Автор: Марк Лорънс
Страници: 431
Категория/Тип: Фентъзи или Утопия или Антиутопия,не мога да определя
Цена: 15,99 лв.
Издателство: Бард
Моята оценка за книгата: 10 от 10
Благодарение на издателство Бард можете да прочете откъс от книгата: тук
Можете да си я поръчате: тук
Ревю към първата книга: тук
ВНИМАНИЕ! НЕ ЧЕТЕТЕ ТОВА АКО НЕ СТЕ ПРОЧЕЛИ ПЪРВАТА КНИГА! ДИРЕКТЕН СПОЙЛЕР!
*отговорността е ваша*
“ Момчето,което иска да бъде крал,вече е седнало на трона.
Едва деветгодишен,принц Хонорий Йорг Анкрат се е заклел да отмъсти за смъртта на майка си и брат си и да накаже баща си,задето не го е сторил той. На петнайсет тази клетва вече е почти изпълнена.
Сега е на осемнайсет... и трябва с меч да удържи онова,което взел с жестокост и коварство.
Крал Йорг е човек проследван - от призрака на малко момче,от тайнствена медна кутийка,от страстта си по една жена,която езди с врага му. Тормозен от кошмари за зверствата,които е извършил сам,и за другите,които е понесъл като дете,той е изпълнен с гняв.
И сякаш този гняв не стига,сякаш жаждата за мъст не го изяжда отвътре,двайсетхилядна армия е тръгнала към портите на замъка му.
Врагът е много по-силен от него. Йорг знае, че това е битка,която не може да спечели честно.Ала в тъмното подземие Йорг е открил неща древни и отдавна изгубени.Някои биха ги нарекли магия. Йорг не е сигурен. Знае само,че би могъл да използва тайните им в предстоящата битка - да ги използва по ужасен начин... „
Бих казала,че това е любимата ми книга,но прочетох третата.
Признавам си след като прочетох първата книга бях много объркано от всичко- историята,въпросите,които ходеха ръка за ръка с нея,стила на писане,ретроспекциите,героите,постъпките на Йорг. Но най вече времето в което се развива самото действие. В първата книга не се разбира нито в коя година се развива нито нищо. В пълно неведение. Има само една карта и това е.Адски дразнещо е.Да не говорим за факта,че има споменати разни древни философи,но не и хора от нашата ера(от съвременната).Объркващо е. Във втората книга е обяснено - донякъде. Има повече информация за света,който е създал Лорънс и е по обяснено,макар да не е написано директно. Строителите - както ги нарича Йорг - за група учени,които са оставили останки от техни машини и изобретения в Разделената империя,и както си мисля аз,те са учените и инженерите,и изобретателите от нашето време. 20 век,21 век,22 век някъде от тези века. Защо? Защото няма какво друго да е. Поради причината,за това че действието се развива по напред от сега,тоест в някой от предстоящите векове,книгата би трябвало да е антиутопия? Според една блогърка която следя и която беше писала дискусия за една книга(където май историята е подобна с изключение че няма толкова много кървища и чудо),тя казва че под антиутопия разбираме бъдещето на настоящия ни свят. В уикипедия пише това . Наречете ме невежа и прочие,че не знам тези понятия,но не са ме интересували преди и не вярвам да ме. Чета това което ми харесва и не ми дреме дали класифицират съответната книга в раздел ФЕНТЪЗИ или АНТИУТОПИЯ. Хубава ли е книгата? Да. Харесва ли ми?Да. Значи сме готови.
Поразрових се в интернет,за да разбера това-онова за антиутопията и утопията и не съм особено впечатлена. Нови думи,но не ме вълнуват. НО ако искате да сме точни,относно цялата поредица на Марк Лорънс,той пише антиутопии.Тоест книги,в които действието се развива в нашето бъдеще. А колкото до това,че според "Разделената империя" нашата ера(21 век и прочие) не присъства в книгата,а присъстват такива от преди 2000-3000 години,по времето на Платон,ми така си е решил писателя,съдете го.
