Цветовете на морето от Таня Щевнер

След като прочетох "Повикът на водата" бях страшно щастлива, защото книжката се оказа много лека и разтоварваща, а самата история - интересна и по детски простичка, без излишни драми или бавене на действието. Щом разбрах, че ИК Емас са решили да преведат останалите две книги от трилогията се развълнувах, защото Алеа и екипажът Алфа Кру бързо се превърнаха в мои любими герои, караха ме да се смея и искрено топлеха сърцето ми. В "Цветовете на морето" това не се промени. Отново имаше такива моменти, в които скришом се подсмихвах под мустак или такива, в които ми ставаше толкова драго на сърцето, заради обичта, която героите изпитваха един към друг.
Историята постепенно придобиваше един доста по-различен ход, успя да се разкрие информация за членовете от екипажа, както и за самият свят, в който Таня Щевнер е хвърлила своите герои. С няколко думи втората част беше също толкова интересна, колкото първата, с малката разлика, че тук любовта се усеща във въздуха.

Анотация: 

Алеа най-сетне е разбрала защо открай време се чувства някак особено, някак различна от другите. Тя е морско момиче. Но не спира да я терзае мисълта какво се е случило с родната ѝ майка и защо подводният свят сякаш е престанал да живее.
Възможно ли е тя да е единственият оцелял морски човек?
И така, екипажът Алфа Кру поема курс към обвитото в тайни езеро Лох Нес в Шотландия. Не само Алеа се надява да намери там очакваните отговори. Ленокс също се пита дали не е морски човек. И дали това не е причината за магическото привличане между двамата. А в Лох Нес ги чакат разкрития, от които им спира дъхът..

В "Цветовете на морето" имаме малко повече наблягане на героите и техните чувства. Както казах по-горе Щевнер се е постарала да ни запознае с миналото на някои от тях, както и техните страхове. Тес Таурус е един от тези герои. Тук читателят я вижда като не толкова нахаканото момиче от Франция, колкото като човек борещ се с недостатъците си. Тъй като обожавам всеки един от героите, няма да отричам че това сваляне на гарда много ми допадна. Така екипажът успя да стане още по-сплотен, въпреки че скоро им с наложи да се разделят..

Друг герой, за когото читателят научава още нещо е новият член на Алфа Кру Ленокс Скорпио. Ленокс е мистериозен и много интересен герой, с още повече интересни сили и минало. Хареса ми как Щевнер се е постарала да отговори на всички въпроси, породени в читателя от първата книга спрямо него, както и романса който е оформила между него и Алеа в тази част. И тук сигурно се чудите как аз, тази която много рядко харесва романтиката в детските книги, каза подобно нещо. Много просто - сладки са. По един детски начин. Разберете ме правилно, преди да започна книгата бях преминала през три, ТРИ емоционално разтърсващи книги, всяка уникална по свой си начин и просто милеех за нещо не толкова драматично и обвързано с действие. Тази книга ми даде това, което исках. Любовта между героите беше едно от най-сладките и дразнещи (в добрия смисъл на думата) неща за които съм чела. Разбира се имаше и неща, които не ми хареса, като това, че тази любов беше изместена на малко по-преден план през повечето време, ала не може всичко да е перфектно.  Така или иначе, това не ми попречи да приключа книгата и да ѝ се насладя изцяло.

Тук можем да видим нашата любима Алеа Аквариус като по-несигурно момиче, ала все пак така смело, грижовно и целеустремено. Една много сладка, любопитна и донякъде опасна Алеа се впуска в поредното приключение, с цел най-накрая да разбере откъде всъщност идва. Приела своята същност, Алеа изпадаше и в моменти, в които се чувстваше несигурна и уплашена, ала благодарение на подкрепата на Алфа Кру, бързо успяваше да преодолее това и да продължи напред. Харесвам Алеа. И съм сигурна, че ако бях чела книгата малко по-рано щях да си се представям като нея. Качеството, което най-много харесвам в нея е това, че иска да вижда доброто в хората. Винаги, не зависимо от това, че някои хора просто го нямат. Това качеството ми направи голямо впечатление и определено силно подкрепям подобно идея да се включва в подобни книжки. Защото колкото и жесток да е света, ние сме тези които можем да го направим по-добър. Може да е малко, но пак е по-добре от това, да не правим нищо. И е хубаво децата да научат това.

Що се отнася до останалите герои, ако помните по-горе казах, че за съжаление на нашите герои ще им се наложи да се разделят и заради това, нямаме толкова време с тях както беше в първата книга. Но спокойно, моменти в които всички са заедно ще топлят сърцето ви и ще ви накарат да почувствате нужда от прегръдка. (Тук визирам Сами, защото това малко същестео е просто повече от очарователно и гушливо)

Преди да обобщя искам да спомена прекрасното оформление на книгата с всички капчици по страниците и различни по вид хедъри. Това страшно много ми допадна в първата книга и бях изключително щастлива щом го стещнах и тук, във втората. Корицата със сигурност ми е най-любимата до сега, но ще видим каква ще бъде третата.

С няколко думи "Цветовете на морето" е книга, която попадна в ръцете ми в точния момент. Разтоварваща, лека и приятна, с нея успях да си почина от тежките четива, през които бях преминала, да се насладя на една интересна и очарователна история  и да си припомня, защо обичам морето толкова много. Втората книга от поредицата за морското момиче беше също толкова добра, колкото и първата, подготвяща читателя за поредното приключение носещо пладноха Круцис към следващото - в Исландия! Силно се надявам третата книга да излезе час по-скоро у нас, защото определено нямам търпение да видя, какво ще се случи от сега нататък с Алеа, Ленокс, Сами, Бен и Тес!

Ревю: "Повикът на водата" - част първа от поредицата за морското момиче!

Благодаря на издателство Емас за предоставената възможност да прочета книгата!

      Страници: 335        Цена: 14.90 лв.     Издателство: Емас       Жанр: Детско/Тийн фентъзи