Както обещах започвам с постовете, които твърде дълго стояха в чернови и хващаха прах. Днес ще си говорим за една книга, която се превърна в една от най-любимите ми за 2017 година. Приятно четене.
п.с. честит ден на детската книга!
Анотация:
п.с. честит ден на детската книга!
Анотация:
Фейра оцеля от хватката на Амаранта и се завърна в
Двора на пролетта, но трябваше да плати висока цена. Въпреки че вече притежава
силите на Върховен елф, сърцето й остава човешко и не може да забрави
ужасяващите дела, които е извършила, за да спаси народа на Тамлин.
Не е забравила и за сделката си с Рисанд, Великия
господар на страховития Двор на нощта. Но докато се опитва да се пребори с
мрачната плетеница от политика, страст и заслепяваща сила, заплашваща да я
погълне, по-грандиозно зло се задава и тя може да се окаже ключът към неговото
спиране. Само ако можеше да впрегне опустошителните си дарби, да излекува
наранената си душа и да реши как иска да изгради както своето бъдеще, така и
това на този разделен на две свят
Като цяло не очаквах, че книгата ще ми хареса толкова много, нито пък това, че след прочита ѝ ще съм емоционално разтроена и ще искам да говоря ли, говоря за нея. А в началото дори не помнех повечето неща от първата книга и бях леко объркана от това, какво става, защото в тази няма прескачания във времето и всичко започва долу-горе оттам, откъдето свършва "Двор от рози и бодли". Както и да е, припомних си ACOTAR набързо с помощта на интернет и се потопих в елфическия свят излязал изпод перото на Маас, доразказвайки историята на Фейра, Рис и Тамлин в ACOMAF.

Действието бе бързо, не динамично, наситено с много напрегнати моменти, обрати и солидна доза хумор, присъщи за творчеството на Маас.
Сюжета бе по-задълбочен от колкото в първата книга, разкривайки ви допълнителни картини и информация за Притиан и отделните Дворове, изпълнен с нови чаровни герои, както и много и разнообразни емоционални моменти. Имаше обаче и няколко, които лично според мен можеха да бъдат спестени, както и такива които бяха излишни, ала въпреки тях, успях да се насладя на книга.
Появиха се нови герои, всеки носещ белезите на миналото на гърба си, доказвайки и развивайки се пред очите на читетеля, докато старите бавно, но осезаемо израстват както духовно, така и физически. Всичко се променя, всеки показва своята истинска същност, носещ отговорност за собствените си действия и постъпки, като с това допълнително заинтригува читателя, оставяш го с отворена уста, невярващ и предаден сам от себе си.
Фейра израства много в тази книга. Докато в първата получаваше солидно количество помощ, за да премине през поставените ѝ предизвикателства от Маас, то тук, тя става малко по-самостоятелна, по-борбена, по-готова да се бори със зъби и нокти. В началото ме дразнеше, заради лекомислието и слепотата си, ала без тях израстването ѝ не би могло да бъде толкова истинско. Определено в тази книга се издигна в очите ми и нямам търпение да разбера, как ще постъпи в третата част.
Рис е главната тема в "Двор от мъгла и ярост" и всеки, който я чел би я описал с него, защото тук той не само че очарова читателите със своя елфически чар, но ги спечелва със своето отношение, характер и позиция. Харесвам Рис още от първата част и се радвам адски много, че успях да се докосна повече до него, защото той е палитра от емоции и преживявания, които са го превърнали в това, което е. Носещ голям товар на плещите си, но и голяма надежда в сърцето, нищо чудно Рисанд да омае и вас, дори само с поглед. Моментите между него и Фейра ми бяха любими, защото бяха изпълнени с много саркастични и хапливи коментари, скрити страсти, похотливи подбуди и емоционални разкрития . Много хубава двойка са тези двамцата. И все пак към края се чувствах като натрапница, заради няколко интимни момента помежду им.