Едва деветгодишен,принц Хонорий Йорг Анкрат се е заклел да отмъсти за смъртта на майка си и брат си и да накаже баща си,задето не го е сторил той. На петнайсет тази клетва вече е почти изпълнена.
Сега е на осемнайсет... и трябва с меч да удържи онова,което взел с жестокост и коварство.
Крал Йорг е човек проследван - от призрака на малко момче,от тайнствена медна кутийка,от страстта си по една жена,която езди с врага му. Тормозен от кошмари за зверствата,които е извършил сам,и за другите,които е понесъл като дете,той е изпълнен с гняв.
И сякаш този гняв не стига,сякаш жаждата за мъст не го изяжда отвътре,двайсетхилядна армия е тръгнала към портите на замъка му.
Врагът е много по-силен от него. Йорг знае, че това е битка,която не може да спечели честно.Ала в тъмното подземие Йорг е открил неща древни и отдавна изгубени.Някои биха ги нарекли магия. Йорг не е сигурен. Знае само,че би могъл да използва тайните им в предстоящата битка - да ги използва по ужасен начин... „
Признавам си след като прочетох първата книга бях много объркано от всичко- историята,въпросите,които ходеха ръка за ръка с нея,стила на писане,ретроспекциите,героите,постъпките на Йорг. Но най вече времето в което се развива самото действие. В първата книга не се разбира нито в коя година се развива нито нищо. В пълно неведение. Има само една карта и това е.Адски дразнещо е.Да не говорим за факта,че има споменати разни древни философи,но не и хора от нашата ера(от съвременната).Объркващо е. Във втората книга е обяснено - донякъде. Има повече информация за света,който е създал Лорънс и е по обяснено,макар да не е написано директно. Строителите - както ги нарича Йорг - за група учени,които са оставили останки от техни машини и изобретения в Разделената империя,и както си мисля аз,те са учените и инженерите,и изобретателите от нашето време. 20 век,21 век,22 век някъде от тези века. Защо? Защото няма какво друго да е. Поради причината,за това че действието се развива по напред от сега,тоест в някой от предстоящите векове,книгата би трябвало да е антиутопия? Според една блогърка която следя и която беше писала дискусия за една книга(където май историята е подобна с изключение че няма толкова много кървища и чудо),тя казва че под антиутопия разбираме бъдещето на настоящия ни свят. В уикипедия пише това . Наречете ме невежа и прочие,че не знам тези понятия,но не са ме интересували преди и не вярвам да ме. Чета това което ми харесва и не ми дреме дали класифицират съответната книга в раздел ФЕНТЪЗИ или АНТИУТОПИЯ. Хубава ли е книгата? Да. Харесва ли ми?Да. Значи сме готови.
Поразрових се в интернет,за да разбера това-онова за антиутопията и утопията и не съм особено впечатлена. Нови думи,но не ме вълнуват. НО ако искате да сме точни,относно цялата поредица на Марк Лорънс,той пише антиутопии.Тоест книги,в които действието се развива в нашето бъдеще. А колкото до това,че според "Разделената империя" нашата ера(21 век и прочие) не присъства в книгата,а присъстват такива от преди 2000-3000 години,по времето на Платон,ми така си е решил писателя,съдете го.
Сега към книгата.
Кралят на Тръните.Щях да кажа че тази книга ми е любимата,но прочетох третата.
История тук отново се върти около Йорг Анкрат,който,ако сте чели първата книга,знаете че вече е крал. Крал на чичовите си земи.Не знам за вас,но на края на първата книга се смях,особено когато Йорг обясняваше случката с коня.Да те спаси кон!Късметлия.
Вече Йорг е крал,а да си крал не е лесно.Зарязал живота на престъпники убиец ,новият крал на Ренарските планини има редици задължение,които трябва да изпълнява.И едно от тях е да защити кралството си от набезите на други крале. Един от които е Орин от Стрела. Основното действие в книгата,в раздел СЕГА,е това,как Йорг се мъчи под набезите на Орин,който стремейки се да обедини Разделената империя покорява кралства.Ала нашият Йорг не се дава лесно и удържа фронта със зъби и нокти и макар солидното превъзходство на принца на Стрела,Кралят на тръните не се отказва. Естествено няма само битки,смърт и кървища,моля ви се!Има си известната доза сарказъм и черен хумор,какъвто присъща на Йорг и бандата му. О,да братята на Йорг също присъстват във втората книга,макар и не в пълния си брой.
