Кронос. Тоя, нещастник! от Юлия Спиридонова

Прочетох тази книга някъде между 3 и 5 през нощта и с ръка на сърцето бих казала, че си заслужаваше безсънието напълно.

Намерих "Кронос. Тоя, нещастник!" по случайност докато търсех книги за БКМ (повече информация) в Goodreads. Попаднах на едно ревю на книгата, което ми хареса и реших да проверя дали я има онлайн. Оказа, че има първата глава, която се оказа достатъчна причина да си взема цялата книга. Първото изречение беше много.....интригуващо и определено запали интереса ми към това на пръв поглед странно четиво. (Плюс това е включен Кронос, който всъщност в книгата няма пряка връзка с титана, но поне името го има...а всеки който следи блога ми знае колко съм обсебена от гръцката митология). Няма да излъжа ако кажа, че бях скептично настроена, защото не обичам българска литература и не съм особен почитател на българските автори *винете училището* и затова имах отново онова чувство, което ми нашепваше, че правя грешка като си я купувам. Така де, за пореден път се оказа, че не е вярно и книгата си струваше абсолютно всяка стотинка.

"Кронос. Тоя нещастник!" беше от онези забавно трагични книги, които едновременно те карат да се замислиш над това какво правиш с живота си и колко е трудно да превъзмогнеш себе си, за да започнеш отначало, предадено по един забавен, лек ала и малко по-философски начин.

 "Не че съм комерсиален, но имам твърде скъпо хоби. Да си наркоман, е лукс."

В книгата става на въпрос за  едно момче на име Кронос, който освен, че си пада по Тина и е математически гений, е и ... наркоман. Приел факта, че няма как да се откаже от дрогата, той живее скучния си и еднообразен животец, делейки апартамента си с Професорката (майка му) и домашното си духче (Галоа), чакайки да умре. Докато един ден не се появява брат му, който освен че прилича прекалено много на Джейсън Стейтъм иска да му помогне, за да се откаже от вредния си "навик". Ала да се откажеш от нещо толкова обсебващо е трудно и според Кронос даже непосилно. Решен обаче да угоди на новоизлюпения си брат нашият герой се съгласява да приеме помощта му и да опита - за кой ли път - да спре "звяра" в себе си, който всеки ден изяжда малко, по-малко всяка част от него. 

Не знам как ви звучи на кратко цялата история, мен лично не ме грабва особено, но просто когато намериш книга, която започва така:

" Най-големите тревомани в училище са господинът по физика и господинът по философия."

...няма как да не ти стане интересно.

Основната причина, поради която обичам тази книжка е как е написана. Лека, приятна, забавна и лесна за четене и същевременно засягаща много и важни въпроси. Обичам такива книги, защото те са на златната граница - нито са прекалено изпълнени с простотия, нито са прекалено тягостни в зависимост от засегнатата в тях тема. Те са в средно положение, удовлетворявайки читателския ми капризъм, карайки ме да се смея, да се замисля, пак да се смея, и пак да се замисля. Прекрасни са.

Стила на писане на Юлия Спиридонова ( за по-кратко Юлка) много ми хареса. Няма да се потретвам, само ще кажа, че ако книгата ви "хване" ще ви трябват около 1-2 часа, за да я прочетете. В един момент просто спираш да мислиш на коя страница си и четеш, докато не стигнеш на последната. Обожавам такива автори и им се възхищавам. Всеки един читател е капризен и е много трудно да угодиш на толкова голяма аудитория, а хора като Юлка просто скриват шапката на всички пишейки толкова приятни и забавни романи. Хареса ми как разговорите между героите бяха представени по един наистина реалистичен начин, включвайки българския жаргон и любимото на всички ни "К'во?", което впрочем вече намразих. Хареса ми и това, че героите и цялото действие се развиваше в България и зад странните прякори и сравнения се спотайваха български имена. Хареса ми дори и диалекта на българския, който се употребяваше в посетеното от Кронос село, нищо че в началото ми беше нужен преводач. Всичко ми хареса, дори тази корица, която намирах за грозна! Но не. Корицата си е хубава.

