Автор: Кат Кроули
Страници: 258
Категория/Тип: роман
Цена: 11,90 лв.
Издателство: Orange
Моята оценка за книгата: 9 от 10
Можете да си я поръчате оттук: клик
Специално благодаря на Сънито,която беше така добра да ми даде книгата(и ме чака 5 месеца,за да я прочета).
“ Луси Дервиш търси Сянката и Поета - мистериозни на графити,които са оставили своите творби из целия град. Тя е запленена от творчеството на Сянката,което сякаш ѝ говори нещата,които тя има нужда да чуе.
В последната вечер от гимназията Луси и приятелите ѝ се впускат в неочаквано приключение - тя е твърдо решена да намери Сянката; приятелките ѝ Джаз и Дейзи искат да намерят любовта; Ед и Лео се забъркват в опасна схема,за да изплатят свои дългове.
Последният,с когото Луси очаква да прекара нощта,e Ед - момчето,с което е имала единствената несполучлива среща в живота си. Ала когато Ед казва,че знае къде да открие Сянката,двамата се впускат в среднощно издирване по местата,където върху градските стени отеква разбитото сърце и желанието за бягство на Сянката.
Единственото,което Луси не успява да види,е точно пред очите ѝ. „
С тази книга имаме много неразбирателства. Както казах,Сънито ми я зае преди 5 месеца още в учебно време и все пак аз я прочетох едва вчера. Аз имам лошия навик да пазя книгите на другите във вкъщи,нищо че нямам място за собствените си книги. При мен важи поговорката: "Като има,да има!"
Ние сме в Австралия. В една странно гореща октомврийска нощ. Нашите герои се чудят как да отпразнуват завършването на дванайсти клас. И накрая решават да отидат на купон....отчасти.
Луси е момиче с различен поглед към нещата. Различна е. Харесва изкуството.Живота ѝ не е цветя и рози,но не и тъга и мрак. Попадаме на момент от живота ѝ когато родителите и се разделят...но не точно. Луси е влюбена в графитите на Сянката - момче,което тя не познава,което чрез картините си по стените на различни сгради и показва нещата,които тя изпитва в себе си. Показва ѝ чувства - било то породени от тъга или от нещо друго.Чрез графитите си Сянката стига до Луси и ѝ показва свят,в който ако надникнеш под боята виждаш истината,виждаш история.
Ед от друга странна няма нищо общо с нея,освен любовта си към изкуството.Момче,бунтар ако трябва да сме точни,който решава да навлезе в света на големите по-рано от предвиденото,но все пак умно и добро.Упорит,той работи денем,а нощем твори. Всяка вечер с приятеля му Лио излизат,за да излеят своите мисли по стените на сградите в Австралия. Не мислят дали ще ги хванат (е внимават ако трябва да сме точни),не мислят какво ще рисуват,просто отиват - и то се излива от тях.
Сянката рисува,Поета пише.
И една вечер когато Лио споделя на Ед,че е загазил двамата решават да извършат нещо нередно(не точно двамата,всичко идваше от Дилън) .Ала преди да направят "нещото" света на Ед се сблъсква със света на Луси и оттам се започва забавното.
Изключително забавна и интересна книга,чиято история бива разказана за една вечер. За пръв път прочетох нещо подобно и установих,че ми харесва. Действията следват едно след друго,без да се определят различни интервали от време през,които да си чудиш какво е станало. Дори стилово е интересна. Главите са представени от трима герои - Луси,Ед и Поета,и главите от гледна точка на първите двама се припокриват понякога. Смисъл разказват не точно един и същ момент,а част от него и когато първо за тази част говори Луси,в следващата глава ще започне с нещата,за които си мисли Ед по въпрос на дадената част. Дано да схванете. Има и flashback-ове които ни обяснява много неща и за двамата герои,които също ме очарова. Преминаването от главната история към flashback-овете става толкова плавно,че ти не разбираш,но знаеш че това е различно от главната история.(при мен поне беше така)
Има метафори,има забавни неща,има неща,които ще ви накарат да се замислите,има открития,има лъжи,има истина. Има от всичко по-малко.
Единственото нещо,което не можах да разбера в книгата е заглавието.Защо Graffiti Moon? До колкото помня нямаше нищо споменато за луна,но имаше слънце. Като се замисля Graffit Sun не звучи толкова добре като оригиналното заглавие,така че може за това да се казва така. Или не знам. Объркващо е.Важното тук е не заглавието,а самата книга,която препоръчвам на хора,които харесват обикновени тийн романи в които няма нищо свръхестествено. Малка и приятна книга,която разтоварва мозъка.
 |
| сексапилната ми ръка |
Като цяло съм развълнувана от това,че прочетох книгата за два дни,защото аз по принцип чета една книга седмица,макс.Е в това число не влизат книгите на Рик Риърдън и Джеймс Дашнър(и всичко друго,които ме очарова след 20 страница). Така де,Graffiti Moon се чете лесно и вероятно ако я почнете рано сутринта към 8 до вечерта ще сте я приключили. Радвам се че имах възможност да я прочета,защото както казах,не бях чела подобна до сега И не говоря само са стиловото оформление,а цялостно. Историята е по-различна,по различно написан,с по различни герои.В с една дума - всичко е различно. А аз най-харесвам различните неща.
Докато четях книгата реших да си отбелязвам различни места,които са ми харесали и сега книгата има оранжеви етикетчета. Така става когато следя много блогове. В общи линии си бях отбелязала към 18 забавни момента и 2-3 по-сериозни които ми харесват,така че днес реших да цитирам по едно от двете.
“ ....
Джаз улавя погледа ми и барабани с три пръста по масата. Барабаненето с три пръста означава "момчето,с което говоря,е страхотно". Не бива да се бърка с барабанене с четири пръста,което значи"измъкни ме от тук,дори да се налага за целта да подпалиш косата ми". Пет пръста значи"крещя безмълвно,при това не без причина". Джаз опира петте си пръста в масата.
... „
-----------
“ ...
- Добре ли си?Шепотът ти стана някак писклив.
- Добре съм. Дори не го харесвам по този начин.
- Говориш с мен.
- Добре де.Може да го харесвам мъничко по този начин.Не знам. Объркана съм. Прегазих го с колелото,докато летях надолу.
- Може би няма да е зле да се кротнеш малко с нападенията и побоя,ако го харесваш.
... „
------------
“ ...
Или бих могъл да ѝ покажа везните,които нарисувах близо до доковете. Като онези,които видях в картината на Вермеер "Жена,държаща везна". Веднъж госпожа Джей ми обясни,че везните в тази картина имат значение на нещо важно,нещо като нечии действия или душа. С Бърт отидохме на изложба на Вермеер и докато гледахме тази творба,го попитах:
- Какво мислиш,че трябва да стори човек,за да направи една душа тежка?
- Не знам за душите,но човек трябва да живее добре.Няма смисъл да живееш,ако не живееш добре.
... „
Коментари
Публикуване на коментар