„Спящият град“ от Мартин Вопенка

Има книги, които щом видиш искаш да прочетеш. Някаква невидима сила те кара да посегнеш към тях, придърпвате все повече и повече докато не го направиш - не докоснеш книгата, не я разгледаш, не я вземеш със себе си. Мисля че изпитах нещо подобно със „Спящият град“ - щом я видях, разбрах че тя ще бъде следващото ми четиво.

„Спящият град“ не се оказа това, което очаквах. Започнах книгата без да знам нищичко за нея, дори не прочетох анотацията отзад, а просто се хвърлих в дълбокото. Постепенно опознавайки стила на писане, героите и сюжета в главата ми започнаха да изникват различни версии за това, какво ще се случи, как биха постъпили героите и така нататък. В общи линии плувах в непознати води. И ми хареса. Привидно историята е лека и забавна ала не се оказа точно такава, защото нашите герои преминават през доста трудности и препятствия докато стигнат до така мечтания щастлив край. Който дори не беше точно щастлив. А докато читателят проследява тяхното пътешествие авторът сякаш кореспондира с него, поучавайки го за живота чрез своите герои, което много ми хареса, защото в детските книжки една поука никога не е излишна. Тук не беше само една, бяха много, лесно смилаеми и достъпни, без излишни украски.

В книгата се срещаме с близначките Ема и Кристина, малкият Сам и големият батко Крищоф, четирима братя и сестри, които живеят в едно от най-спокойните и щастливи семейства някога. Децата биват обгрижвани от малки, даже разглезени, седящи в своя розов балон на доброта и детска наивност. Ала един ден нещо поразява света и всеки един възрастен успял да създаде поколение заспива непробуден сън, от който не може да се събуди. Будни остават само бездетните възрастни, младежите и разбира се - децата. Нашите малки, но смели герои поемат живота си и този на  родителите си в свои ръце и започват сами да се грижат за себе си. Но отговорността и самостоятелността са неща, които се придобиват трудно и пътят до тях не е особено гладък. В стремежа си да постъпят правилно скоро Ема, Кристина, Крищоф и Сам правят грешката да се разделят и да поемат в различни посоки. Осъзнавайки това те преглъщат страха и се впускат в едно неясно пътешествие в търсене на своето семейство, опитвайки се да спасят както себе си, така и да намерят лек за този така странен сън, който е обхванал света.

„Спящият град“ е детска книжка, изпълнена с поуки, смисъл и житейски истини представени по един разбираем, обвързващ и директен начин, чрез който авторът те връща в миналото в моментите, в които ти самият си бил дете, още наивен и вярващ в доброто, в онова прекрасно време, където всеки е бил добър. Ала едновременно с това успява да ти върне и онези спомени, които са ти показали, че света не е това, което родителите ни ни учат от малки - нищо не е лесно, нищо не е по начало добро. Това страшно много ми хареса, защото самото предаване на тези неща бе така различно от нещата, които се издават напоследък. Да, имаше нотка на магия и вълшебство, но повечето бе онази суха, леко грозна истина за света, която макар и пораснали много от нас отричат, че съществува. А на мен това страшно много ми хареса.

Героите бяха типични разглезени дечица, получавали всичко през годините, без никаква самостоятелност или отговорност. Типичните ние на 7-8 години, нали? Следвайки максимата „Щом има кой да го свърши, защо да съм аз?“. Момента, в който им се наложи да поемат живота си в свои ръце бе преломен за тях - хареса ми, че героите имаха време в което да изпадат в паника и истерия какво ще правят, чудеха се, вайкаха се и плачеха както биха постъпили едни истински деца. След това осъзнавайки, че от сълзите няма смисъл малко по малко започнаха да подреждат приоритетите си и да гледат напред. Бе нещо красиво и свежо, защото която и книга да хванете, точно тези важни според мен моменти, които ти показват че героите са почти истински са претупани, написани на две, на три.

