Simon vs the Homo Sapiens Agenda от Becky Albertalli

"Simon vs the Homosapiens Agenda" е една от най-прекрасните книги, които съм чела.

Саймън Спинър е на шестнайсет, симпатичен, русокос, забавен и саркастичен младеж, който тайно крие от всички, че е гей, изчакващ да събере достатъчно смелост, за да го признае открито. Крие от всички, освен от един човек - неговия виртуален приятел под прякор Блу, с който си разменят имейли почти всеки ден. Само че, когато един ден имейлите биват прочетени от съученикът на Саймън - Мартин - нещата започват да се объркват. Мартин иска Саймън да му помогне да свали момичето по което си пада, като в замяна предлага да не издава тайната за сексуалността му. Но Саймън отказва да бъде изнудван ала да изложи отношенията си с Блу го плаши повече от това. Защото за него Блу е нещо повече от виртуален приятел в нета....

" Bram was right: people really are like houses with vast rooms and tiny windows. And maybe it's a good thing, the way we never stop surprising each other."

Не знам как да започна това ревю, защото всеки път щом се сетя за тази книга широка усмивка цъфва на лицето ми и се изпълвам с толкова много радост, сякаш все едно съм видяла сладко кученце. Знам глупаво е, но това съкровище успя да ми стопли сърцето толкова много, че нямам идея как ще я дам на хората, които искат да я прочетат. И все пак, въпреки тази сладост, в книгата се срещат и доста важни теми, засягащи порастването, рисковете които ни се налага да поемаме понякога, смелостта да бъдем себе си, които правят това червено бебче толкова специално и различно от другите любовни романи.

Обичам я тази книга. Честно. Да не ви казвам колко се радвам, че успях да я открия в книжен вариант и сега мога да си я гушкам колкото, когато и където си поискам. #strongrealiationshipwithbooks
Както и да е, да оставим това на страна. Книгата е невероятна сама по себе си, изпълнена с хумор, но все пак и сериозна, съчетаваща едновременно забавни и тъжни моменти. Едно леко, приятно и хубаво четиво. 

Беки Албертали пише много приятно. Въпреки че книгата е на английски се чете наистина лесно, леко и то не само заради кратките глави. Самият роман излъчва едно такова спокойствие  и когато го започнах без да се усетя успях да прочета към стотина страници (друг е въпроса, че влачих книгата месец, проблема си беше в мен, защото не е хубаво да четеш много книги на веднъж ама...кой да слуша). Друго нещо, което искам да спомена е това, че въпреки размера на книгата, кратките глави и лесния за четене стил на писане, всеки читател би се привързал към добре изградените герои. Което е хубаво, защото има много тънки книги с плоски герои. Тук за щастие такова нещо няма. Саймън, Блу, Аби, Леа, Ник, Нора, Мартин - всички те са прекрасни (като изключим малко Мартин, макар че не го мразя кой знае колко), с интересни характери, странности и изобщо хубави персонажи за разглежда под микроскоп.

" Because who you like can't be forced or persuaded or manipulated. If anyone knows that, it's me. "

Историята беше невероятна, сладка, сериозна, забавна и ме изпълваше с много положителни чувства. Хареса ми и как беше разказа - една глава за живота на Саймън, следваща имейлите му с Блу, като не се губеше връзката когато едното преминаваше в другото. Възхищавам се на идеята на Албертали да напише книга, засягаща така нареченото "coming out", което ще рече да се покажеш пред света такъв какъвто си, с гордо вдигната глава. Хубаво е поне един път през живота си да прочетем подобно нещо, независимо дали сме хетеро- ,хомо- или бисексуални, защото тези книги ни учат на толерантност. Защото всички ние сме хора, независимо кого обичаме  и никой няма никакво право да ни обвинява и да ни кара да се чувстваме виновни заради избора си. Тази книга е точно за това - в началото ни показва едно несигурно момче, което не знае кой е и какво иска, докато постепенно през книгата не се променя и накрая не става едно целеустремено и напълно сигурно кой е, без да му пука за мнението на другите гей-момче. 

Саймън е сладурче. Просто нямаше как да не го кажа. Симпатичен, сладък, с чувство за хумор, умен, мил и просто няма как да не го обича човек. Хареса ми колко внимателен беше, как понякога обмисляше какво да направи, друг път действаше импулсивно, как не се страхуваше да поема рискове, а други пъти постъпваше точно обратното. Харесвам тази контрастност в характера му, защото много ми напомняше на моята. Хареса ми и как се двоумеше дали наистина обича Блу и момента, в който го разбра. Хареса ми как държеше на приятелите си и колко зле се почувства, когато разбра, че започва да ги наранява. Хареса ми. Просто Саймън ми хареса.

