Сърца за разбиване от Али Новак

"Сърца за разбиване" беше една от най-леките и приятни книги, до които успях да се докосна тази година.

 В нея се срещаме със седемнайсетгодишната шантава и обичаща фотографията Стела, чиято единствена мисия в живота  е да направи този на сестра си Кара по-забавен. Тя и брат ѝ Дрю не спират да се суетят около нея, пренебрегвайки собствените си цели, за да накарат тяхната близначка да се усмихва колкото се може повече. Защото Кара е болна от рак и никой не знае кога може да се случи най-лошото. Затова когато Стела получава възможност да докара инфаркт от щастие на сестра си тя не го пропуска. Нищо че ще ѝ се наложи да чака четири часа на опашка, за да вземе автограф от най-омразната ѝ група - Heartbreakers, по-която сестра ѝ е откачила. Само че когато нещата се объркват и плановете на Стела отиват по дяволите, тя се оказва забъркана в едно приключение, което ще остави трайна следа не само в живота ѝ, но и в сърцето ѝ

"Сърца за разбиване" не беше точно от онези книги, които съм свикнала да чета. Нямаше нищо фантастично, нито нищо неочаквано и смятам, че точно в това е чара ѝ. Не посягам особено към любовните романи, защото там всичко ми се струва някак...просто. Прекалено лесно. Но понякога и на твърд фентъзи читател, като мен, му омръзва да чете за постоянните нещастия и екстремни приключения на героите и му се иска точно такава книга като тази. Лека, забавна и обикновена, изключваща всякакви убийства, бой и забранена любов. Е, последното го има, но в приемливи количества.

"Факт: понякога се случват лоши неща и това е част от живота. Въпросът е как ще поемеш удара."

Стила на писане на Али Новак не се отличаваше с нищо интересно, но въпреки това ми допадна, защото тя не беше от онези автори, които разтягат локуми и те отегчават с описанията си. Напротив, тя описваше всичко точно и ясно, и макар че на моменти описанията ѝ да ми се струваха прекалено малки , успявах да си представя каква щуротия прави Стела в момента.

снимката е направена от авторката на книгата, която можете да последвате в Instagram

 тук

Както казах историята беше много приятна за проследяване. Не бих казала, че беше особено интересна, защото знаех още от самото начало, че главната героиня ще се събере с възлюбения си ала въпреки това, любопитството започваше да ме яде всеки път когато трябваше да оставя книгата, за да свърша нещо. Мисля че именно заради това любопитство, в комбинация с лесния начин на четене успях да я прочета за по-малко от ден.
Хареса ми как самата история беше разказана като едно (бих казала дори леко нереално) приключение на едно момиче, което в стремежа си да зарадва сестра си успява да се забърка в животите на членовете от групата Heartbreakers и постепенно да се влюби в един от тях (Оливър). Допадна ми и това как показва, че понякога прекалената загриженост към някой, може единствено да го нарани. В днешно време има доста хора, които разсъждават като Стела и смятат, че когато се отдадат изцяло на грижите към един човек, без да предприемат нищо за себе си му помагат. Напротив, получава се точно обратното, защото както каза Кара, понякога просто трябва да загърбим останалите за малко и да бъдем егоисти. Хареса ми как точно това се показваше между редовете, а не беше стоварено просто ей-така в началото или края.

" За мен решенията винаги бяха прости: да или не, черно или бяло, пепси или кока-кола. Може би защото бях импулсивна, хвърлях се  с главата напред и слушах сърцето си. Но какво трябваше да направя, когато  сърцето ми искаше две напълно противоположни неща?"

Що се отнася до героите - не бих казала, че успях да се привържа към някой, защото не ги намирах за достатъчно изградени, но пък до колкото разбрах тази книга ще има продължения, така че стискам палци там да се разкрият повече неща (поне за някои).

когато снимаш приятелите си с книги

Въпреки това Стела ми хареса като главна героиня. Беше забавна, шантава, говореща преди да мисли и като цяло симпатична личност. Допадна ми привързаността ѝ към фотографията и смисъла, който имаше за нея. Харесах също и загрижеността, която проявяваше към близките си и дори несигурността, която смятам че беше едно от най-реалните неща в характера ѝ - как постоянно се двоумеше какво ще стане ако направи това, как ще се справи ако  реши да избере онова. Доста ми напомняше на мен на моменти.
Дрю и Кара, останалите близнаци от чудните тризнаци Стела, Дрю и Кара, ми бяха симпатични също. Кара беше борбен персонаж, чийто кураж щях да кажа, че е прекалено нереален ако към края не показа емоциите си. Дрю от друга страна много ме радваше, но не успя да се запечата в съзнанието ми с нещо специално.

А сега нека поговорим за Heartbreakers.
Оливър - главния вокалист и китарист - беше типичният пример за идол, секс символ и с една дума, човека по който всяко едно момиче ще си падне. Хареса ми как отношенията им със Стела започнаха още със срещата в кафенето, как беше толкова учуден че тя не го познава, как после се забавляваха заедно и т.н. Естествено имаше и любовна драма, която е присъща за този тип книги, но не бих казала, че бе нещо дразнещо.
Деремая Джеймс (трябваше да го напиша...просто...много ме радва) или накратко Джей Джей - барабаниста на групата - беше един от героите, заради които исках да чета още. Откачалка. С една дума. Така бих го описала - от безобидния му и обикновен външен вид до шантавото ( и на моменти леко перверзно) държание. В началото си мислех, че може би ще се оформи някакъв любовен триъгълник между него, Стела и Оливър, но добре че такова нещо не последва. Джей Джей беше сладур, чийто откачени идеи и бъркотии ме караха да се усмихвам на моменти.

" - Какво значение има, че били известни? - попитах го и пак сложих ръка на кръста. - Да не би известните момчешки групи да имат способността да  забременяват момичетата само с дяволски сексапил?"

Зандър - другия китарист на групата - който освен странния си вид и алергичността си към почти всичко на тази планета, не успя да се отпечата с нещо специално в съзнанието ми освен с алергиите си.
Алек - бас китариста на Heartbreakers - беше най-мистериозният от групата. Или поне трябваше да бъде такъв. В началото също като Стела го смятах за доста особен, заради неразговорливостта си и неочакваната си поява на различни места. В край на сметка обаче се оказа, че той е от онези герои, които винаги изслушват проблемите ти и са готови да ти дадат съвет.

А сега, нека поговорим за корицата. Не знам защо, не знам и как, но щом погледна корицата ми става забавно. Вероятно заради цветовете или това симпатично дупе, но някак си ми оправя настроението.

Като за край ще кажа, че "Сърца за разбиване" е една книга, с която всеки би се разтоварил и би разведрил настроението си. Забавен, но и на моменти леко тъжен, този роман е добър избор за разпускане на плажа или в къщи на леглото.

Благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност да прочета книгата в замяна на честно ревю.

          Страници: 280         Цена: 11,90 лв.        Издателство: Ибис       Жанр: Тийн роман