„Един от нас лъже“ от Карън Макменъс

„Един от нас лъже“ е една от книгите, която доби бърза популярност веднага щом излезе на пазара у нас. Аз обаче съм от хората, които мразят да четат книги с тълпата, защото се е случвало да намразя съответното заглавие, а всички да имат противоположното мнение. Затова изчаках ентусиазма да стихне и чак тогава, когато усетя че имам нужда да я прочета - да го направя. В интерес на истината я подхванах в подходящ период, бях приключила една страхотна книга от Патрик Нес, а малко преди това две тухли от В. Е. Шуаб, затова тази кратка, наситена с мистерия история ми дойде навреме.

Учудващо дори за самата мен, „Един от нас лъже“ ми хареса толкова, че я оцених с 5/5 звезди. Имаше действие, имаше дълбочина на героите до колкото позволяват тези близо 350 страници, имаше напрежение и мистерия, имаше отношение и позиция спрямо наболели теми като стереотипите, расизма, депресията, родителското поведение и как се отразява върху децата и най-важното социалната среда и как влияе на психиката ни. С няколко думи - останах изненадана!

Карън Макменъс ме спечели като автор и определено нямам търпение да прочета останалите ѝ книги. Първоначално стила на писане ми беше постен, понеже имаше оставено пространство, липсваха ми описания, но предполагам това бе персонална прищявка, тъй като обичам малко по-подробните описания в стил Касандра Клеър. Както и да е, успях да свикна със стила и книгата ми потръгна доста бързо. Приключих я за отрицателно време, седмица може би, като четях при всяка свободна минута (което включваше на плажа и в колата). Хареса ми страшно много, героите успяха да ме докоснат, бяха доста интересни, историята бе хубава, ако не се задълбочаваш много няма как да познаеш убиеца, защото Макменънс ту те бута към това предположение, ту към другото, докато не те оплетете тотално в догадките ти и не те накара да се съмняваш във всичко и всички. Аз успях да предположа, кой е убиецът ала заложих на друг и накрая малко бе хвана яд, но пък каквото такова (Доверявайте се на шестото си чувство!)

Накратко: Петима ученици биват наказани. Влизат пет, излизат четири. Едно от момчетата е мъртво и всички се чудят кой му го е причинил. Купър Клей, Аделайн Прентис, Нейт Маколи и Бронуин Рохас са заподозрени, ала всички отричат че са го направили. Уликите казват друго. Всеки има мотив да извърши подобно действие, защото убитото момче не е кой да е, а Саймън Калахър - момчето стоящо зад прочутия сайт "Истината", където всеки ден се качва информация, съсипваща живота на неподозиращите ученици от гимназия  „Бейвю“. Всеки е желал смъртта му, ала кой е този, който реално е успял да го довърши?

Звучи доста интересно и вярвайте ми наистина е. Макменъс се е постарала да задържи максимално напрежението от това кой реално е убиецът до самия край, докато през останалото време развива пред очите ви четиримата заподозрени, кара ви да погледнете света през техните очи, да почувствате техните тревоги и проблеми, да им симпатизирате или намразите. Това много ми хареса, обичам автори, които се стараят да направят героите си по-реалистични, такива с които можеш да почувстваш някаква връзка, да се припознаеш. Имах такива моменти най-много си приличах с Бронуин, ала открих в Ади и Купър допирни точки.

Книгата е разделена на три части като последната бива най-дълга. Историята тече плавно, главите са сравнително кратки написани в първо лице единствено число. За да успее да приближи героите максимално до читателите Макменъс редува глави от всеки един, което за мен беше хубаво, тъй като аз обичам подобен тип структура на книгите, но за някои може да е леко неприятно. Все пак четири гледни точки не са малко.

Както казах малко по-горе героите ми бяха доста интересни. Хареса ми че първоначално нямаха нищо общо, но с течение на обстоятелствата успяха да открият общи теми и станаха приятели. Романса, който се заформи отново ми хареса, въпреки че си беше чисто клише (но пък написано по хубав начин).
Ади и Купър ми бяха най-интересни, защото отговаряха на едни от най-злобните стереотипи съществуващи някога и се радвам на промяната, която претърпяха от началото до края на романа.
Нейт и Бронуин  не ми бяха толкова интересни, защото са типичното клише „умно момиче за лошо момче/неудачника“ ала въпреки всичко четях главите посветени на тях с удоволствие, защото да четеш тази книга и да опознаваш все повече и повече героите, по начина по който автора го е измислил - е страхотно. Въпреки че не харесвам клишето, връзката им донякъде бе много сладка, радвах им се като малко дете щом се събираха и исках да ги набия щом (уж) се разделяха .

Що се отнася до останалите герои в книгата (о да, Макменъс е включила още шепа хора, важни са сюжета) мисля че дори те бяха добре представени, всеки с отличителна черта, която е съществено важна за характера му. Имах любимци разбира се - сестрата на Ади - Аштън, която също претърпя промяна и Илай - който нямаше чак толкова екранно време, но пък бе доста симпатичен.

Корицата и цялостното оформление много ми харесват.

Важните теми, които се засягат в книгата са представени по един доста разбираем и достъпен начин особено за младите читатели, които тепърва навлизат в четенето на книги и попиват всичко от тях. Влиянието на родителите и начина, по който ни се отразява то е доста добре представен чрез всеки един от героите, някак можеш да се свържеш с тях, да откриеш общо с твоя живот, да направиш връзката и да си изкараш поуки. Повдигнатите теми за депресията и сексуалната ориентация и как тези неща се приемат от хората също много ми допадна, защото това са неща, за които е хубаво да се говори свободно и без предразсъдъци, а не да се отричат и потулват.  Като цяло книгата не е само хубави корици, има доста неща, върху  които човек може да седне да помисли и/или дискутира.

Обобщено: „Един от нас лъже“ е книга, която прочетох в точното време. Хареса ми, насладих ѝ се и нямам търпение да се докосна до нещо, излязло изпод перото на Макменъс. Защото тази жена знае как да разказва истории, да те кара да четеше повече и да искаш приключението никога да не свършва.

За България книгите на Макменъс се издават от Егмонт като до момента има преведени две нейни творби - „Един от нас лъже“ и „Двама могат да пазят тайна“(която в момента чета). Скоро се очаква излизането на продължението на „Един от нас лъже“ - One of Us is Next, което ще рече „Един от нас е следващият“. Книгата се очаква да излезе в Америка на 07.01.2020 година като най-вероятно до края на април ще бъде преведена и разпространена и у нас. Не съм запозната много с издателския план на Егмонт, но съм 80% сигурна, че ще преведат и нея.

Анотация:
Наблюдавай внимателно и може да разрешиш загадката.
В понеделник следобед петима от учениците от гимназия „Бейвю“ се събират в стаята за наказания: Бронуин – отличничката, Ади – красавицата, Нейт – престъпникът, Купър – спортистът, и Саймън – аутсайдерът, създател на прословутото клюкарско приложение „Истината“.
Един от тях така и не напуска тази стая.
В понеделник Саймън умира, но дали по случайност? Във вторник той щеше да публикува любопитни разкрития за четиримата си съученици... което ги превръща в заподозрени за неговото убийство. А дали те не са единствено прикритие за убиеца, който е все още на свобода?
Всеки има тайни. Това, което наистина има значение, е докъде си готов да стигнеш, за да ги опазиш.

Други книги от Карън Макменъс - „Двама могат да пазят тайна“

Страници:347            Цена: 14.90 лв.         Издателство: Егмонт        Жанр: YA, мистерия