Алена кралица от Виктория Айвярд

Една книга, която си заслужава да притежавате.

Светът, който дебютния роман на Виктория Айвярд представя е много различен от нашия. Там хората се делят на две: Червени и Сребърни. Червените са обикновени хора, без способности, обречени да служат на Сребърните. Тяхната кръв е червена. Те са робите. Сребърните, от друга страна, са свръх човеци притежаващи различни способности, с които контролират различни неща - огън, вода, метал и т.н. Тяхната кръв е сребърна. Те са кралските особи.

Мер Бароу е червено момиче живеещо в мизерията, в която всички Червени са принудени да живеят заради Сребърните. Тя не носи красиви дрехи. Тя не се гримира. Тя  не работи. Тя краде. Не умееща да прави нищо, Мер помага на семейството си с единственото,което може най-добре - като краде. Ала това не я спасява от съдбата, която я очаква - да отиде във военна повинност. Сребърните са въвели закон, в който се казва, че ако Червен не си намери работа до 18 годишна възраст, той се задължава да отиде на бойният фронт. Мер обаче не иска това. Не иска да последва пътя на братята си. Но няма какво да направи.

Дните минават, а Мер продължава да се тревожи какво ще стане с нея. Тя наблюдава сестра си Гиза как шие дрехи за Сребърните и ѝ се възхищава за това.

 “ - Като нощта  и деня сте, момичета мои - промърморва мама, като прокарва пръст през посивяващата си коса. Не го казва като обида, а като щекотлива истина. Гиза е сръчна, красива и мила. Аз съм малко по-недодялана, както меко се изразява мама. Тъмнината, контрастът със светлината на Гиза. Предполагам, че единственото общо нещо между нас  са обиците, които си делим, споменът за братята ни. „

Иска ѝ се да бъде като нея. Но не може. Тя не е такава.

Ала един ден когато единственият и приятел - Килорн - и съобщава, че е загубил работата си, светът на Мер отива по дяволите.

“ Следващите думи се забиват като нож в сърцето ми.

Килорн си поема накъсано дъх и някак се иска да не се налагаше да го чуя:

- Ще ме изпратят на война. „

От този момент нататък, решенията които Мер взима са отчаяни. В стремежа си да спаси приятеля си, тя решава да извърши нарушение - да открадне от Сребърните. Ала когато всичко се обърква и планът и не проработва Мер се отчайва още повече, докато няколко дни по-късно не я викат в двореца. Но вместо смърт, там тя открива нещо много по-лошо. Нещо, което променя живота ѝ изцяло. 

Тя разбира, че не е Червена.

Но не е и Сребърна.

И е въвлече в кралски интриги,

за които дори не е ѝ подозирала.

Първо благодаря неимоверно много на издателство Ciela, че преведоха книгата. Благодаря им от цялото си същество, че ни предоставиха възможността да си закупим и прочетем тази невероятна книга. Благодаря и на Стоян Атанасов за тази прекрасна корица, която не е като американска, но не и отстъпва по нищо.

"Алена кралица" е книга, която си заслужава да прочетете. Интересна, лесна за четене и интригуваща тя е идеалното четиво за хора, които биха искали да се отпуснат и да потънат в нов свят с нови правила.

Невероятна, интересна, изпълнена с лъжи и интриги. Така бих описала "Алена кралица". Стилът на писане на авторката е лек и лесно се чете, докато се усетиш и вече си прочел/а първите 100 страници.Светът е измислен добре със всичките му уточнение,така че да предостави на читателя цялостната картина на света на Мер. Може би единствено в книгата липсваше картата,

но всичко може да е перфектно.

Героите са интересни и с много различни характери.

Главната героиня - Мер - е един страхотен персонаж, който аз харесвах много. Всички тези лъжи и препятствия, и рискове, през които преминаваше ме накараха да я уважавам силно. Изключително борбена и готова на всичко за близките си личност.

Кал от своя страна, ту ме печелеше, ту ме губеше и в край на сметка останах със смесени чувства към него.

А, Мейвън? Мейвън просто ме разби на малки парченца.

Като заключение ще се извиня за непълното и кратко ревю, но на такава книга просто не може да се напише сносно ревю, защото просто книгата трябва да се прочете, за да разберете за какво говоря. Така че ви съветвам, следващия път когато ходите до книжарницата сложете в списъка си с книги "Алена кралица" на Виктория Айвярд.

“ Rise, red as the dawn „