Докато четете книгата и в едни момент четете глава от раздел СЕГА,неусетно се прехвърляте в раздел ПРЕДИ.Явно е навик на Лорънс да ни прехвърля от сега до преди четири години.Така де,докато Йорг мисли как да удържи враговете си,ни разкрива какви приключения е преживявал преди четири години.Тоест,от раздел СЕГА,когато е на 18 и управлява кралството вече 3-4 години,отиваме в раздел ПРЕДИ когато е на 14 и само преди 3 месеца е превзел Ренарските планини. Най-необъркващо изложено.
Като цяло,тези ретроспекции от преди четири години насам доста ме объркваха(отново),но постепенно се свиква. Авторът отново решава да ни обърка с още не обяснени неща,но за сметка на това отговаря на въпросите ни,породени от първата книга.Явно стилът на Лорънс е такъв.Първа книга-въпроси без отговори,втора книга-отговаря на въпросите от първата,но поражда нови. В третата книга ни връщат още по назад,макар и само за един момент,който мен лично ме изненада,МНОГО.
Така или иначе,има още нещо което ме обърква.Нямам идея дали в другите книги на автора е така,но предимно в тази(и останалите две),той пише по много навързан начин.Ако помните в "ревюто" на първата книга,бях на писала че автора пише за нещо случило се сега без обяснение и после ни връща 4 години назад и ни обяснява.В тази книги се наблюдава същото нещо,но ролята на случката и обяснението са разменени. За по точно , 1) книга - случка --->обяснение(ретроспекция/флашбак), 2) книга - обяснение(ретроспекция/флашбак) --> случка. Понякога е и обратното,но преобладава тази конструкция.Нищо против,на мен много ми харесва това навръзване както казах,макар че за някои въпроси няма отговори.Всъщност има но не са в съответната книга.
Както казах,докато Йорг удържа силите на Орин,той ни връща 4 години назад,където макар и вече крал от три месеца и сменил живота на пътя с живота в двореца,се наблюдават известни промени в характера му. В първата книга е показан като психопат(няма спор),но във втората книга се появяват моменти в които се вижда,че макар и с безброй убийства и престъпления зад гърба си,Йорг все пак има сърце.Макар и черно.И егоистично. Не знам за хората,които са чели поредицата,но мен адски ме дразнеше и ми харесваше едновременно,когато авторът представя Йорг като човек със сърце и веднага след това като егоистичен задник. Сериозно човек?Убиваше ми надеждите,че има надежда за Йорги. Случката с Гог например.
И като казах Гог,във втората книга(нещото което просто ме караше да забивам пирони в авторовата глава)Марк незнайно защо убиваше братята на Йорг.Вярно,че бяха убийци,престъпници,обирджии,изнасилвачи(не всички),но хайде де,защоо?!Не беше честно.Беше справедливо,но не и честно.И беше гадно,на мен ми беше гадно.Историята просто не беше същата.И в допълнение на това двете ми любими чудовища - Гог и Горгот просто.... Авторът си играеше с чувствата ми. И май и продължава.Но ми харесва.
С гордост мога да кажа,че Марк Лорънс се нарежда редом с любимите ми автори и съм сигурна,че ще прочета останалите му книги.Харесва ми как пише,харесва ми каква представа ни кара да имаме за героите му,харесва ми като цяло всичко. Харесва ми това послание,което вкарва в книгите си,скрито-покрито сред толкова много убийства и действие.Чисто и просто ми харесва.
