„Цветовете на магията“ бе още една трилогия, на която казах сбогом тази година. Една пленителна още с първата страница поредица, на която посветих толкова много време, чувства и емоции и НЕ МИ стигна. Да, не ми стигна! Защото Шуаб знае как да пише, знае как да сграбчи вниманието ти да го насочи в една посока, да те разиграва, да те накара да се влюбиш в героите ѝ независимо дали са добри или зли. Да искаш да четеш, да не спираш, да потъваш все по-надълбоко и дълбоко в света, докато не стигнеш края и не свърши всичко.

„Заклинание за светлина“ бе един достоен и емоционален завършек на една уникална трилогия, на която чисто и просто се изкефих. Да точно така, изкефих се. Всяка една страничка, всяка една дума ми бе интересна, нямаше момент, в който да ми е скучно и дори малкото статични моменти бяха добре описани и интересни. Страшно съм щастлива, че имах възможност да проследя приключението на Кел, Лайла, Рай, Холанд и Алукард, да усетя част от същността им, да проследя действията им през техните очи, да бъда с тях в това, което се случи. Едно незаменимо уникално преживяване бе всичко това.
Книгата не успя да ме разбие емоционално, но определено ме накара да се вълнувам, да възкликвам, да се ядосвам или просто да изпитам някаква емоция. Шуаб за пореден път ми доказа защо обичам стила ѝ на писане - така умело си борави с думите, така бавно и неусетно те заплита в историята, че ти е адски трудно да се откъснеш от нея дори за миг. Въпреки че четох книгата през май месец, когато освен че се подготвях за изпити и бал, изпитвах голям стрес и просто имах нужда от нещо, което да ме държи на земята, с което да разтоварвам психиката си от всички очаквания и тревоги, тази книга бе едното спасение, нещото което ми помогна да си почивам, което малко или много ми вдъхваше кураж че мога да се справя. Все пак щом Кел и Лайла успяха, защо не и аз?
Книгата започва оттам, откъдето свърши „Сборище на сенки“ без прескачания във времето, без заобиколки. Шуаб те хвърля в дълбокото без да се съобразява дали можеш да плуваш. Историята изглежда сякаш всичко вече е загубено, героите са раздели, някои са на прага на смъртта, ала след безумни действия от страна на определени персонажи постепенно нашият екипаж се събира, за да се изправи срещу заплахата надвиснала не само над Червеният, но и над всички останали Лондони. Битката е тежка, хора умират, други се завръщат, едни изкупват вината си, трети се обременяват. Действието не спира, динамичността усилено тресе сюжета, героите скитат от едно място на друго в търсене на това, което им е нужно. Имаме признаване на чувства, имаме разкриване на тайни, имаме жертви, които никога не бихме могли да си представим, че могат да съществуват. Имаме герои изтерзани от миналото, което вечно сякаш ги преследва, които искат веднъж и завинаги да се отърват от демоните, стоящи в най-тъмните ъгълчета на съзнанията им. Имаме болка и любов. Имаме един завършек, който не е точно завършек.
В тази част освен Кел, Лайла, Рай и Алукарт надничаме в съзнанието на Холанд, опознаваме го и виждаме, защо той е един достоен (не)злодей в тази история. Ако трябва да съм напълно искрена харесах Холанд още с първата му поява в повествованието и знаех, че не е случаен герой и пред него стои тежък избор. Бях права и определено в тази книга каквито и лоши чувства тайно да таях към него се изпариха. Защото той се оказа един достоен за уважение герой с трагична история, която да покаже причините за това, което е сега. Шуаб бе отделила специални глави за него, чрез които читателят бавно успява да го опознае, да го разбере и да му съчувства. Холанд наистина ще ми липсва.
Кел и Лайла, нашите обичани и закачливи главни герои бяха все така харизматични, така обаятелни и дразнещи на моменти. Но какво да ви кажа - всяка хубава двойка е такава. Тук тяхната връзка постепенно ескалира и достигна своя връх бих казала, рамо до рамо с партньорството в пакостите и магиите, което споделят. Да четеш за тях двамата е истинско пиршество - получаваш от всичко по-малко и ако прекалиш искаш да върнеш времето назад. Шуаб обаче си знае работата и дори за миг тяхната връзка не бе...как да кажа...претупана. Всичко бе умерено, в границите на допустимото и така интересно, че просто искаш още и още, и още. И те ще ми липсват страшно много.
Рай и Алукард бе другата двойка, която исках да блести и да получи своя заслужен и щастлив край. Това успя ли да се случи? О, не. Това не е някой сладникав любовен роман, където всичко е цветя и рози. Героите трябваше да преминат през тежки предизвикателства и да опознаят и приемат най-тъмните кътчета на съзнанието си, за да успеят да се преборят с това, което се изпречваше на пътя им, за да стигнат до мира. Беше тежко, болезнено и емоционално и всеки един премина през доста неща. Ала те доказаха, че могат да се излекуват и да продължат напред. Рай и Алукард направиха това. Потънаха толкова дълбоко в тъмнина, за да започнат да светят - смело и силно.