Историята беше забавно-трагична. Това ще е първото нещо, което ще ви кажа ако ме попитате за книгата. Не беше нещо оригинално, признавам, но беше от онзи тип истории които трябва да се четат няколко пъти, за да бъдат разбрани напълно. Беше приятна, постепенно ставаща все по-интересна и накрая завършваща с подобаващ, но все пак незадоволяваш читателския ми глад, край. Както казах хареса ми и това, че се развиваше в България (което прави книгата потенциален кандидат за една/две от категориите на БКМ),  и героите. Хваля Юлка за търпението и професионализма, с който я е написала, защото някъде след средата ѝ, когато Кронос и брат му отидоха на село, всички разговори, които се водеха между героите  са с точно типичните за българските села думи и жаргони. Хареса ми и посланието, може би дори посланията, които бяха предадени чрез историята на Кронос. Обичам такива книги, защото те винаги ме мотивират да предприема нещо ново.

" Така де, ако разправям нагоре-надолу, че си приказвам с математик, умрял преди двеста години, ще ме вземат за по-луд, отколкото съм. И по-добре изобщо да не споменавам за стария арабин( много по древен от Галоа), с когото също си лафим от време на време"

Не знам как да изряза чувствата си към Кронос ( или на български Красимир). От една страна му съчувствах, от друга исках просто да го набия. Беше ме яд, колко отчаян и демотивирам беше когато ставаше въпрос за отказването на дрогата,  но и ме караше да му се възхищавам заради това колко....леко и непукистки понасяше всяка забележка и упрек. Със сигурност ме забавляваше, не малко пъти избухвах в пристъпи на смях, заради чувството му за хумор, но както казах дразнеше ме с това, че беше изгубил всякаква надежда. Не обичам такива хора. За това много се радвам, когато попадна на книга засягаща тази тематика, защото на нас - човешките същества - трябва да ни се напомня, че винаги има надежда и че има кой да ни я покаже.

Няма да говоря за другите герои, защото до колкото разбрах има отделни книги за (почти) всеки, така че когато ги прочета, тогава ще има по обстойно мнение :D Единствено ще спомена нещо за Марин ( брата на Кронос), който  за мен беше идол на по-голям брат. Въпреки, че не познаваше по-малкия си брат добре, той беше готов да му помогне, готов да поеме риска, игнорирайки негативното му отношение и не се отказваше от него без значение какво ставаше. Рядкост.

Като за край ще кажа, че "Кронос. Тоя нещастник!" е книга, която препоръчвам горещо. Едновременно забавна, но и засягаща сериозни теми, тя е подходяща за всеки независимо от възрастта. Интересна и лесна за четете, дори и да не ви хареса със сигурност ще се забавлявате(поне малко) типично по български с нея.


          Страници: 165         Цена: 10,00 лв.   Издателство: Кръгозор      Жанр: Тийн роман

А сега мисля да ви покажа някои от любимите си цитати от книгата.

"Подадеш ли на някого пръст, веднага ти отхапва главата до кръста. Затова показвам само един определен пръст... вместо да го подавам."

" - Няма "добър ден " , няма "може ли" -  мърмореше химичката по негов адрес. - Просто вещество -  като калия! "

 " - Пич, да си се поглеждал скоро в огледалото? Виждал съм умряла муха с по-свеж вид от теб! "

"На този стол може да седиш само ако първо положиш раницата, а после - задника си. Иначе ще изпиташ някои радости, които един истински мъж е добре да избягва. " 

 "Той ще ми каже в к'во да пиша! Мен пък си ме кефи да пиша в тефтер. Така съм си свикнал от малък, да си решавам разни неща на хартия. Така мисля най-добре. Обичам скърцането на молива по хартията, харесват ми размазаните мастилени петна от химикалките. К'во като съм ретро? "

"Защото думата е много хубава. "Изгора" сигурно означава, че изгаряш. Отвътре те гори нещо непрекъснато. Много по-яко от малоумната дума "гадже".  " 

" - У живото нема никаква логика - мъдро заяви дедо Пане. "