Обобщено с няколко думи,във Кралят на Тръните ще се срещнете отново с Йорг Анкрат,който отново ще ви забавлява и обърква с действията си.Ще се запознаете с нови герои(Миана,Орин,Еган,Лунтар и т.н.)и ще се срещнете със стари(Макин,Катерин,Чела,Кент и т.н.).Ще има много обрати,много изненадващи моменти,доста смърт,предателства,лоялност,страх,разврат и любов ако щете. Общо взето-нищо ново. С изключение на това,че за разлика от първата книга,Йорг проявява чувства,различни от гняв.
Оу и още нещо,което отличава втората от първата книга!Още в началото на книгата има Пролог,който гласи:
"Намерих тези страници пръснати по скалите от капризен вятър.Някои бяха толкова обгорени,чу думите не личаха,други се разпадаха в ръцете ми.
..
Историята на Катерин,леля Катерин,сестра на моята мащеха,за която от четири години копнеех безутешно,Катерин,която чертае чудати пътеки в сънищата ми.
.."
Лел ако не сте схванали,че между главите ще има пометнати страници от дневника на Катерин,ми схванете :D
Любими моменти - доста.Моменти,които ни показват,че историята се развива в бъдещето - няколко. Книгата вкъщи преобладава в сини и жълти листчета,с което съм си отбелязала съответните моменти.За третата да не говорим. Сините листчета отбелязват не само моменти които харесвам,но и които ме разсмиват,so don't judge me.
Сини листчета
“ ...
- Мамка му.. - Смърт чрез изгаряне винаги ми е била проблем. Наречете го слабо място,фобия.Някои хора ги е страх от паяци.Мен ме е страх от смърт чрез изгаряне.От паяци - също
... „
“ ...
Понякога се чудя дали и в нас няма пружина от синя стамана,като онзи дник в сърцевината ни,за който говореше Горгот.Чудя се дали и ние тропаме и пляскаме.пляскаме и тропаме в наши си произволни кръгове,без да отиваме никъде. И кой ли ни се смее. „
“ ...
Твърде много знаеше този принц. Започнах сериозно да се дразня.А както знаете,много се ядосвам,когато съм ядосан.
... „
“ Мъдростта на брат Маикал е простичка - той знае,
че не е умен,и се оставя на другите,по-умни,да го водят.
Глупостта на човечеството е,че не прави същото. „
“ ...
- Ти и аз,Гог,с теб сме еднакви.Бойци.Братя.Заедно ще влезем там и заедно ще излезем. - Всички лъжи настрана,наистина бяхме еднакви. В дълбокото,под неговата доброта и под моята лошотия,аз и Гог имахме връзка. За мен беше важно детето да победи,да оцелее. Подбудите ми не бяха алтруистични,не се лъжете. Знаех,че ако Гог може да надмогне онова,което го изяжда отвътре навън,значи и за мен има надежда. Нали не мислите,че бях прекосил половин империя,за да спася едно кльощаво дете?Не,за бога.Направих го,за да спася себе си.
... „
Ъъъъъъ,тук честно ми идеше да убия Йорг.Но макар че го има черно-на-бяло какъв егоист е,смъртта на Гог го разтърси изоснови. Нищо че не си го признава директно.
Жълти листчета
“ ...
Гробището е много голямо,простира се на площ от стотина акра,истински некрополис,изгубен за живите. В прашните книги го наричат "Першез" или "Першалез". Надписите по надгробните плочи не ми говорят нищо: "Непрежалима,1845","Ще те помним вечно,1710","Сърцето ми лежи тук,1908".Надписи,които почти не се четат.Толкова са стари,че дори календарът им е загубил значение за нас.
... „
“ ...
Нямам представа какво е било предназначението на Висок замък,когато Строителите са го издигнали,но замък не е бил. В най-дълбоките подземия,под пластовете мръсотия,има древна табела,на която пише "Паркирането през нощта забранено". Дори когато думите на Строителите са ми познати поотделно,пак не намирам смисъл в целостта им.
... „
“ ...
- Няма магия. - Фекслър поклати глава. - Ние променихме константите.Мъничко.Подсилихме връзката между желанието и действителността.Сега дървото не само е паднало и непаднало едновременно.Ако подходящият човек го поиска,ако се съсредоточи достатъчно,падналото дърво ще се изправи.Котката зомби ще ходи и ще мърка.
