Мечът на Лятото от Рик Риърдън

Мислите си, че животът ви е скапан? Почакай те да видите този на Магнус Чейс!

Магнус Чейс е момче, скитащо се вече две години по улиците на Бостън. Без семейство той е принуден да живее ден за ден, чудейки се как да оцелява. Зима е, а в Бостън е студено. Но на Магнус не му пречи.Той издържа на всичко. Прекараните две години като бездомник са го калили. Но Магнус не е готов за едно единствено нещо - да се срещне със своите роднини. Но един ден се налага да се изправи срещу тях очи в очи и да разбере,че живота му никога повече няма да е същия.

Срещайки се с чичо си Рандолф,Магнус разбира, че не е обикновен. Разбира, че е полубог,син на нордически Бог- което не е добре. Чичо му му казва, че той единствения, който може да спре Рагнарок, че той е единствения, който може да намери Мечът на лятото и да го използва. Че той е този когото са чакали. Но Магнус не вярва на нито една негова дума. Вбесен, мислейки си че чичо му си прави шега с него, той отказва да го слуша, но когато загадъчен тип, черен като катран, но изглеждащ доста добре се поява със заканата да го убие, на Магнус не му остава нищо друго освен да приеме истината.

МИТОВЕТЕ ЗА ВИКИНГИТЕ СА ВЕРНИ.

Боговете на Асгард се подготвят за война.

Тролове,великани и още по-ужасяващи чудовища

набират сили за деня на Страшният съд.

За да спре ада, едно момче трябва да претърси Деветте свята

и да открие оръжие,изгубено от хиляди години.

Понякога единствения начин

да започнеш нов живот

е да умреш..

Нямам думи, с които да опиша колко се радвам, че имах възможността да прочета тази книга. Толкова интересна, развлекателна, приключенска и държаща те в неведение, "Мечът на лятото" е едно прекрасно четиво за всяко време от година. Рик Риърдън определено е надминал себе си с тази книга. Това е първата му произведение, което ме караше на всяка трета страница да избухвам в силен смях. Написана по толкова лек и приятен начин със сигурност книгата би се хареса на всеки, дори на хора които не се интересуват толкова от четене.

Тъй като съм адски развълнувана и нямам търпение да споделя мнението си за "Мечът на лятото" ,ще започна от началото.

Корицата е нещото, което прави първото впечатление у човека. Лично на мен корицата не ми харесваше отначало, защото очаквах да запазят оригиналната. Но уви, след като внимателно разгледах корицата, през часовете,които книгата прекара на чина ми в училище, разбрах че е вложено много старание и доста интересни комбинации на цветове. Обожавам шрифта, който са използвали и запазили от оригинала, както този символ около 1-цата. Харесва ми и розовото, което са използвали като цвят (което е странно като се има на предвид,че аз не харесвам розово). Всъщност комбинацията на лилаво, бяло и розово се е получило доста добре и лично на мен доста ми допада.

Историята от друга страна меко казано я обожавам. Момче, което се оказва син на Нордически Бог и бива убит, за да започне нов живот и да спре Рагнарок ме заинтригува и плаши едновременно. Все пак никога до сега не бях чела книга в която действието се развива след смъртта на главния герой. Макар че си беше леко странно да чета за нещо подобно ще излъжа ако кажа, че не беше забавно. Защото беше.

Света, който Рик Риърдън е изградил в тази книга е интересен,объркан и странен. Мислите си че Гръцката митология е странна? Прочетете нещо за Нордическата.

Боговете и съществата, с които Магнус се среща са чудати и с много странни навици. Особено някои. Харесвам начина по който Риърдън представя митологията - по толкова лек, забавен и лесно смилаем за мозъка начин. 

Но героите са нещото, което най-много ми хареса в книгата. В Мечът на лятото, автора се е постарал да изгради много интересни (по произход и характери) герои. Магнус като главен герой силно ми напомня на Пърси и Лио (от Героите на Олимп) и според мен е комбинация между двамата. В него се наблюдава най -много развитие от началото до края на книгата (физическо и психическо). От плах младеж без семейство, се превръща в герой, който знае за кого да се бие. Имам чувството, че дори  го харесвам малко повече от момчетата по горе не само защото е nerd *fangirling*, но и защото е страхотен както и да го погледнеш. Приятелите му Харт и Блицен са ми толкова симпатични, че нямам думи. И двамата чудати, и двамата с тъмно минало, но и двамата невероятни приятели ме накараха да разбера какво представлява истинското приятелство независимо какъв си. Сам от своя странна очаквах да ми стане антипатична, но стана точно обратното. Стана ми доста приятна и винаги се радвах,когато се появяваше в историята. Боговете, които Риърдън е включил в книгата ми

бяха в пълна мъгла. Признавам си знанията ми за Нордическата (или Староскандинавската) митология са ограничени само до Тор, Один и Локи и бях доста объркана когато се запознах с още 50+ бога и обясненията за тях. Въпреки всичкото ми объркване, слава на Боговете, че отзад на книгата имаше речник който да обясни всичко. Най-странното нещо за някои от Боговете (според мен) е това как ги е описал автора. Най-вече са тези тримата които изброих по горе. За Локи разбирам, но за Тор и Один....Честно казано искам да попитам какво е вашето мнение по въпроса, защото аз не спирам да си представям Один като учител по информатика, а Тор като лош фитнес инструктор-рокер. Съществата от друга страна ме накараха да разбера, че Гръцката митология е интересна, но Староскандинавската е повече. Толкова чудати същества като Валкири, Айнхеряр, Драугр, Нагарфар, Рататокс и още много ми докараха bind blow, но това беше най-забавният bind blow, който съм получавала някога. Най-вече ако говорим за Драугр, което представлява нордическо зомби.

*Джак между другото много ми напомня на Въртоп и Блекджек. Имам странното чувство, че автора ги е обединил заедно и е създал Джак.*

Нещото, което най-много ми направи впечатление в книгата е че е много осъвременена. Има доста сравнения със сегашния ни свят, в точно това време. Автора е използвал доста от известните сериали като "Игра на Тронове" или филми като "Властелинът на пръстените" в книгата като занимания на някои герои. Или пък сравненията на Тор от филмите на Марвел и Термитор. Дори има нещо свързано с Тейлър Суифт! 

~I know places - хората,които са чели книгата знаят за какво говоря.~

И като за край на впечатленията ми ще кажа, че заглавията на главите в тази книга са нещото, с което Рик успя да ме затвърди като негова почитателка. Определено си личи, че се е старал доста, за да измисли толкова разпалващи интереса заглавия. Макар и на моменти лишени от смисъл. Или пък просто си е стоял зад бюрото и е решил "Ха!Защо да не оглавя първата глава така: 

Добро утро! Ще умреш!"

Като за край на това дълго ревю ще кажа,че "Мечът на лятото" е книга, която си заслужава да стои на рафта ви. Изключително забавна, интересна, потапяща те в един свят изпълнен с толкова много невероятни неща и написа по хумористичен начин, е подходяща за хора от 10 до 1000. Героите са забавни, интересни приключенци готови да се впуснат в непознати земи, за да спрат Рагнарок. Боговете са странни, някои повече от другите, но интересни и много отличаващи се. Историята е митична и измислена по такъв начин, че когато разберете, кой стои зад всичко това - ще се изненадате.

        

Между другото благодаря на издателство Егмонт, че преведоха книгата толкова бързо след излизането ѝ. Радвам се, че ще преведат и втората книга от поредицата "Чукът на Тор" ,която ще излезе през 2016!