Продължавайки своето пътешествие нашите приятели се срещнаха къде с добри, къде с лоши хора, къде с такива по средата, чрез които авторът им показа, че светът не е така розов и добър както са си го представяли. Това също много ми хареса, защото срещите, които имаха, местата които посетиха, събитията на които станаха свидетели бяха....истински, някак можеш да си ги представиш, усещаш че биха се случили ако един ден се събудиш и родителите ти спят непробуден сън. Бе нещо свежо и същевременно тъжно, защото осъзнаваш в какъв грозен  и черен свят живееш, но и някак и пълно с надежда, защото знаеш, че героите ще успеят да се преборят с това и ще имат своя щастлив край.

Стилът на писане определено ми бе странен в началото, защото когато свикнеш да четеш само американска литература и от време на време разнообразяваш с нещо подобно, всичко друго ти се струва някак не пасващо на модела, който си създал в главата си. А книгата е преведена от чешки. Но бе увлекателен, подканващ да четеш повече и имаше онази типична за детската литература черта да си мислиш, че четеш приказка. Допадна ми.

Сюжета обаче не бе моето нещо както и да го погледна. Да, определено имаше много неща, които ми хареса, но типът книги, който чета са като „Шест врани“ или „Дейзи Джоунс & The Six“, чиито сюжет е заплетен, непредвидим, емоционален. Тук въпреки че успях да се припозная бегло в героите, не можах да намеря динамиката, която желаех или непредвидимостта. Но това не беше лошо, все пак има книги и книги. Това бе главната причина да оценя книгата с 3/5 звезди. Беше моята, но и не беше.

Илюстрациите, които срещнах и за които изобщо не подозирах, че съществуват ми допаднаха - бяха семпли и интересни.
Цялостното оформление на книгата също ми допадна, тези синьо-жълти нотки, начина по който са съчетани тези два цвята - определено ме спечелиха. Притеснявах се че ще имам проблем с очите, защото шрифта не е типично черен, а леко синеещ, но опасенията ми бяха напразни.

В заключение: „Спящият град“ е една малка книжка, съдържаща в себе си истини за живота. Една книга, която ме върна назад в годините, когато аз самата бях така наивна и лековерна, смятаща, че всичко и всеки е добър. Книга, която те поучава, но и забавлява, сладко-горчиво приключение за живота, през което всеки един от нас е преминал. Препоръчвам ли я? Да, тя е идеален избор при пътуване или почивка, защото е лека, интересна и остава един съвсем лек горчив вкус в устата след последната страница.

„Спящият град“ е първата част от трилогия „Спящият град“, но спокойно можете да я прочетете без да се притеснявате за останалите части. Информация за предстоящо издаване на останалите две книги все още няма.

Анотация:
Петнайсетгодишният Крищоф, двете му по-малки сестри Кристина и Ема и любимецът на всички, шестгодишният палавник Самуел, живеят спокойно и щастливо в комфортен дом, защитени и обгърнати с любов от родителите си. Очакват ги вълшебно лято и ваканция. Вместо това обаче са сполетени от внезапна, неизмерима беда, както и цялата планета Земя. Един ден всички, които някога са имали деца, не се събуждат в новото утро, а остават потънали в дълбок летаргичен сън. Никой не знае дали и кога ще се събудят. Не само светът на четиримата герои, но и целият съвременен свят се променя до неузнаваемост - децата са останали без родители! На планетата са останали да живеят само деца, младежи и бездетни възрастни. С големи трудности доброволни организации успяват да осигурят подслон и грижа за бебетата и по-малките деца, в огромен проблем се превръщат токът, водата, храната, транспортът, интернет… Възцарява се малък Апокалипсис.
На малките герои се налага съвсем скоро да опознаят и тъмната страна на човешката природа. Из градовете плъзват престъпни банди, крадци, изнудвачи и насилници. Зли, безогледни хора се възползват от настаналия хаос за лична облага. Жертва на такива хора, уви, става и малкият Самуел, отвлечен с коварство, за да бъде продаден. Крищоф и момичетата тръгват по следите му. Четирите деца се срещат със злото в най-различните му проявления, някои от които дори не разбират докрай. Попадат в невероятни приключения, преодоляват сурови изпитания, водят битка за оцеляване и проявяват качества, които изобщо не са подозирали у себе си – съобразителност, отговорност, решителност, храброст, доблест.

Благодаря на издателство Емас за предоставеното копие!

Страници: 380              Цена: 13 лв.            Издателство: Емас          Жанр: Детска литература