Двор от рози и бодли от Сара Дж. Маас

Как да опишеш една от най-любимите си книги? Лесно. С викане.

Когато деветнайсетгодишната Фейра убива вълк в гората, се появява звяр, който изисква възмездие. Тя е отвлечена в магическа земя, за която е чувала единствено от легендите. Фейра открива, че нейният похитител не е животно, а Тамлин - един от безсмъртните и смъртоносни елфи, някога управлявали света. Докато обитава имението му, чувствата ѝ към Тамлин се трансформират от ледена враждебност в изгаряща страст, която изпепелява всички лъжи и предупреждения, които е чувствала за прекрасния и опасен свят на елфите. Но над тези земи се надига древна и зловеща сянка и Фейра трябва да намери начин да я спре... или Тамлин и народът му са обречени завинаги.

Днес почвам на обратно.
Първо хора, кажете ми как няма да бъдете привлечени от тази така прекрасна корица? Дори само да я гледаш е прекрасно. Може ли само да обърнем внимание на детайлите като татуировката на Фейра? В началото си мислех, че е просто ей така за красота, обаче не. Тя е свързана с книгата и единствено, човек който я чел би разбрал ролята ѝ. Adrian Dadich е невероятен илюстратор. А корицата е още по-невероятна.

Колкото е красива книгата отвън, толкова е и отвътре. Едно магическо приключение, което ми хареса твърде много и ме накара да съжалявам, че не се докоснах до него по-рано.

"Гората се превърна в лабиринт от сняг и лед."

Историята меко казано ми хареса. Като за начало, аз съм голям фен на Красавицата и звяра и факта, че книгата е един много видоизменен преразказ на оригиналната приказка ме притесняваше в началото, защото не очаквах да е нещо толкова добро, колкото четох в други ревюта. Да ама не. Това, което получих четейки тази книга просто сдъвка и изплю всички мои предположения, каква е и какво ще се случи, и ме остави безмълвна накрая,  с мозък даващ на заето. Тази книга е едно пътешествие в един свят на елфи и хора, на добро и зло, на избори и задължения, което ако смятате че не си заслужава да поемете, сте глупаци. Книгата е един червен рубин, който свети толкова ярко и отвън, и отвътре, че не  знам има ли човек на Земята, на когото изобщо да не е допаднала.

Това е втората книга, която чета от Сара Дж. Маас, но вече със сигурност знам, че тя се превърна в един от любимите ми автори. Не само заради магическият ѝ стил на писане, който те върти ли, върти с думи, показвайки ти историята, а заради фантазията ѝ. Хареса ми как беше измислила това разделение - на елфи и хора - различните дворове, описанията им, самите елфи, облеклата им, природата, духовете, злите същества, всичко! Толкова магично, толкова леко и приятно описано, толкова...ох, как да го опиша..толкова реално на моменти, че можеш да усетиш студа в гората или да си представиш красивите поляни в Двора на Пролетта. Уникално е.

Героите са сладурчета до един ( да, включително и Амаранта).

Фейра като главна героиня ми хареса. Не знам защо в другите ревюта повечето хора я обиждаха и прочие, аз не видях да проявяваше слабост в ненужни моменти или да се предава когато все още може да се бие. Смела, борбена, силна и физически и психически Фейра ме спечели  още в началото. Заради ревютата, които четох очаквах всеки един момент да прояви слабост или да направи грешка, за да я обвиня, но не. Всичко което правеше, рисковете които поемаше, за да защити семейството си, изпитанията, които трябваше да премине, за да спаси Тамлин и народа му, всички напрегнати и опасни ситуации преживяваше с вдигната глава, готова за бой. Но като всеки друг боец, тя имаше и нежни страна, по-уязвима, по-мека, която според мен беше перфектно съпоставена с борбения ѝ характер. Между другото в нея ми хареса също и убийствения ѝ инат и умението ѝ да дразни хората. Много ме забавляваше на моменти това момиче.

Тамлин, този загадъчен, божествено красив, с каменно сърце боец не ми взе сърцето, но пък ме спечели на своя страна. Тамлин е от онези герои, по които ако не си паднеш, то ще им бъдеш верен приятел до гроб. Лидер, поел голям товар на плещите си, строг, но справедлив, готов да направи всичко за поданиците си - как бихте описали такъв елф? Мисля, че ако имаше рицари днес, то Тамлин щеше да бъде един истински пример за тях. Естествено, изключваме умението му да съчинява и рецитира мръсни стихчета и това да се превръща в мечо-елено-вълк.
Хареса ми романса, който се оформи между него и Фейра, как в началото бяха "Погледни ме и ще те убия", а вече към края: "Погледни ме, защото дори само един твой поглед ми носи щастие". Как да не обичаш такава връзка? Нямам търпение да докопам следващата книга и да видя, как ще продължат да се развиват нещата помежду им.

Люсиен обаятелния приятел на Тамлин, който много често ще срещате в книгата е червенокосото чудо, което ми влезе под кожата. Държеше се доста гадно с Фейра в началото, което до някаква степен ми пречеше, за да го обикна напълно, но когато разбрах, че е го правил с мотив...е, нека да кажем, че който пипне Люсиен ще има пръстени вместо очи. #amaranthastyle
Люсиен е един доста важен второстепенен герой, който въпреки грубото си държание в началото, разкрива че под повърхността се крие един достоен за уважение елф, ценящ и обичащ близките си, лоялен до гроб на приятелите си. Да не говорим, че и е голям сваляч, което мен ако питате също вдига летвата.

Рисанд е другото чудо, което обожавам. Един от най-загадъчните, странни, да не говорим колко сексапилни и с неясни намерения персонажи. Не знам как бих описала Рисанд, той е от онези герои, за които трябва да четеш, за да разбереш характера им. Контрастиращ персонаж е, в един момент се опитва да те убие, в следващия се оказва, че всъщност е искал да те спаси. Напомняше  ми на Локи в някои аспекти, но за да го опиша с няколко думи ще изчакам да прочета следващата книга, където 100% ще присъства.
( п.с. страхотно се спойлнах за следващата книга и не мога да повярвам какво ще става..не влизайте в tumblr...там има зли хора)

Амаранта, която влиза в ролята на Гастон (но един много по-красив,  хитър и подъл Гастон) ми допадна, не защото е зла, а защото е един от много добре изградени злодеи, за които съм чела. Безпощадността, която проявява не е просто защото и е скучно и е решила да убие някого (но е възможно да постъпи така, злодей е все пак), а защото има минало, доста черно и кърваво минало свързано с хората, което обяснява жестокостта ѝ към тях. Друг е въпроса, че мрази и елфите, които и противоречат. Някои елфи имат проблеми, нека го приемем.

Две думи за семейството на Фейра - мразя ги. Мразя ги всички до един и в червата. Не знам как Фейра намери сили да им прости и да жертва толкова много за такива неблагодарни и отвратителни хора (визирам главно сестрите ѝ - Неста най-вече, Илейн..тя миналата ми беше с една дума много слабохарактерна).

И така, като за край ще препоръчам този роман с високо вдигнати ръце и крака. "Двор от рози и бодли" е от малкото красиви книги и отвън, и отвътре, с които можете да се потопите в един магичен свят, от който трудно ще излезете после. Обаятелна, невероятно красива, мистериозна и вълшебна, с тази книга ще избягате от реалността за няколко часа и няма да искате да се върнете отново.

    Страници: 500        Цена: 16,90 лв.     Издателство: Егмонт      Жанр: Фантастичен роман