"Тъмното пророчество" от Рик Риърдън

Здравейте жълъдчета! Как сте? Надявам се добре. 

Започвам последния месец от 2018 година с ревю на една забавна, лека и приятна книга, която прочетох още през лятото, но да ме пита някой, защо не споделих мнението си за нея по-рано. Вие чели ли сте я? Ако да, какво мислите за нея? Очаквам мнението Ви в коментарите.

 А сега, приятно четене! 

(п.с. обърнете внимание на червения знак!)

Книга първа от поредицата "Изпитанията на Аполон" - "Скритият оракул" - РЕВЮ

Преди време ви говорих за "Скритият оракул", първата книга от новата поредица  на чичо Рик, където се срещаме с небезизвестния Аполон, който е наказан да изпълни три изпитания на земята, ала докато е  в облика на човек. "Тъмното пророчество" е така чаканото продължение, което проследява подвизите на нашия герой, не къде да е, а в Индианаполис! И ако си мислете, че в първата книга сте видели всичко, то много се лъжете. Защото втората част е  още по-пълна с непосилни подвизи, нови богове, стари познайници, голямо количество сарказъм и разбира се музикални препратки. Защото все пак това е Аполон богът на музиката, лечителството, слънцето, стрелбата с лък и още сто и дванайсет неща. Какво очаквате? 

Имах щастието след като приключа първата книга да се впусна във втората и за по-малко от пет дни успях да я приключа. Определено много по-добра от предходната, тази част ми хареса повече не само от към сюжетно развитие, но и заради старите нови герои, очарователно -страшни богове, поредната порция история и очовечаването на Аполон. Така да се каже, тук Аполон вече е по-човечен и колкото да не иска да го признае пред себе си, човешката същност му отива и го прави три пъти по-приятен персонаж.

Тъй като съм изключителен фен на господин Риърдън искам да вметна колко съм впечатлена от този човек. За всички 12 книги свързани със света на Пърси Джаксън (изключвайки "Гръцките богове на Пърси Джаксън", "Гръцките герои на Пърси Джаксън", "Дневниците на героя" и "Досиетата на героя") с всяка следваща книга този човек включва и изкарва на бял свят богове, същества и личности, за които никой не е чувал. Или поне много малка група от хора. Не знам колко от вас обръщат внимание на това, но малко или много след книга на чичо Рик човек се чувства сякаш е изкарал час по митология. А представете си нас, тези хора, които са прочели всяка негова книга, ние сме същински професори!

Та, кой е чувал за Бритомартида? Предполагам се затруднихте и с името ѝ, нали? Това е богинята на мрежите. И имам в предвид рибарските, не тези онлайн. Ето за такива богове говоря. Дори не я бях чувала преди да отворя книгата, а сега е една от любимките ми.

Оттук надолу ще има неизбежни спойлери за първата книга, така че четете на своя глава.

След като "Скритият оракул" приключи с появата на Лио и Калипсо, двама обичани герои от "Героите на Олимп", нямаше как да не станат част от  "Тъмното пророчество". Много се зарадвах на това, защото Лио ми е любимец още от "Изчезналият герой" и страшно много се зарадвах, че отново моето огнено момче е  на сцената! Същото важи и за Калипсо. Тяхната роля в книгата не беше никак маловажна, дори бих казала, че ако не бяха те Аполон щеше да е много по-загазил отколкото е сега. Стори ми се изключително забавно, как се прехвърляше от единия към другия. В известен смисъл не успя да се заформи ново трио, ала определено може са се проведе гласуване за любимо дуо (А и Л или А и К).

Както казах по-горе откъм сюжетно развитие книгата бе страхотна. Срещаме се и с втория член от нашето трио злодеи от Триумвирата - Комод, който ще се изненадате, няма нищо общо с комодския варан. Много странен владетел, с още по-странни хобита.

Колкото и да ми е тъжно да го призная тук няма да видите повече от Уил Солас и Нико ди Анджело. Но за сметка на това ще се запознаете с две невероятни нови героини, които ще ви очароват още в началото. Става дума за Джоузефин и Еми. Освен невероятната сграда, в която живеят, вярвайте ми ще искате да живеете при тях, Еми и Джо имат с какво да изненадат читателя. И откъм способности, и откъм история.

Лио и Калипсо неотлъчно придружават нашия Аполон из Индианаполис, където дебнат чудовища зад всеки ъгъл, ала след като скоро се появява и Мег Макафри, нашето неповторимо дуо от първата книга запретва ръкави и се впуска в изпълняването на задачи.
Имах доста съмнения спрямо Мег след първата книга, ала сега съм на 100% убедена, че тя е от добрите. Промяната в характера ѝ беше точно никаква, защото все още е това устато и странно обличащо се момиченце, ала за сметка на това доверието на читателя определено е спечелено.

Корицата ми харесва, въпреки че доста се чудех на тези щрауси и грифони. Най-вече на щраусите. Необичаен избор на птица за корица, но пък след като прочетох книгата разбрах значението им.


А сега - накратко:
"Тъмното пророчество" проследява историята на Аполон, който заедно със своите завърнали се другари Лио Валдес и Калипсо се отправя към Индианаполис в търсене на второто изпитание ….. и Мег Макафри. Ала още със стъпването си на твърда земя нещата се объркват - нападат ги блеми, които разбира се не са дружелюбни. В търсена на изход от неочакваното нападение, Аполон, Лио и Калипсо попада на Еми и Джо - две смели дами, които бързо им оказват прикритие. Но не всичко е така просто, защото се появяват още задачи и неочаквани гости от миналото, които нямат търпение да се срещнат с Аполон. Той обаче не се радва на това.

"Тъмното пророчество" бе едно забавно изживяване, което погълнах за броени дни. Изпълнено с порция сарказъм, смъртоносни приключения и щипка знания, тази книга заема почетно място сред любимите ми. 

Страници: 416          Цена: 14,90 лв.        Издателство: Егмонт       Жанр: Фентъзи роман