Търсенето на тигъра от Колийн Хоук

Реакцията ми след края на книгата *тук , тук , тук и тук* .....

Ревю на "Проклятието на тигъра"

" Отново у дома, Келси се опитва да събере парчетата от живота си и да преодолее чувствата си към Рен. Но твърде близо дебне опасност, която скоро ще я принуди да се върне в Индия. Притисната от обстоятелствата, Келси се отправя на второ дирене - този път в компанията на по-малкия брат на Рен, "лошото момче" Кишан, над когото също тегне Проклятието на тигъра. Залог този път е животът на Рен, но докато пътуването ги приближава все повече към ужасяващ сблъсък с древно зло, една друга дилема бавно, но сигурно назрява в сърцето на Келси. "

Няма нищо по-лошо от това да мразиш и обичаш една книга толкова много, че дори да не можеш да говориш за нея. - unknown.

Седя и се чудя как да опиша тази книга. Прочетох я преди повече от седмица, а все още не мога да се съвзема от края ѝ. Защо трябва да има автори, които пишат по такъв начин, че накрая на читателя да му е гадно?  Ужасно е. Все още мислите ми блуждаят, не искащи да се съберат заедно и да приемат нещата, които се случиха...

 И така, в "Търсенето на тигъра" проследяваме историята на Келси и нейните тигри след края на  първата книга "Проклятието на тигъра" (ревю), където в началото всичко е спокойно и мирно, а после се превръща в бурна надпревара, изпълнена с приключения, екшън и забава, докато всичко не завърши с един потресаващ и емоционален край. (Който аз така и не преодолях.) Едно наистина достойно продължение, неотстъпващо по нищо на първата книга, предоставящо още повече емоции, приключения, сарказъм и митологични знания.

Няма смисъл отново да повтарям колко леко и приятно пише Колийн Хоук, за това само ще кажа, че също като в първата книга, тук отново всичко - действието, героите, приключенията - е интересно и увлекателно, което кара читателя отново да чете ли, чете. Главите отново са по-дълги, но за щастие повече и дори мен ако питате недостатъчни.

"Официално вече съм студентка в колеж . Е, студентка в колеж и разрушителка на древни индийски проклятия на половин работен ден..."

Историята беше развита по един много оригинален и непредвидим начин, карайки ме да се изправям на нокти на моменти и постоянно да очаквам неочакваното. Хареса ми как в началото всичко си вървеше плавно, докато Хоук описваше живота на Келси в Орегон, без тигрите ѝ и веднага след това, когато те се появиха, как всичко стана по-динамично, по-бързо и накрая - по-болезнено. За съжаление, за разлика от първата книга, където действащи лица са Келси и Рен, тук нашият обичан бял тигър е заловен и на Келси и се налага да работи с Кишан - по-малкия брат на Рен - за да си го върнат. Раздвоена съм, защото от една страна харесвам Кишан още от началото на поредицата, и се радвах, че присъстваше повече в книгата, но Рен ми е слабост и ме беше малко яд, че го срещах толкова рядко. Въпреки разменените роли на братята тигри, книгата е много интересна, дори бих казала дори повече от първата, 1) заради историята и 2) заради Кишан, който за разлика от брат си е по-разкрепостен, по-арогантен и по-забавен. Няма как обаче да не спомена факта, че тук отново срещаме познатата ни индийска митология, преплетена отново с азиатската, но този път и с гръцката. Обичам митологиите и се радвам, че успях да открия автор, който така умело умее да преплита толкова различни и интересни митове за богове, горски създания, нимфи, маймуни вампири и т.н.

Героите, какво да ви кажа за тях - обичам ги.