- Какво е зомби?
Още една въздишка. ... „
.
Между другото Марк Лорънс има блог клик
Кралят на Тръните.Щях да кажа че тази книга ми е любимата,но прочетох третата.История тук отново се върти около Йорг Анкрат,който,ако сте чели първата книга,знаете че вече е крал. Крал на чичовите си земи.Не знам за вас,но на края на първата книга се смях,особено когато Йорг обясняваше случката с коня.Да те спаси кон!Късметлия.
Вече Йорг е крал,а да си крал не е лесно.Зарязал живота на престъпник
Докато четете книгата и в едни момент четете глава от раздел СЕГА,неусетно се прехвърляте в раздел ПРЕДИ.Явно е навик на Лорънс да ни прехвърля от сега до преди четири години.Така де,докато Йорг мисли как да удържи враговете си,ни разкрива какви приключения е преживявал преди четири години.Тоест,от раздел СЕГА,когато е на 18 и управлява кралството вече 3-4 години,отиваме в раздел ПРЕДИ когато е на 14 и само преди 3 месеца е превзел Ренарските планини. Най-необъркващо изложено.
Като цяло,тези ретроспекции от преди четири години насам доста ме объркваха(отново),но постепенно се свиква. Авторът отново решава да ни обърка с още не обяснени неща,но за сметка на това отговаря на въпросите ни,породени от първата книга.Явно стилът на Лорънс е такъв.Първа книга-въпроси без отговори,втора книга-отговаря на въпросите от първата,но поражда нови. В третата книга ни връщат още по назад,макар и само за един момент,който мен лично ме изненада,МНОГО.
Така или иначе,има още нещо което ме обърква.Нямам идея дали в другите книги на автора е така,но предимно в тази(и останалите две),той пише по много навързан начин.Ако помните в "ревюто" на първата книга,бях на писала че автора пише за нещо случило се сега без обяснение и после ни връща 4 години назад и ни обяснява.В тази книги се наблюдава същото нещо,но ролята на случката и обяснението са разменени. За по точно , 1) книга - случка --->обяснение(ретроспекция/флашбак), 2) книга - обяснение(ретроспекция/флашбак) --> случка. Понякога е и обратното,но преобладава тази конструкция.Нищо против,на мен много ми харесва това навръзване както казах,макар че за някои въпроси няма отговори.Всъщност има но не са в съответната книга.
Както казах,докато Йорг удържа силите на Орин,той ни връща 4 години назад,където макар и вече крал от три месеца и сменил живота на пътя с живота в двореца,се наблюдават известни промени в характера му. В първата книга е показан като психопат(няма спор),но във втората книга се появяват моменти в които се вижда,че макар и с безброй убийства и престъпления зад гърба си,Йорг все пак има сърце.Макар и черно.И егоистично. Не знам за хората,които са чели поредицата,но мен адски ме дразнеше и ми харесваше едновременно,когато авторът представя Йорг като човек със сърце и веднага след това като егоистичен задник. Сериозно човек?Убиваше ми надеждите,че има надежда за Йорги. Случката с Гог например.И като казах Гог,във втората книга(нещото което просто ме караше да забивам пирони в авторовата глава)Марк незнайно защо убиваше братята на Йорг.Вярно,че бяха убийци,престъпници,обирджии,изнасилвачи(не всички),но хайде де,защоо?!Не беше честно.Беше справедливо,но не и честно.И беше гадно,на мен ми беше гадно.Историята просто не беше същата.И в допълнение на това двете ми любими чудовища - Гог и Горгот просто.... Авторът си играеше с чувствата ми. И май и продължава.Но ми харесва.
С гордост мога да кажа,че Марк Лорънс се нарежда редом с любимите ми автори и съм сигурна,че ще прочета останалите му книги.Харесва ми как пише,харесва ми каква представа ни кара да имаме за героите му,харесва ми като цяло всичко. Харесва ми това послание,което вкарва в книгите си,скрито-покрито сред толкова много убийства и действие.Чисто и просто ми харесва.
