Бронзовият ключ от Холи Блек и Касандра Клеър

Исках да прочета "Бронзовият ключ" веднага щом завърших "Медната ръкавица", защото втората част ме остави с отворена уста и нямах търпение да видя как ще се доразвие историята оттам нататък. Е, тази книга ми показа, че Клеър и Блек имат скрити карти, които щом поставят на масата всичко отива по дяволите. Мислех си, че досега съм видяла всичко и че няма какво още да ме изненада, но не. Писателките бяха на друго мнение.

Кал, Аарън и Тамара се събират за поредната учебна година в Магистериум, след цяло лято почивка от опасните битки на живот и смърт, разкритите заговори и фанатици магьосници, с мисълта, че тази година ще бъде по-спокойна от другите. Но естествено се случва точно обратното. Някой се опитва да убие младите макари с всички сили, без значение колко жертви може да има. И докато ръководството на Магистериум и всички магове уверяват Кал и Аарън, че няма от какво да се страхуват, защото те са там, за да ги пазят, двамата приятели и тяхната непоклатима спътница Тамара, решават че няма да стоят безучастно и ще направят свое разследване. Само че всяка нова улика, която откриват ги води към нещо, което никой от тримата приятели не е очаквал, дори и след изненадите поднесени им в предходните години. Разкриват (още по-) дълбоко пазени тайни и откриват неща, които никой до сега не е смеел да признае...

Започвам с това, че тази книга ми хареса една идея по-малко от предходните заради едно нещо - любовта. Знам, знам, героите са пораснали и е нормално вече да искат гаджета и т.н., но аз съм свикнала да ги виждам как свиват носле и казват "Отврат!", когато видят някой да се целува. Беше ми адски странно да чета, как Кал се замисля за неща от сорта на: "Дали ще ме хареса?", "Защо да не ме хареса?", "Защо да харесва него повече от мен?" през 1/5 от времето през, което никой не правеше опит да му откъсне главата или да му заложи капан. Затова дадох на книгата 4/5 звезди, но не съжалявам.
Като изключим това тя бе страхотна.

this tumblr

Сюжета бе развит по един интересен начин като героите не скучаеха нито минута, отново изучаваха Магистериум и откриваха все нови неща за така "обичаното си" училище. Разкриваха тайни, уличаваха престъпници, губеха приятели и създаваха нови, като през цялото време се виждаше промяната в характерите им. Забелязва се колко са "пораснали" от първата книга насам, колко внимателни и подготвени  са (на моменти) за различните опасности, които ги очакват. 

В книгата имаше обрати, имаше и моменти, които не можех да осмисля веднага и след 20 минути се взирах гневно в нея, повтаряйки "Е, не...това не се случи.". Имаше забава имаше и типичните глупости, които едни 14 годишни може да правят, имаше любов, приятелство, имаше и израстване. А краят....
Краят беше ужасен и неочакван.
Имах чувството, че писателките  са играли на руска ролетка с героите си, което НЕ МИ ХАРЕСА. Изобщо.

Препоръчвам ли "Бронзовият ключ"? Определено. Защо? Защото макар да се класифицира като книга за деца от 8 нагоре, тя е много повече от едно детско четиво. Съдържа в себе си всички неща, които един роман за тийнейджъри притежава с изключение на две - няма драма, нито задълбоченост във всяко нещо. Всичко е поднесено леко, просто ако щете, за да не натоварва читателя и за да може да се чувства "свободен" от това да помни нечии роднини, корени, дом, свят, способности и т.н. Аз поне така го виждам и смятам, че  точно това е една от главните причини, поради които да обичам толкова тази поредица. Така че, ако искате нещо по-леко, буквално и преносно, защото книгата не е повече от 200 и няколко страници, то "Бронзовият ключ" е за вас. 

п.с. не търсете нищо в tumblr свързано с тази книга ако не сте я прочели. в противен случай ще се спойлнете много яко

Ревю: "Железният изпит"

Ревю: "Медната ръкавица"

           Страници: 250          Цена:12.90 лв.   Издателство: Егмонт         Жанр: Фентъзи роман