Тамлин е героят, от който съм страшно разочарована, ала въпреки постъпките му (да, дори накрая на книгата) не бих казала, че го мразя, защото мисля че разбирам мотивите му. Anyway, в тази книга за мен той показа, колко слабохарактерен е в някои отношения, което ми беше непонятно и постъпките му много ме разочароваха. Въпреки това обаче, незнайно защо една малка част от мен продължава да му симпатизира. Интересно ми е как ще се изяви в "Двор от крила и разруха" и как ще се издигне в очите ми, защото ми споделиха, че освен глупости, върши и нещо добро.
Както казах по-горе в книгата се появяват нови герои и двама от тях са Касиан и Азриел, които бързо и неусетно се наместват в историята, правейки я още разнообразна, оплетена и интересна.
Кас е типичен елф - красив, арогантен, мъжествен и смъртоносен, готов да убива на място само да получи разрешение, но като всеки друг той крие нежна душа, търсеща любов и нещастно, мрачно минало. Аз (Азриел) не е много по-различен от него, ала той е този който допълва и кара да изпъква екпресивността и първичността на Касиан, защото е по-тих, премислящ. Но не и по-малко смъртносен. Радвам се че успях да се докосна до тях, защото те разнообразяваха историята и я правеха по-хумористична, по-държаща вниманието и със сигурност, по-приятна. Лично аз предпочитам Касиан пред Азриел, но и двамата са ми еднакво интересни и нямам търпение да видя какво им е предвидила Маас в третата част.
Мориган и Амрен са другите две прекрасни елфи, които ще хванат вниманието ви в острите си нокти. Мор ми е страшно симпатична още с първото изречение, с което се появяви в книгата и до последната страница, успя единствено да натрупа точки. Подобно на Касиан, тя също има своя истроя за разказване, причини поради които е това сега. Тя е хитроумна и устата, но и опасна като кобра, готова да хапе ако я припариш. Същински ураган, готова да те помете ако я излъжеш, но вярна до живот, със сърце пълно с надежда и мечти.
Амрен от друга страна е чисто зло. Шегувам се, но на фона на Мор, Амрен е тази, от която ще ви побият тръпки и ще се чудите, къде да се скриете, за да не я видите никога повече. Смъртоносна, но красива, тя ще всява респект в душите ви, само докато не я опознаете и не разберете, че съвсем спокойно би ви убила наистина. Дап, би. Имам чувството, че тя е някакво тайно зло, което нарочно е в Двора на Рис, само за да може един ден да възстане срещу него. Изпитвах такова чувство 45 % от времето докато четях, а през другото ѝ се радвах адски много. Защото кой не обича нахакани и страшни омайващо красиви елфи?

Мразех Неста в първата книга и си признавам, че все още една малка част от мен я мрази, но като цяло тя успя да се издигне в очите ми, чрез постъпките и действията си.
Илейн уви все още не я харесвам достатъчно, било то защото не е имала достатъчно време да се изяви или защото я имам за слабохарактерна, затова не мога да кажа нищо за нея. Страшно ми е интересно обаче как ще протече живота и отсега нататък след....ех, добре че се спрях, че щях да кажа най-интересното.
Може ли просто да вметна колко обожавам корицата ? Толкова ми е естетическа! Благодаря на Издателство Егмонт, че са я запазили, защото в момента гордо краси библиотеката ми! (Нещо, което искам да вметна е, че аз притежавам хартиеното копие с меките корици, което лично според мен е много по-красиво от това с твърдите.)
"Двор от мъгла и ярост" е едно невероятно продължение, което нито за миг не ми показа обратното. Пропита както от емоции, така и изпъстрена с герои, тази книга ме заплени от първата страница и не ме подведе до края. Ако се чудите дали да я започнете, не се колебайте. Тя си заслужава всяка минута отделено време.
Ревюта на други книги от Сара Дж. Маас:
Страници: 718 Цена: 19.90 лв. Издателство: Егмонт Жанр: Фентъзи роман
Коментари
Публикуване на коментар