Оу и още нещо,което отличава втората от първата книга!Още в началото на книгата има Пролог,който гласи:
"Намерих тези страници пръснати по скалите от капризен вятър.Някои бяха толкова обгорени,чу думите не личаха,други се разпадаха в ръцете ми.
..
Историята на Катерин,леля Катерин,сестра на моята мащеха,за която от четири години копнеех безутешно,Катерин,която чертае чудати пътеки в сънищата ми.
.."
Лел ако не сте схванали,че между главите ще има пометнати страници от дневника на Катерин,ми схванете :D
Любими моменти - доста.Моменти,които ни показват,че историята се развива в бъдещето - няколко. Книгата вкъщи преобладава в сини и жълти листчета,с което съм си отбелязала съответните моменти.За третата да не говорим. Сините листчета отбелязват не само моменти които харесвам,но и които ме разсмиват,so don't judge me.
Сини листчета
“ ...
- Мамка му.. - Смърт чрез изгаряне винаги ми е била проблем. Наречете го слабо място,фобия.Някои хора ги е страх от паяци.Мен ме е страх от смърт чрез изгаряне.От паяци - също
... „
“ ...
Понякога се чудя дали и в нас няма пружина от синя стамана,като онзи дник в сърцевината ни,за който говореше Горгот.Чудя се дали и ние тропаме и пляскаме.пляскаме и тропаме в наши си произволни кръгове,без да отиваме никъде. И кой ли ни се смее. „
“ ...
Твърде много знаеше този принц. Започнах сериозно да се дразня.А както знаете,много се ядосвам,когато съм ядосан.
... „
“ Мъдростта на брат Маикал е простичка - той знае,
че не е умен,и се оставя на другите,по-умни,да го водят.
Глупостта на човечеството е,че не прави същото. „
“ ...
- Ти и аз,Гог,с теб сме еднакви.Бойци.Братя.Заедно ще влезем там и заедно ще излезем. - Всички лъжи настрана,наистина бяхме еднакви. В дълбокото,под неговата доброта и под моята лошотия,аз и Гог имахме връзка. За мен беше важно детето да победи,да оцелее. Подбудите ми не бяха алтруистични,не се лъжете. Знаех,че ако Гог може да надмогне онова,което го изяжда отвътре навън,значи и за мен има надежда. Нали не мислите,че бях прекосил половин империя,за да спася едно кльощаво дете?Не,за бога.Направих го,за да спася себе си.
... „
Ъъъъъъ,тук честно ми идеше да убия Йорг.Но макар че го има черно-на-бяло какъв егоист е,смъртта на Гог го разтърси изоснови. Нищо че не си го признава директно.
Жълти листчета
“ ...
Гробището е много голямо,простира се на площ от стотина акра,истински некрополис,изгубен за живите. В прашните книги го наричат "Першез" или "Першалез". Надписите по надгробните плочи не ми говорят нищо: "Непрежалима,1845","Ще те помним вечно,1710","Сърцето ми лежи тук,1908".Надписи,които почти не се четат.Толкова са стари,че дори календарът им е загубил значение за нас.
... „
“ ...
Нямам представа какво е било предназначението на Висок замък,когато Строителите са го издигнали,но замък не е бил. В най-дълбоките подземия,под пластовете мръсотия,има древна табела,на която пише "Паркирането през нощта забранено". Дори когато думите на Строителите са ми познати поотделно,пак не намирам смисъл в целостта им.
... „
“ ...
- Няма магия. - Фекслър поклати глава. - Ние променихме константите.Мъничко.Подсилихме връзката между желанието и действителността.Сега дървото не само е паднало и непаднало едновременно.Ако подходящият човек го поиска,ако се съсредоточи достатъчно,падналото дърво ще се изправи.Котката зомби ще ходи и ще мърка.
- Какво е зомби?
Още една въздишка. ... „
.
Между другото Марк Лорънс има блог клик
Коментари
Публикуване на коментар