Кажи ми три неща от Джули Бъксбаум

Здравейте! Днес споделям с вас едно позабравено ревю, което отново хващаше прах в папка "Чернови" прекалено дълго време...
Бъксбаум е една авторките, до които успях да се докосна миналата година, към чиято книга имах известни забележки, ала те не успяха да ми попречат да искам да прочета останалите ѝ книги. Миналият петък успях да намеря "Какво да кажа в отговор" (най-новата книга на Бъксбаум), която заглеждам още откакто излезе на пазара и признавам, щом прочета "Острието на асасина", то това ще е следващата ми мишена! Защо? Защото ми се чете нещо леко и приятно и съм абсолютно сигурна, че тази книга ще се окаже такава.

"Кажи ми три неща" от Джули Бъксбаум е от малкото дразнещи книги, които обичам да мразя и за която малко ме е яд, че не притежавам.
Преди да продължа искам да благодаря на една приятелка, която беше така добра да ми я даде и да не ме спойлва толкова много докато я четях. Благодаря ти и НАЛИ ТИ КАЗАХ, ЧЕ ЩЕ СЕ ОКАЖЕ ТОЙ!

"Кажи ми три неща" е книга, която не обикнах още в началото, напротив даже я намразих, защото ми беше страшно депресираща, изпълнена с толкова негативизъм, че имаше моменти, в които едва се сдържах да не я оставя. С течение на времето обаче (и благодарение на ината ми) успях да премина депресиращото начало и да се потопя в другата част от книгата, по-светлата така да се каже, където героинята успя да преоткрие себе си, да се поучи от грешките си, да стане по-смела и от където читателя може да види истинската същност и важност на историята.

В книгата се срещаме с Джеси, нашата главна героиня, която е новото момиче в училището, напълно непозната както за съучениците си, така и за читателите. С развитието на историята тя ни запознава с живота си, предишния и настоящия, със смъртта на майка си, за новата жена на баща си и за доведения си брат. Разказва ни за трудностите в живота ѝ, за тормоза ѝ в училище, за хората там, за загубените приятели, за всичко, което ѝ липсва. Но ни разказва и за новото (трудно) начало, за щастието, което може да откриеш точно там където най-малко очакваш, за нестандартните приятели, за неочакваните събития. Разказва ни и за Някой Никойски, който се оказва лъчат (виртуална) светлина, който ѝ помага да изплува от бурята, в която се е превърнал живота ѝ, който движи цялото действие в самата книга и който я прави така интересна, забавна и чаровна.

източник

Сюжета не ми хареса или поне голяма част от него, защото според мен авторката беше представила по един прекалено негативен начин смъртта на майката на Джеси и нейното влияние върху момичето. Казвам си го още в началото. Просто не ми харесва идеята във всеки любовен роман да има човек, който да страда или да е страдал заради нечия смърт и то описано по толкова депресиращ начин още в началото. Разбирам, че ако тази част я няма, ако го няма това "обръщане на живота на 180°С" или нещо подобно, романа няма да е толкова интересен, няма да го има това израстване на героите, но на мен лично ми идва в повече. Прекалено депресиращо е, прекалено набиващо се е и ме отегчава (вече). Съжалявам ако съм обидила някого, но щеше да ми бъде по-приятно да чета за нечии семейни проблеми, за развод или нещо такова,  което изключва поне малко смъртта, защото тя не винаги е ключов фактор за създаване на страхотен роман. Но това е мое мнение.

Така след като си излях негативните чувства, преминаваме към положителните.

"Кажи ми три неща" сама по себе си е хубава книга, засягаща доста важни и наболели теми в обществото, съпоставяща доста гледни точки относно живота, която вплита в себе си тъжното минало на едно момиче с нейното, така да се каже, напълно различно, но и щастливо бъдеще. Нещото, заради което уважавам и харесвам книгата най-много е това, че в нея е засегната темата за промяната. Харесва ми, когато попадна на подобни четива, защото за мен промяната е едно от най-страшните и трудни неща, които могат да ти се случат, особено ако си от хората, които не обичат особено да променят ежедневието си. Беше ми приятно да наблюдавам, как Джеси израства пред очите ми, как първоначално отказваше да се промени и да приеме това, което се случва сега, връщайки се към миналото при всеки удобен момент, а после, малко по-навътре в книгата как успя да разбере, че макар миналото да е болезнено и настоящето трудно, то бъдещето е пред нея и тя сама трябва да реши дали ще го изживее в щастие или самосъжаление. Харесвам подобен тип истории, които напомнят на четящия, че дори и в най-трудните моменти има надежда, има смисъл да се борим за собственото си щастие. Те ни напомнят, че не сме сами, че има хора, които ни обичат и подкрепят въпреки всичко и ние сме тези, които понякога трябва да направят първата крачка.

Друго нещо, което не очаквах, че ще харесам бяха моментите между Джеси и нейния мистериозен приятел Някой Никойски, заради който измислих поне 365 вида варианта за това кой по дяволите е. Той беше една от главните причини, заради които приключих книгата за не повече от три дни, който както казах по-нагоре я движи напред и подтиква читателя да чете все повече и повече. Признавам, че в началото всичко ми се струваше леко нереално, защото и аз като Джеси имах съмнения, че някой си прави шега, но за разлика от нея аз държах на тази теория поне до половината на книгата, та даже и 50 страници след това. В крайна сметка обаче се оказа, че силно съм грешала и всичките теории, които бях измъдрила се оказаха напразни, освен една. Джули Бъксбаум пише по такъв начин, че да ти хване вниманието, да го завърти и насочи в толкова много посоки, че накрая да се окажеш със съмнения, кой кой е и да подозираш всеки нов герой, появил се на хоризонта, докато всъщност главният виновник за всичко да стои точно под носа ти.

Не се привързах към героите, защото намирах някои за доста нереални, други за прекалено пресилени, а трети сложени не на място, но това не ми попречи да симпатизирам на някои и да наслаждавам на присъствието им в книгата.

Като за край ще препоръчвам "Кажи ми три неща" защото е чудесно четиво, леко трагично, мистериозно, интересно и 100% любовно и смятам, че всеки (по)читател на любовните тийн романи би го харесал. Ала ако все пак се колебаете дали да дадете шанс на книгата, тогава не мога да ви помогна. Сами трябва да решите дали сте готови за нея сега или трябва да изчакате момента, в който ще я погледнете, а тя ще ви отговори с "Прочети ме!".
Образно казано естествено.

"Съвършените дни са за хора със скромни, осъществими мечти. А може би всъщност са за всички нас, защото ги има само когато погледнеш назад - струват ни се съвършени, защото са съдържали нещо, което необратимо и безвъзвратно сме изгубили."

   Страници: 328      Цена: 12.90 лв         Издателство: Егмонт      Жанр: Любовен/Тийн роман