Мислите ми за тази книга са много хаотични. Когато си привързан към нещо до такава степен, че понякога думите ти летят из главата, но не излизат от устата. В този случай пръстите. Искам да споделя толкова много неща, да изразя толкова много емоции, но самите книги са това. Те са емоцията. Независимо дали точно тези или някои други, книгите са светове, в които щом попаднем в повечето случаи се влюбваме, те стават част от нас и ние от тях. Учим се, живеем чрез тях, крадем опит или желания. Виктория Шуаб е успяла да създаде една поредица, която ще открадне част от същността ви и ще ви даде нова. Докато пътувате в Червения, Сивия, Белия или дори Черния Лондон, докато наблюдавате героите и анализирате връзките между тях ще бъдете пленени и бавно унищожени. Защото една хубава поредица не е поредица ако не успее да ви накара да се влюбите в героите ѝ и да страдате с тях. А тук страдат. Само за да се издигнат и продължат напред по-силни от всякога.
„Заклинание за светлина“ бе един наистина достоен завършек на тази пленителна трилогия, която определено намери място в сърцето ми. Тъжна съм че за пореден път тази година се сбогувах, с нещо което ми носеше щастие, но в живота е така. Хубавото е, че притежавам книжките и мога по всяко едно време да се върна в света на любимите герои и да се почувствам у дома. Сред напрежението, странните хора и магията, но у дома.
Препоръчвам ли я? О, да. Ако това са вашите книги - няма как да не останете очаровани.
Анотация:
Как се убива бог?
Този въпрос си задават Кел и Лайла, докато гъстият мрак неумолимо обзема дома им, доскоро процъфтяващия от сила Червен Лондон. Ала Осарон, най-унищожителното изражение на магията, бързо превзема властта. Древният крал изисква едно - да бъде почитан, както се полага на един бог. Защитите на града изглеждат безсилни пред него и дори мощта на антари не е достатъчна.
Така ли умира един свят?
Залозите никога не са били толкова високи, жертвите вече са немислими и Кел и Лайла са принудени да прибегнат до отчаян план. Заедно с Алукард Емъри, капитан на „Среднощно острие“, и Холанд, антари от Белия Лондон, поемат в търсене на мощен артефакт, последната им и единствена надежда. Но вятърът в платната им е променлив, а за магията няма принадлежност...
Как се убива бог?
Този въпрос си задават Кел и Лайла, докато гъстият мрак неумолимо обзема дома им, доскоро процъфтяващия от сила Червен Лондон. Ала Осарон, най-унищожителното изражение на магията, бързо превзема властта. Древният крал изисква едно - да бъде почитан, както се полага на един бог. Защитите на града изглеждат безсилни пред него и дори мощта на антари не е достатъчна.
Така ли умира един свят?
Залозите никога не са били толкова високи, жертвите вече са немислими и Кел и Лайла са принудени да прибегнат до отчаян план. Заедно с Алукард Емъри, капитан на „Среднощно острие“, и Холанд, антари от Белия Лондон, поемат в търсене на мощен артефакт, последната им и единствена надежда. Но вятърът в платната им е променлив, а за магията няма принадлежност...
Искрено благодаря на издателство Емас за предоставената възможност да прочета книгата и да споделя честното си мнение!
И така, преди да ви оставя ако се върнем малко по-нагоре в публикацията ще видим следното изречение: „Имаме един завършек, който не е точно завършек.“ и това не е случайно, защото наскоро В.Е.Шуаб обяви че предстоят още 3 напълно нови книги, втора трилогия, която се развива в същият свят като тази в който героите от „Четирите цвята на магията“ живеят. Което драги читатели означава, че ще имаме ОЩЕ ЕДНА СРЕЩА С НАШИТЕ ОБИЧАНИ ГЕРОИ!! Когато видях новината в инстаграм веднага се насочих към туитър, където авторката беше обявила това. Трябваше да се уверя с двете си очи, че това е истина и не е нечия шега. Да истина е. Така че няма как да не съм по-щастлива.
Новата трилогия на Шуаб носи името „Threads of Power“ (Конци на силата или нещо подобно) като периода, в който ще се развива действието ще бъде от 5 до 10 години след събитията в „Заклинание за светлина“. Засега знаем това:
Кел, Лайла, Алукард и Рай ще се появат, но няма да играят главните роли.
Книгите ще бъдат свързани помежду си ала всяка ще има различен главен герой.
Ще имаме жена, която ще може да контролира магията.
Аристократка, чието рожденно право е откраднато.
И добър измамник без сила.
Книжките са предвидени за идните години и дата на издаване все още няма. Но силно се надявам първата книга да бъде издадена към 2025 година (най-късно) и скоро след това да бъде преведена и у нас.
Информация за книжките можете да намерите тук.
Страници: 688 Цена: 24 лв. Издателство: Емас Жанр: Фантастика
Повече за книгата можете да прочетете тук.
Коментари
Публикуване на коментар