Преплитането на любовта и лъжите може да поквари и най-чистото сърце..
Сега, когато вече е сред Ловците на сенки, Теса най-накрая е в безопасност. Но тази сигурност се оказва краткотрайна,защото подмолни кръгове в Клейва кроят планове да отстранят Шарлот от ръководството на Института в Лондон. А без помощта на покровителката си, Теса би се превърнала в лесна плячка за мистериозния Магистър, който иска да използва способностите ѝ за своите собствени зловещи цели. С помощта на обаятелния Уил и яростно отдадения Джем, Теса открива, че войната на Магистъра срещу Ловците на сенки е дълбоко лична. За да разбулят тайните на миналото,тримата пътуват от обвития в мъгла Йоркшир до омагьосана бална зала, където Теса открива, че истината за произхода ѝ е по-зловеща, отколкото си е представяла. И докато търсенето на Магистъра и истината води приятелите към неизвестни опасности, Теса научава, че когато любовта и лъжите се преплитат,това може да поквари дори и най-чистото сърце. Мрачното и необяснимо държание на Уил продължава да обърква Теса. Възможно ли е откриването на Магистъра да освободи Уил от тайните му и да даде на Теса отговорите на въпросите ѝ за това коя е тя и за какво е предопределена?
***
В последно време се мъча ли, мъча да измисля подходящо "ревю" за тази книга, но уви не мога. За това просто ще запиша какво мисля за нея.
(май за в бъдеще така ще е)
Определено втората книга от поредица ми хареса повече от първата. Имаше повече действие, повече близки срещи със свръхестествената среда на Ловците на сенки, повече мистерия, повече Уил. Да знам, че си противореча, защото аз не харесвам Уил толкова колкото Джем, но ми беше доста интересно да разбера какво се крие под повърхността на тази арогантност и грубост. Истината е, че когато разбрах, какво всъщност се крие не ми беше особено тъжно за него. Мразете ме колкото си искате, просто не ми стана толкова тъжно колкото си мислех. Очаквах нещо по..... по-лошо. Хареса ми обаче замисъла на книгата. Имам предвид, за разлика от "Ангел с часовников механизъм", където Теса опознаваше живота на Ловците и повечето глави бяха от нейно име, в "Принц с часовников механизъм" историята е насочена в две посоки - 1) към света на Ловците, по точно Клейва и 2) част от света на Долноземците. Както и че, Касандра се е съсредоточила да пише главите не само от името на Теса, но и от името на другите. Хареса ми баланса между главите на различните хора. Една глава за Теса, една за Шарлот. Едновременно следиш какво става в института и извън него. Хареса ми и това, че тук има повече нови герои. Гидеон беше изненада за мен, тъй като не очаквах да бъде толкова. ...ми мил. Хареса ми това, което се случи между него и Софи. Между другото като казах Софи, това момиче ми скри шапката в тази книга! Не очаквах да ми стане толкова симпатична. Колкото обаче до другите герои - членовете на Клейва - не ми допаднаха особено. Даже изобщо. Най-вече Бенедикт Лайтууд. Не очаквах да намразя някой от тази фамилия, но уви сгрешила съм. Колкото обаче до нашият любовен триъгълник, какво да кажа, на седмото небе съм!
Ако сте чели поредицата, знаете кое е най-значимото нещо което се случва в тази книгата. Аз лично не очаквах такъв развой на нещата. Не че не се радвам ( е може би малко ме е яд). Отношенията между Уил и Джем ме трогват (но не до сълзи). Тях ги свързва едно такова истинско приятелство, на което всеки се надява. Имаше моменти, в които ме беше яд, че Теса е там и ги разделя, но ако не го правеше интереса ми към книгата щеше да бъде 20% от 100%. Радвам се обаче, че Клеър включваше моменти между Джем и Теса и Уил и Теса. Сега осъзнавам че ако беше уравнение щеше да излезе, че Теса е константа (too much school).
Какво друго да кажа. О, нещото което наскоро осъзнах е връзката между корицата и книгата. Имам предвид, в първата книга, на чиято корица стои Уил, той е по главния персонаж от Джем, но разбираме повече неща за Джем. Докато във втората е обратното - Джем е на корица,той е по главния персонаж, но разбираме тайната на Уил. Доста странно замислено. Интересно ми е обаче какво се крие в третата книга. (Нищо че знам как ще свърши, thanks world).
Нещата, които ме караха да се смея под мустак, бяха отношенията на Теса и Джем, както и тази "Демонска шарка"за която Уил дрънкаше през цялата книга и накрая получи своя момент слава. О, и да не забравя Магнус. Накъде без нашия обичан warlock?! Нещото, което забравих да спомена е че в "Принц с часовников механизъм" имаме повече присъствие от страна на Магнус. В повечето моменти през които се появяваше ме караха да затворя книгата и да питам "Защо,Магнус? Защо винаги улучваш "подходящите" моменти?!" и след това ме удивляваше със съветите и загрижеността си към Уил. Симпатяга, какво да ви кажа.
!СПОЙЛ!
Едно нещо обаче просто не мога да проумея. Защо Джесамин постъпи така? Наистина, не мога да я разбера и адски се радвам, че получи това, което заслужаваше. Не я харесвах много-много в първата книга и явно е имало защо. Често казано дори сега като се замисля ми напомня малко на Анализ от "ПолуЛош". Русички гадинки.
С няколко думи, "Принц с часовников механизъм" е едно прекрасно продължение на поредицата "Адски устройства", което ще ви заплени и няма да ви даде мира докато не прочетете и последната страница от книгата. А края? Краят ще ви остави в състояние на размисли над това, как може Касандра да измисля толкова заплетени истории.
Препоръчвам го на всеки, който се колебае да прочете втората част от поредицата. Не се замисляйте, just read.
Коментари
Публикуване на коментар