"Бях дошъл на този остров, за да разгадая тайната на дядо ми, ала докато го правех, открих своята загадка."Преди да започна това ревю искам да благодаря на Дида, една от най-скъпите ми приятелки, която беше така добра да ми даде назаем тази прекрасна книга, без която нямаше да искам да убия Рансъм Ригс в момента.
Винаги съм проявявала интерес към "Домът на мис Перигрин за чудати деца", с тези нестандартни, тъмни и загадъчни корици и страховити снимки криещи се измежду страниците ѝ и се радвам изключително много, че имах възможност да се докосна до нея. Естествено след края ѝ умрях от яд, защото нямаше как да си набавя втората книга, а имах толкова много въпроси, които останаха без отговори и чувства, свити на топка. Когато Дида ми предложи да ми даде на заем "Градът на гладните" се зарадвах адски много, независимо от това, че бях прочела първата книга преди повече от година. Исках отново да се потопя в света, с който Рансъм Ригс успя да ме заплени преди и пак да се впусна в приключенията на Джейкъб и неговата чудна тълпа от чудати деца. Исках отново да си припомня Милърд, Ема, Инок, Хю, Клеър, Олив и невероятно изискания Хорас, които първоначално ме плашеха, а после започнах да чувствам като приятели. Исках да разбера как ще продължи приключението на Джейк и дали най-накрая ще успее да намери себе си и ще разбере къде принадлежи истински.
"- Някои истини се изразяват по-добре под формата на митове."
"Градът на гладните" по нищо не отстъпваше на първата книга и също като нея бе изключително интересна и леко плашеща, но бе малко по-динамична и историческа. Все пак времето, в което се развиваше действието е през 1940 година и докато в първата книга не се споменаваше почти нищо за Втората Световна Война, то тук тя играеше ключова роля и показваше какви са последиците от нея за света.
Историята на Джейкъб продължава като няма прескачания във времето и започва от там откъдето свършва първата книга. Само че за разлика от "Домът на мис Перигрин за чудати деца", където Джейк нямаше представа какво става и бе уплашен, тук той е възмъжал, нагърбен с тежката задача да помогне на приятелите си да върнат облика на своят имбрин - Мис Перигрин - без да привличат вниманието на гладни и гадини ала това не се оказва лека задача. В търсене на начин как да поправят нещата чудатите деца се сблъскват не само с препятствия и капани на времето, но и с неща, на които трудно могат да повярват. Примката в която са живели през целия си живот я няма и на тях им се налага да се примирят с факта, че нямат дом където да се върнат, нито пък има място, където може да бъдат защитени напълно. Защото гладните са станали по-силни и нищо не може да ги спре да осъществят своя план - нито примки, нито имбрини са в състояние да им се опълчат за по-дълго. Положението изглежда така сякаш никой няма шанс срещу тях ала Джейкъб е на мнение, че няма смисъл от самосъжаление и биене на отбой. Или се бориш, или си мъртъв, и въпреки несигурността си той избира да се бори..
"- Истинската природа на парите е да манипулират другите и да ги карат да се чувстват по-нисши от теб.
- Не съм съвсем сигурна в това - противопостави се Ема.
- Майтапих се, бе! - засмя се Хорас. - Всъщност са, за да си купуваш дрехи. "
Рансъм Ригс има онзи особен стил на писане, където повече преобладават цветущите описания, вместо диалозите, с който трудно се свиква в началото. Помня колко трудно започнах първата книга и тук положението беше същото, че дори на моменти се изнервях колко бавно чета. Но щом привикнах всичко започна да ми върви по мед и масло и бързо, бързо всичко свърши (за мой голям ужас).
"И така, ето че се стигна до това: всичко зависеше от един гълъб."
Харесвам "Градът на гладните" повече отколкото "Домът на мис Перигрин за чудати деца" едно заради доброто продължение на историята и второ - за това, че ни показва героите извън комфортната им зона, поставяйки препятствия на пътя им, чрез които изпъкват повече с добрите/лошите си качества и правят романа много по-интересен. Защото не вярвам някой да подкрепя безхарактерните герои. Или изобщо безхарактерните хора като цяло.
"Странно, помислих си, как е възможно да живееш едновременно в мечта и кошмар."
Както казах героите са променени до един и в тази книга показват черти от характера си, които в първата книга оставаха скрити за читателя. Всеки ще ви изненада с по нещо, било сила на духа или тялото, или тайна за която не сте ѝ подозирали. Любимците ми Милърд и Хю бяха едни от ключовите герои в книгата, за което се радвам адски много, защото те бяха тези, които ме забавляваха най-много, пък и да не ви лъжа, ако Ригс ги беше оставил зад кулисите просто щях да оставя романа."Смехът не прави лошите неща още по-лоши, също както и плачът не ги подобрява."
Между другото ако се чудите дали и в тази част от трилогията ще срещнете запазената марка на автора - черно-белите призрачни снимки - о да, ще ги. В книгата се крият нови и чудновати фотографии, които я допълваха и правеха още по-атрактивна за хората в които надделява повече любопитство, отколкото страх или неприязън.
"Градът на гладните" е едно от най-добрите продължения, които съм чела. Страховито, интересно, на моменти дори хумористично, леко драматично, но най-вече приключенско. Рансъм Ригс успява да обедини една увлекателна история за чудатост и магия със зловещи, но симпатични фотографии, които допълнително да акцентират върху идеята, че тази история може би е истинска. Препоръчвам книгата и с двете си ръце и стискам палци, ако я започнете - да ви хареса. Ако ли пък не - книги има колкото искате.
"Домът на мис Перигрин за чудати деца" - ревю
"Домът на мис Перигрин за чудати деца" - ревю
Страници: 420 Цена: 26.99 лв. Издателство: Бард Жанр: Хорър
Коментари
Публикуване на коментар