Както казах и в предното ревю Келси е мой тип герой. Тук отново се доказва като смела, упорита и непреклонна героиня, готова на всичко, за да спаси хората, които обича. Обичам упоритостта, ината и сарказма ѝ, защото те я правят един от най-забавните и приятни персонажи, за които съм имала удоволствието да чета. Харесва ми как премисля и гледа всички варианти на постъпките и решенията си, опитвайки се да мисли повече рационално отколкото емоционално. Но като всеки един добре изграден герой, имаше моменти, в които тя не мислеше изобщо и се втурваше  през глава в неизвестното, водена от първични емоции, за да спаси любимите си. Един доста реалистичен персонаж е Келси ако питате мен.

" - Защо не можаха да изберат някое момиче от Цирк дю Солей, за да свърши тези задачи? Просто е твърде много да искаш от една начинаеща в ушу да виси надолу с главата от счупен клон на хиляди футове във въздуха!

- Келс?

- Какво?" 

- Млъкни и вземи шала.

- Работя по въпроса! "

Как бих описала Кишан - арогантен, забавен, упорит и ненадминат флиртувач. Изключително приятен и интересен персонаж. Харесвам доста неща в него - външността (без нея няма накъде), характера му, лоялността която има към семейството си, грижовността която проявява, смелостта му. Той е един от онези герои, които първоначално ти се струват прекалено нахакани и неприятни, но после разбираш, че това е само на повърхността и всъщност те са доста крехки и раними ( макар че Кишан на пръв поглед не е, нито едното, нито другото). Хареса ми как въпреки любовта си към Келси, той не предприемаше прекалено дръзки и неуместни действия към нея, а и даваше време да помисли и обосноваваше намеренията си. Тук бях раздвоена, защото от една страна харесвам Кишан точно заради това, но и го мразя, защото шибвам Келси с Рен толкова много, че ми ужасно да си мисля, че с Кишан може да са заедно (което води до нова дилема, защото не искам Кишан да страда). Друго, което харесвам в черния тигър е това, колко добър приятел е въпреки всичко. Обичам моментите в началото на книгата, които Рен, Келси и Кишан споделяха, как си помагаха взаимно, как се дразнеха, как всичко беше едно такова забавно и спокойно (преди всичко да се превърне в ад).

Няма как да минем и без господин Кадам и Рен, които също присъстват в книгата макар и по-малко. За господин Кадам нямам какво да кажа - той е като ходеща уикипедия, готов да помогне със всяко едно знание, което притежава. А Рен - за него ще си замълча и ще оставя на вас да разберете, какво ще се случи с него.

Идва време да поговорим за корицата.
Първо искам да благодаря на издателство Intense, че са решили да запазят оригиналните корици, които са просто повече от невероятни. Второ, не бих казала, че тази ми харесва повече от корицата на първата книга, но за сметка на това не и отстъпва по нищо и е също толкова хващаща окото. Кишан като черен тигър, с тези искрящи златисти очи е толкова привлекателен, че нямам думи. Кориците и на двете книги са едни от любимите ми и точно заради това съм ги поставила така на рафта си, така че да виждам прекрасните тигри.

Като за край на това дълго ревю ще кажа, че "Търсенето на тигъра" е едно невероятно продължение на една поредица изпълнена с много приключения, сарказъм, любов и екшън. Ако търсите четиво, което да ви накара да се усмихвате в началото, да въздишате от уплаха в средата и да плачете в края - тази книга е точно за вас. Изпълнена с много и различни емоции, в края ѝ, на последната 530 страница ще ви се стори дори прекалено малка.

Изключително благодаря на издателство Intense за предоставената възможност да прочета книгата в замяна на честно ревю.

            Страници: 530     Цена: 18 лв.   Издателство: Intense     Жанр: Фентъзи роман

  снимки: tumblr & instagram

За читателите на блога ми.

Съжалявам, че последните няколко месеца съм непостоянна и не качвам често, но ми се насъбраха твърде много и различни преживявания, някои от които просто ми убиваха желанието да пиша. Решила съм се да ги преодолея и отново да вдъхна малко живот на блога. Въпреки това, благодаря на хората, които следят блога ми и ме търпят с моите отсъствия. Това е много мило от ваша страна, наистина. Благодаря ви.