Здравейте жълъдчета!
Взех че се разрових из черновите на блога и попаднах на тази публикация, която стои прашасала почти година! Прочетох я и веднага ме обзеха носталгични чувства по света на ловците на сенки. Въпреки че отдавна приключих с "Адски устройства" и "Реликвите на смъртните", то с "Тъмни съзаклятия" не е така и страшно ми липсва този свят на екшън, любов, саркастични герои и нефилимски интриги. Затова споделям с вас няколко цитата, които ми повдигнаха духа и разпалиха желанието ми да си взема "Повелител на сенки".
В поста няма да намерите спойлери за "Лейди полунощ" !!
" [Ема към Кристина]
- Не бях планирала да скъсам с Камерън. Дойдохме тук, той се обади, лицето му се появи на телефона... е, всъщност се появи една лама, защото нямам негова снимка, така че използвах лама... и тя така ме ядоса, че просто не можах да се сдържа.
- Гаден момент да си лама.
- Има ли изобщо добър момент за това?"
" - Нямам толкова време - каза Ема. - Аз съм ловец на сенки. Остроумничи бързо, умри млад."
" - Правилата не случайно са правила. За да бъдеш ловец на сенки, добър ловец на сенки, не е достатъчно само да тренираш по четиринайсет часа на ден и да знаеш шейсет и пет различни начина да убиеш някого с щипки за сервиране на салата.
- Шейсет и седем - поправи я Ема автоматично."
" - Здрасти, Малкъм. Какво правиш на пода?
- Завързал съм си връзките на обувките заедно."
"- Пицата ви - оповести той с тон, от който човек можеше да предположи, че повечето от близките му роднини току-що бяха умрели."
" .. Тай нямаше нищо против да му обясняват онова, което не разбира, и никога не забравяше наученото, но предпочиташе да се учи сам."
"- Един от тези безнадеждни човеци е бащата на детето ми - напомни му Магнус.
Не че Магнус някога бе забременявал, което определено би било страшно интересно, помисли си Ема."
(same girl, same)
"А ако на този свят имаше нещо, което Джулиън знаеше, че няма предели, това бяха любовта и въображението."
" - Марк, Марк! - Ема размаха портфейла над главата си - Това е улика. Истинска улика. Мисля, че те обичам.
Веждите на Марк подскочиха.
- Ако беше изрекла нещо такова в царството на елфите, щеше да се наложи да се вречем един в друг и ти би могла да ми наложиш геш[магическа наложена забрана/задължение], с който да ме принудиш за ти бъда верен, ако не искам да умра.
Ема прибра портфейла.
- Е, при нас това е просто израз, който означава "Много те харесвам" или дори "Благодаря ти за изцапания с кръв портфейл".
- Колко особени сте вие, хората."
"В гърдите на Ема се надигна гордост. Хората често се държаха така, сякаш Джулиън не можеше да бъде воин само защото в ежедневния си живот бе мил, нежен с приятелите и семейството си.
Хората грешаха."
"- Голяма част от него, струва ми се, е скътана дълбоко, далеч от чуждите очи - каза тя на глас. - Виждал ли си стенописа в стаята му? Онзи с приказния мотив? Струва ми се, че Джулиън е като онзи замък, обграден от тръни, които е насадил, за да се предпази. Ала с течение на времето тази тръни може да бъдат отрязани. Вярвам, че отново ще познаеш брат си."
" - Не нужно да се държиш нормално - обади се Тай рязко.
- Докато влизахме, се бутна в един уличен телефон и каза: "Извинете, госпожице" - изтъкна Джулиън.
- Възпитано е да се извиниш - отвърна Марк с все същата усмивчица"
" - Съмнявам се - отвърна Ема. - Носеше арбалет, а никоя от жертвите не е била убита с арбалет. Само че той рани Джулс, така че, когато го открием, ще го накълцам на парчета и ще нахраня рибките си с него.
- Ти нямаш рибки - напочна Джулиън.
- Значи, ще си купя няколко. .. "
" ... Марк взе каничката с кленов сироп от масата и я обърна над ягодите си, след което взе една и я напъха в устата си цялата, заедно с дръжката. Джулиън го зяпна.
- Какво?- попита Марк. - Това е съвършено нормална храна.
- Ама, разбира се - отвърна Джулиън. - Ако си колибри."
"- Капитан Америка определено е най-красивият Отмъстител - отбеляза Кристина. - Но на мен ми харесва Хълк. Ще ми се да излекувам разбитото му сърце.
- Вие сте нефилими - каза Джулиън. - Изобщо не би трябвало да сте чували за Отмъстителите. Освен това - добави той, - много ясно, че най-добре изглежда Железният човек."
"[Ема към Кристина]
- Нямаш ли ми доверие? - опита се да я придума тя.
- Естествено, че не - отвърна Кристина. - Ти си луда."
" - Исусе Христе! - изкрещя Стърлинг. - Къде си се учила да караш?
- Никой не те е молил за коментар! - извика Ема в отговор, докато поемаха по магистралата. За щастие, беше късно и лентите бяха полупразни.
- Не искам да умра на крайбрежната магистрала! - проплака Стърлинг.
- О, съжалявам. - От гласа на Ема капеше киселина. - Има ли някоя друга магистрала, на която би предпочел да умреш? ЗАЩОТО МОЖЕМ ДА ГО УРЕДИМ."
" - Един от нас - продължи Малкълм - струва колкото петстотин от вас. Мога да ви изпепеля за шест секунди и да използвам пепелта, за да напълня плюшеното мече за приятелката си. Не че в момента имам приятелка - добави той, - но надеждата крепи човека."
" - Докато има обич и спомени, няма истинска смърт"
" - Никой никога не е злодеят в собствената си история."
" Спомни си думите на Даяна: "Ще трябва да ги оставиш."
Знаеше, че е така. Един ден щеше да се наложи да разтвори ръце и да остави братята и сестрите си да поемат сами в света, свят, който щеше да ги пореже, да ги насини, да ги събори на земята и да не им помогне да се изправят на крака. Някой ден щеше да му се наложи да го направи.
Ала още не. Все още не."
" - Може ли да престанем да се сконфузваме заради сексуалния живот на Джейс и Клеъри и да тръгваме? - попита Магнус."
О, колко хубави цитати си извадила. Обичам Джулиън и Ема и по отделно, и заедно. А, Магнус - е, при него коментара е излишен мисля. Толкова са невероятни! Нямам търпение да прочета и третата книга от поредицата.
ОтговорИзтриване