"Сборище на сенки" от В. Е. Шуаб

Здравейте, жълъдчета! Как сте? Надявам се добре.
Днескашният пост е посветен на една прекрасна книга, която лично според мен е едно от най-добрите заглавия излязло у нас тази година. Защо? Сега ще Ви обясня.

След прочита на "Четирите цвята на магията" от В. Е. Шуаб останах безмълвна и напълно готова да се впусна още веднъж в този магичен свят, в който авторката ме потопи изцяло, накара ме да се влюбя в героите ѝ и никога не ме остави да се отегча. Бях развълнувана и нямах търпение да хвана продължението и да се изгубя между страниците му.
Моментът, в който това успя да се случи беше неописуем и въпреки че според Goodreads съм прочела книгата за около седмица, то тези часове прекарани в компанията ѝ ми се струват прекалено малко.

За разлика от "Четирите цвята на магията", където екшъна и напрежението вървяха ръка за ръка, то в "Сборище на сенки" този елемент е оставен малко на заден план, за да може да се наблегне на героите и тяхното опознаване. Научаваме повече неща за нашата любима Делайла Бард, запознаваме се по-добре със симпатичния принц от Червения Лондон - Рай Мареш, както и разбираме повече за връзката му с Кел, докато за самият Кел виждаме вътрешните му терзания и вината, които бавно се опитват да го изядат отвътре. Но не очаквайте цели 400 страници да четете за демоните на героите. Шуаб се е погрижила както да научим повече за душевността на героите, така и да не ги оставя на мира, излагайки ги пред препятствие след препятствие макар и не чак толкова често, както в първата книга.

Едно от нещата, които обожавам в тази поредица е начина на писане на авторката.  Прекрасен, магичен, опияняващ. Това са трите думи, които първо изскачат в  ума ми, за да опиша начина на изразяване на Шуаб. Всяка дума те пленява по-някакъв начин, неусетно скачаш сякаш от една на друга, докато изведнъж се окаже, че си прочел половината книга. Аз поне бях така. Прочетох по-голяма част от "Сборище на сенки" на плажа, защото бяхме на нещо като почивка със семейството ми и докато родителите ми и брат се разхождаха по плажната ивица, аз стоях под чадъра, изгубила се напълно в сюжета. Помня един момент, в който до такава степен бях запленена от книгата, че изключих напълно къде се намирам - не чувах плисъка на вълните, нито викащите хора покрай мен, докато нещо не гръмна в далечината и не ми изкарала акъла. Бях изпаднала в нещо като транс, пленена от магията разиграваща се пред очите ми.
(ако се чудите какво беше гръмнало - пиратка. Нямам идея на кой глупак му беше хрумнало да носи подобни неща)

Ако трябва да съм напълно честна втората книга не ми хареса чак толкова много колкото първата, заради липсата на повечко екшън, но съм на мнение, че без нея поредицата няма да е същата. В "Сборище на сенки" се разкриват малко или много неща, които ако бяха сбити в три-четири реда нямаше да са логични. Съответно нямаше да е интересна, защото читателя нямаше да е на толкова надълбоко в историята и нямаше да разбира връзката на героите и скритите мотиви зад техните решения.

Като споменах героите искам да споделя впечатленията си към най-новия член присъединил се към екипажа Четирите цвята на магията - а именно Алукард Емъри. Алукард Емъри е всеки харизматичен, опасен и непредвидим пират, който авторите включват в книгите си, за да открадне нечие сърце. Той е от онези герои, които веднага ти прави впечатление, знаеш че ще остане по-дълго на сцената, но нямаш представа на чия страна. Нещо, което много ми хареса е, че той не е поредния чисто нов герой появил се на сцената, точно обратното. Въпреки че неговата звезда изгрява сега, той е имал минало с част от настоящите герои, което много ми хареса, защото обичам когато има някаква стара история или дръзновения.

Както казах по-горе в тази част разбираме повече неща за Рай Мареш, който аз дълбоко харесвам, ала ще спестя коментара си за него, заради неизбежни спойлери.

Що се отнася до Кел и Лайла - тях отново ще ги видим както заедно, така и по отделно. Страшно обичам тези двамата, доставяше ми изключително удоволствие да чета както за вътрешните им борби, така и за външните. Всеки е толкова различен от другия и все пак толкова си приличат. Трудно обичат, винаги са готови за най-лошото, не си позволяват да се привързват и са страшни магнити за неприятности. Едно от нещата, заради които не харесвам и харесвам едновременно книгата е това, че Шуаб ни въвежда почти изцяло в главата на всеки един от героите и ни дава възможност да ги опознаем на много по-дълбоко ниво. Но едновременно с това, сякаш точно това задълбаване в един момент, идва в повече. Не става досадно, а по някакъв начин те изморява.

Впечатленията ми за корицата, въобще за цялостното оформление на книгата е - че за пореден път от печатницата на Емас излиза нещо естетически красиво. Обикнах корицата на първата книга моментално, с тази се случи абсолютно същото. Kontur Creative за пореден път ме удивляват.

Анотация:
Изминали са четири месеца, откакто Кел се е изправил срещу магията, черна и гъста като смола. Младият антари все още не може да се отърси от кошмарите, а в сънищата му често го навестява и безразсъдната крадла Делайла Бард. Лайла пък междувременно е постигнала голямата си цел и права из непознати морета на борда на прославен пиратски кораб.

Червеният Лондон е обзет от трескава подготовка за Елементалните игри, в които се включват най-добрите магьосници...а този път сред тях ще бъде и Кел. Гости и участници прииждат от всички краища на света, изпълвайки улиците с жизнерадостен хаос, докато един друг Лондон се разбужда от древния си сън. Ала балансът в магията е несигурен и за да разцъфне един град, друг трябва да загине...

С няколко думи, "Сборище на сенки" бе едно дългоочаквано от мен продължение, на което се насладих от първата до последната страница. Заплени ме още в началото, разведе ме из съзнанието на героите, запозна ме със страховете и най-бленуваните им мечти, след което стремглаво ме хвърли из публиката на Есен Таш, докато накрая не ме остави сама, като статуя стояща безмълвно и безпомощно  пред случващите се събития. Поредната прекрасна книга, която прочетох тази година.

Ревю на "Четирите цвята на магията"

Между другото, ако все още не сте прочели трилогията, защото сте от онези читатели, които искат всички книги от дадената поредица да са излезли от печат, то вече можете да я започнете, защото последната и финална част на ''Четирите цвята на магията'' вече е по книжарниците! Така че отбийте се до някоя книжарница или някой онлайн магазин. Вече нямате оправдание да я отлагате.

Благодаря искрено на издателство Емас за предоставената възможност да прочета книгата в замяна на честно ревю!

          Страници: 512             Цена:19 лв.         Издателство: Емас       Жанр: Фантастика