Заглавие: Домът на мис Перигрин за чудати деца,първа книга от поредицата "Чудати деца"(Perculiar Children)
Автор: Рансъм Ригс
Страници: 364
Категория/Тип: фентъзи
Цена: 21,99 лв.
Моята оценка за книгата: 8 от 10
Издателство: Бард
Можете да си я поръчате от тук: клик
"След ужасна семейна трагедия шестнайсетгодишният Джейкъб тръгва на път към далечен остров край брега на Уелс, където открива развалините на дома на мис Перигрин за чудати деца. Докато изследва изоставените му стаи и коридори, Джейкъб разбира, че децата на мис Перигрин са били не просто чудати. Може би са били опасни и неслучайно изолирани на самотен остров. И може би - колкото и невероятно да изглежда - са още живи."
Джейкъб Портман е момче от богато семейство. Като малък, всяка нощ дядо му му разказвал истории от неговото детство. Как щом родителите му загинали по време на Втората световна война, той бил изпратен в сиропиталище. Как там попаднал на Птицата. Как там открил чудатите деца. И се срещнал с чудовища.
Джейк бива запленен от "небивалиците, които дядо му му разказва и като всяка малко дете той попива всичко. Ала това му играе лоша шега. Джейк започва да вярва до толкова в чудовищата, че постепенно си мисли че те наистина съществуват. И започва да се плаши от всичко и да сънува кошмари.
Но колкото по-голям става толкова повече осъзнава, че боготворения от него човек, който му е разказвал приказки за лека нощ и го плашел с тези странни същества, не е нищо повече от един изкуфял дядка, който единствено го плашел. Докато един ден дядо му не му се обажда по телефона и му казва че идват за него.
След семейната трагедия, както пише в рецензията Джейк преживява голям шок и неговите плашения и сънуване на кошмари се увеличават драстично. Семейството му твърде притеснено за неговото състояния го карат да посещава психиатър който да му помогне. Боят се да не завърши като стария господин Портман. Ала Джейк знае какво е видял и твърдо отказва да повярва, че това е плод на неговото въображение. И добре че не вярва.След като Джейкъл открива следите, които дядо му е оставил за него, той се решава да ги последва и да открие това, което старият Портман не е успял. И така с баща си отиват на остров Кеърнхолм, където започва приключението на нашия Джейк. И повярвай те ми, то страшно интересно.
Мисля да не издавам повече неща за книгата, защото без да се усетя мога да я разкажа. Изключително интересна история, която в допълнение с тези стари черно-бели снимки допълват картината отвсякъде. Сигурна съм, че ако ги нямаше, нямаше да мога да си представя повечето герои. Адски много се радвам, че имах възможност да прочета тази книга, защото до сега не бях чела нещо такова и макар откъм средата до края да бях предвидила почти всяко едно действия на героя, пак ми допада.
Първоначално се мислех, че това е хорър книга с ужаси или нещо като на Стивън Кинг, но като изключим няколко неща е много приятно фантастично четиво. Да има мааалко странни и зловещи моменти като например тези покрай това момче Инок О'Конър, но като цяло всичко друго е интересно. Снимките може би допринесоха към моето първоначално мнение за книгата, защото, хайде да не се лъжем и вие щяхте да се шашнете ако намерите в книга странни черно-бели снимки. Но останах приятно изненадана и както казах, в край на сметка снимките ми допадат.Книгата не е лесно четиво. Аз чета доста бързо и въпреки това ми се налагаше да спра и да си повторя изречението или абзаца, за да го схвана като хората. Трябва да се чете с огромно внимание и да се следи историята, защото става страшно като ѝ изпуснете нишката. Ала обаче ако я следите и попивате всеки един момент от приключението на Джейк,е, по-добре за вас.
Както казах, някъде към средата вече можех да предвиждам всеки друг момент от историята. Но се оказа, че не съм била много права за някои неща. В край на сметка не очаквах така да свърши, но адски се радвам че се случи точно това, понеже докато снощи търсих снимки из Tumblr попаднах на нещо удивително. Рансъм Ригс е написал още две книги по тази поредица и щом разбрах това, бях адски радостна. Ще ми е изключително интересно и приятно да проследя живота на Джейкъб след тази книга, защото съм сигурна ще те бъде страхотно. Е сигурно той ще преживява някакви ужасии или ще се забавлява, или и двете, но така или иначе - пак ще е интересно.
 |
| Втората книга вече я има преведена на български, което е още по-хубаво!! |
Докато четях книгата си отбелязвах различни моменти, които ми харесват и понеже са сравнително малко (only14) мисля да цитирам повечето от тях.
“ ... - Целият район тук е морско гробище. Навремето капитаните си имали и приказка за това: "Вечността моряшка ще отзове, ако между Хартланд Пойнт и Кеърнхолм Бей той се озове".... „
“...- Съвършено не - отвърнах аз и намигнах, макар да си беше истина. Баща ми вярваше, че съм също толкова отговорен и авантюристичен, колкото е бил той на моята възраст - мит, който неизменно поддържаше с лекота.... „
“ В далечината генераторите се задавиха и заглъхнаха, а светлените покрай пристанището и от прозорците за миг трепнаха и угаснаха. Представих си как изглежда островът от височината на самолет - целият внезапно примигва и притъмнява, сякаш никога не е съществувал. Миниатюрна супернова звезда „
“...Станах, доближих пукнатото стъкло и видях, че отвън едновременно и вали, и грее - в своеобразна метеорологична аномалия, за чието наименование липсваше единодушие. Майка ми - не ви будалкам - я наричаше "Сирашки Сълзи". Припомних си как Рики описваше това явление: "дяволът бие жена си!". Разсмях се и се почувствах малко по-добре. „
„ Бягай, заеко, бягай, заеко,бягай, бягай!
Бум, бум, бум, гърми пушката на стопанина.
Той ще мине и без баница със заек, затова
бягай, заеко, бягай, заеко,бягай,бягай! „
“ ... - Милърд! Как се казва министър-председателят?
- Уинстън Чърчил - рече той. - Да не си се побъркала?
- Коя е столицата на Бирма?
-Боже, представа нямам. Рангун.
- Добре! На коя дата си роден?
- Защо не престанеш да крещиш и не ме оставиш да си кървя на мира? ... „
Поредицата си има и нещо като сайт - уикипедия.Ако искате може да го погледнете - клик
Коментари
Публикуване на коментар