"I have no idea who he is. No freaking clue.
But I think I'm falling for him again.''

Към Блу изпитвам също толкова положителни чувства, колкото и към Саймън. Въпреки че за него разбираме по-малко неща, защото единствената информация, която има идва от имейлите, които си разменят със Саймън, той е също толкова очарователен, мил и симпатичен като приятеля си. Обичам главите с имейлите им, защото те са толкова сладки и съкровени моменти между двата, че ми идваше ( и все още) да се разкрещя с онзи fangirl scream, който ти се иска да пуснеш на свобода винаги когато си прекалено развълнувана и щастлива. Толкова сладко и все пак сериозно. Хареса ми как въпреки хумора и сарказма, който имаше, двамата си споделяха за по сериозни проблеми, като тези в семейството на Блу или странните традиции на това на Саймън ( което ме подсети... кой нормален ще си кръсти децата на Катеричоците?? Е, семейство Спинър явно...). Хареса ми как постепенно със всеки следващ имейл връзката им започваше все повече и повече да се усеща. Хареса ми и това как двамата заедно признаха на хората, които обичат се са гейове и колко съпричастни бяха един към друг, независимо от това, че не знаеха дори истинското име на другия. Много, много, много, много ми харесват като двойка.

Ник, Леа и Аби - приятелите на Саймън - бяха героите, които показаха как едно приятелство може да има своите възходи и падения ала въпреки случващите се неща, не бива да се разпада. Ник харесах още в началото, когато се появи. Макар и не толкова действаш персонаж, той беше един от важните герои, които допринасяха за цялостната същност на книгата. Симпатично геймърче на което може да се разчита - така бих описала Ник.
Леа от друга страна ми беше също толкова приятна колкото Ник. Въпреки че намирах ревността ѝ за глупава и цялото сърдене и мусена щом видеше Ник и Аби заедно, успях да се привържа към нея, защото чувствата, които изпитваше са ми познати  и колкото да ми беше досадна я разбирах. Разбирах, че се чувстваше застрашена, че можеше да я заменят. Радвам се обаче, че такова нещо не последва, а всичко се изясни. Беше ми очарователна, с доста интересни занимания, ума и смела, по един  нейн начин, героиня. 

Към Аби, която се явяваше "новата птица в групата на  Саймън" имах лошо предчувствие. Мислех си, че ще окаже някоя гаднярка или нещо от този, но добре че сгреших отново. Тя беше от онези мили героини, които ако не харесаш още в началото, то в последствие се случва. Същото стана и с мен. Веднага щом я опознах я хареса. Мила, толерантна, готова да се бие рамо до рамо с враговете си, за да защити тези които обича - истински приятел.

Нора и Алис, сестрите на Саймън, всяка със своите странности и предимства показаха как семейство винаги е насреща и независимо какъв решаваш да си или по какъв път решаваш са поемеш, те ще те подкрепят. Смятам, че много семейства по света трябва да взимат пример от семейство Спинър. Защото, както се случи и с тях, не всичко по мед и масло, когато Саймън им призна, че е гей ала никой не го съди. Всеки има право на свой избор и има нужда от подкрепа.

Мартин, нашият "злодей" заради, който се случи всичко - за него ми беше жал. И на моменти ми идеше да го набия с тигана, но през повечето ми беше жал за него. Доста глупава постъпка според мен, да изнудваш някой, само за да излезеш с една от приятелките му. Не разбирам хората, разсъждаващи по този начин. Да тероризираш някой, за твоя изгода. Това е ужасно. Но се радвам как Саймън хубаво го нареди. Обичам когато героите се разправят само с думи без физическа сила. Така вредата, която на нанасят е много по-дълбоко и има по-голяма вероятност да промени нещо.

Две думи за корицата - обичам я. Моля ви, ако някое от издателствата реши да преведе книгата, моля ви не сменяйте корицата с нещо ужасно. Моля ви. Или я запазете така прекрасна, или измислете някоя още по-добра. Но не по-грозна. Моля ви...

Като за край на това ревю ще кажа, че "Simon vs the Homosapiens Agenda" е една от най-хубавите книги, които съм чела и която горещо препоръчвам. Хумористична, приятна и лека за четене, като същевременно засяга сериозни теми ала все пак сладка и караща читателя да се усмихва почти на всяка страница. Контрастираща книга, предоставяща различни емоции на читателя, като преобладаващите ще бъдат радостта и щастието.

 Можете да си изтеглите книгата в pdf вариант от тук.

(ако линка не ви се отваря пишете ми по имейл/фейсбук, за да го сменя )

   Страници: 310     Цена: 19,90 лв.    Издателство: Penguin Books    Жанр: Съвременен роман, LGBTQIA