Рандеву в "Кафе дьо Флор" от Каролине Бернард

Здравейте жълъдчета! Как сте? Надявам се добре.
Днешното ревю е посветено на една книга, към която за пореден път подходих с много скептицизъм, но която в крайна сметка ме остави дълбоко удовлетворена и с желание да посетя Париж.

Анотация:
Младата Виан напуска през 1928 г. родни си дом във френската провинция и пристига в Париж, за да започне нов живот. Голямата ѝ мечта е да стане ботаничка. Идва и голямата любов - английският художник Дейвид. Станала негова любима, муза и модел, Виан опознава зашеметяващия живот на френските авангардисти. И когато най-сетне идва назначението в прочутата Ботаническа градина, щастието ѝ изглежда пълно. Но тогава Германия окупира Франция и младата жена е изправена пред тежък избор...
Париж, 2015. При посещението си в музей "Д'Oрсе" 39-годишната Марлен попада на портрета на жена, която изглежда като нейно копие. Коя е красивата непозната и защо ѝ внушава усещането, че нейната история може да промени живота ѝ?


"Рандеву в кафе дьо Флор" е една от най-големите изненади, които ме споходиха този месец и съм изключително щастлива да призная, че бе приятна. Красива, нежна, романтична, но също и интересна, силна и въздействаща на сетивата книга, която неочаквано ми хареса страшно много. Изненадана съм от това, защото както знаете аз съм върл фен на фентъзито и много рядко посягам към други жанрове, още по-малко към този. И все пак, въпреки голямата доза скептицизъм от моя страна, книгата успя да надмине очакванията ми, да направи няколко нощи от живота ми по-щастливи, да ги изпълни с голяма доза от френската история и култура и да ми разкаже историята на две жени, всяка по свое му бореща се със себе си и света.

"Сред най-прекрасните основания да обичаш Париж е, че винаги откриваш нови любими местенца. Понякога дори стигаш до съвсем неочаквани прозрения и тайни."

Стила на писане на Каролине Бернард ми допадна. Лек, приятен, доста лесен за четене, може би заради него успях да подхвана книгата толкова бързо и няколко дни по-късно да я приключа. Не се отличаваше с нищо конкретно, но определено авторката ме спечели с нещо друго.
Както разбрахте, действието на книгата се развива във Франция, тази страна с много богата култура и история. Никога не съм я намирала за привлекателна между другото, защото всички я провъзгласят, хвалят и като цяло я издигат на пиедестал. Това дълго време ме отблъскваше, защото не обичам подобно идеализиране на каквото и да е, но откакто направих едно доста солидно проучване за Франция, по специално за Париж и Френската Ривиера за училище, някак си успях да надмогна първоначалното си мнение за страната. С тази книга успях да се влюбя в нея. Каролине Бердард успява да пренесе част от парижанска обстановка в тази книга, описвайки много известни (и не чак толкова)  сгради и улици, споменавайки доста ястия, от които устата ми се пълнеше със слюнка, художници за времето си и картини. Толкова много изкуство събрано в тази малка книга, поднесено по един приятен, лек и ненатрапчив начин. Това страшно много ми хареса и разпали желанието ми да науча повече за историята и архитектурата на този така емблематичен френски град.

Книгата е разделена на две гледни точки - тази на Марлен, живееща през 2015, разказана от първо лице и тази на Виан, живееща през XX век от трето лице единствено число. Благодарение на това разделение читателя може да наблюдава изменението на абсолютно всичко - от дрехи, през храна, сгради и т.н. - само за да достигне до извода, че въпреки преживените войни, Париж запазва своя чар.
Разделението обаче на мен лично не ми хареса. В началото доста се бърках коя глава от кого е, защото няма заглавия, нито пък хедъри, което за човек, като мен който иска всичко да е изписано от до, малко не му се понрави. Въпреки това успях да разгадая системата, по която Бернард е структурирала своя роман - глава 2-3 глави от името на Марлен, следвани от толкова за Виан и така някъде до края. След като се нагодих към това, книгата ми потръгна още по-бързо и прелиствах страниците с нестихващ интерес.

Главите от името Марлен ми бяха по-безинтересни и някак скучни в сравнение с тези от гледна точка на Виан. Романтична, креативна, объркана, странстваща, така бих описала Марлен. Не ми беше много интересна като образ, защото знаеш, че постепенно тя ще се променя, докато не достигне до истинското си "аз",  но уви всеки път ми де свиваше сърчицето когато споделяше момент с Етиен. Те бяха една от най-сладките двойки, които съм виждала и от малкото, които показаха, че независимо от възрастта и обстоятелствата, граници за истинската любов няма.

"Ние се нуждаем един от друг, невъзможно е да живеем един без друг, нищо че понякога си вгорчаваме живота"

Виан от друга страна обожавам. Смела, борбена, здраво стъпила на земята, готова на всичко, за да постигне целите си, тя може би е истински пример, как независимо отношението към жените по нейно време, те не са се примирявали с това и са се борили със зъби и нокти за желаното от тях. Хареса ми още в началото, с това любопитство, което изпитваше към ботаниката, което постепенно промени живота ѝ. Беше едно наистина голямо вдъхновение за мен. Любовта, която споделяше с възлюбеният си - Джеймс - беше също нещо, което много харесах, защото нито тя, нито той бяха перфектни и въпреки трудностите, които връзката им претърпяваше те останаха верни един на друг, което веднага спечели симпатиите ми.

Що се отнася до корицата, в момента, в който я видях, разбрах че съм влюбена. Много, много, много обичам бежовото като цвят, да не споменавам лилавото и тази комбинация между двете ми пълни душата. Може би единствено тази дама в синята рокля (която може би е Марлен?) леко ме дразни, но едва ли без нея корицата би била така красива.

"Рандеву в Кафе дьо Флор" е една малка и лека книжка, изпълнена с голямо количество френска култура, любов и щипка реализъм, с която ще се потопите в историите на две силни, смели и борбени жени, всяка изправяйки се срещу  демони си, докато кръстосват улиците на Париж през миналото и бъдещето. Това е книга, с която спокойно можете да разпуснете, на която да се насладите, ала все пак тя не е поредният съвършен любовен роман, завършващ с щастлив край. Напротив, тя е истинската, сладко-трагична, чиито край зависи от това, какви вие бихте го разтълкували.

Искрени благодарности на издателство Емас за предоставената възможност!!

              Страници: 384          Цена: 16.90 лв       Издателство: ИК Емас       Жанр: Роман