваше" бяха безценни. Леко ме дразнеха, но и забавляваха едновременно.

Друго нещо, което много ми допадна бяха симпатичните илюстрации, които срещах докато четях и които съвсем малко намирам за зловещи. Допълваха историята и доста ме улесняваха - нямаше нужда да се чудя как да си представя това елфче  или онзи трол, така че бях щастлива.

Сам и Марта бяха доста различни като персонажи, но се радвам че успях да проследя тяхната история. Книгата бе написана от трето лице, единствено число, но Мат Хейг редуваше както глави от единия, така и от другия.

Ако трябва да съм напълно честна атмосферата на моменти ми напомняше на тази от съвместните книги на Холи Блек и Тони Ди Терлизи - „Хрониките на Спайдъруик“ - което много ме зарадва, защото това беше една от първите поредици, които прочетох и която дълбоко обичам. „Призрачната гора“ ми припомни защо обичам да чета, потапайки ме в подобна атмосфера.

Не знам само аз ли намирам корицата са закачлива и доста красива. Тези топли тонове на кафяво, жълто и оранжево доста ме привличат и определено ми харесват.

Нещо, което пропуснах да споделя книжката е част от дуология, но спокойно можете да я прочетете като самостоятелна част.

Обобщено: „Призрачната гора“ е симпатична детска книга, която ме изненада приятно. Въпреки несгодите, през които Сам и Марта преминават, двамата успяват да изживеят едно приключение, което читателя имат възможност да наблюдава. Книга, от която могат да си вземат поуки  големи и малки, книга за братската любов, несломимия дух и какво означава да си  добър. Препоръчвам ли я? О, да, определено. Въпреки странностите, които можете да срещнете, тази книга е не е за изпускане.

Анотация:
Самюъл Блинк е главният герой в тази история, но все още не го знае.
В настоящия момент той е на задната седалка на семейния автомобил заедно със сестра си Марта. Дори не подозира за гигантския дънер, който ще се стовари от небето върху тях едва след минути и ще преобърне живота им завинаги. Също така не очаква, че двамата ще са принудени да се преместят в Норвегия и да ядат от миризливото кафяво сирене на леля си Ида. Още по-малко пък има подозрения как Марта ще изчезне в дебрите на Призрачната гора - дом на еднооки тролове, злонамерени духчета Наистина, една магьосница, крадяща сенки, и на злия Променител.
Самюъл Блинк не знае нищо. Така че - недейте да му казвате. Възможно е това да развали историята...

Благодаря на издателство Емас за предоставеното копие!

Страници: 336         Цена: 13 лв.      Издателство: Емас     Жанр: Съвременна детска проза