Гневът и зората от Рене Ахдие

"Гневът и зората" беше една невероятна книга с вълшебна история която въпреки че не завърши трагично ми разби сърцето.

"Един живот за една зора.
В далечна земя, управлявана от жестоко момче убиец, всяка зора носи тъга на различно семейство. Халид- младият халиф на Хорасан, несъмнено е чудовище. Всяка нощ той взима за съпруга различно момиче, а на сутринта палачът му увива копринено въженце около врата ѝ. Когато най-добрата ѝ приятелка се превръща в жертва на Халид, Шахризад се заклева да отмъсти за смъртта ѝ и доброволно пожелава да стане следващата жена на халифа. Шахризад планира не само да оцелее, но и да сложи край на пороя от смърт, отприщен от бъдещия ѝ съпруг.
Нощ след нощ Шахризад омагьосва Халид чрез историите си, борейки се с настъпването на утрото. Всяко следващо може да ѝ е последно. Но се случва нещо, което тя не е предвидила. Халид е различен от това, което си е представяла – чудовището няма нищо общо с легендите, които се носят за него извън дворцовите стени. А когато открива, че за всичко има причина – причина, различна от всичко, което някой е можел да си представи, Шахризад трябва да се бори, за да спаси не само себе си, но и момчето, което е започнала да обиква. Времето изтича. А зората никога не е добре дошла."

Не знам как да започна да говоря за тази книга. Рядко се случва да мисля адекватно след като приключа някоя, която наистина ми е била интересна. Обикновено изключвам, стоя прегърнала книга и си мисля защо и как е свършила. Искам да започна да чета нещо веднага, за да може да мисля за всичко друго, но е и за книгата. Но не ми се получава особено.

"Гневът и зората" беше нещо което не очаквах, че ще ми допадне толкова. Да, знаех че ще ми хареса, но не чак толкова. Героите, историята, начина на писане, описанията, диалози, думите всичко беше направено по толкова вълшебен и увлекателен начин, че в един момент като започнеш да четеш не разбираш какво става около теб, защото си погълнат изцяло от книгата.

Рене Ахдие има един невероятен начин на писане. И на български или на английски той се усеща. Нещото което ми направи впечатление е баланса който е постигнала между диалозите и описанията - и двете са разпределени в еднакви количества, задоволяващ вкусовете на различните читатели. Обичам книги, в които този баланс успее да се задържи до края, защото така неусетно читателя забравя какво чете, било то някое дълго описание или някой хаплив разговор, просто се унася и сякаш гледа филм, който само той може да вижда. Кратките глави допълнително улесняваха четенето и не натоварваха читателя.

 Към историята от друга страна имах едно леко притеснение, че ще се окаже прекалено подобна на "Хиляда и една нощ", но уви притесненията ми се оказаха неверни. Невероятна, интересна и изключително вълшебна. Не бих я нарекла оригинална, защото  е от онези, които използват в повечето филми, но самия начин по който авторката я предава е оригинален. Определено ако се направи филмова адаптация на книгата ще се получи нещо невероятно.

Героите са ми любима тема. В тази книга има толкова интересни и различни персонажи, позволяващи на читателя да опознае характерите на всеки един независимо от това дали е главен или второстепенен. Нещо, което в повечето книги липсва.

Шахризад като една от главните герои ми стана любимка още от първите няколко страници. Едно момиче доказващо че не е нужно да имаш специални сили, за да си със силен дух и характер. Обожавам начина по който общуваше с хората, хапливите разговори които водеше и начина и на мислене, докато разсъждаваше какво е редно да направи и какво не. Хареса ми това че авторката поставяше решения ѝ под въпрос, как представяше положителните и отрицателните последици от тях, как я караше да изглежда раздвоена преди да предприеме нещо. Това е нещо което аз силно ценя в книгите, защото това показва, че героите са разсъдливи и първо поставят разума пред сърцето.Макар че тук отново сърцето се оказа право но какво да се прави. Романи. Бих описала Шахризад с три думи -  умна, красива и опасна. Една героиня, за която нямам търпение да разбера какво ще направи в следващите книги.
Халид или още халифа на Хорасан беше един мистериозен, студен и надменен камък. В началото. В последствие тази мистериозност, която още анотацията поражда у читателя се разплита, разбира се защо му се налага да се държи толкова студено дори с роднините си и каква е тайната, скрита на дълбоко, караща го всяка зора да убива по едно момиче. Интересен персонаж за изучаване. Независимо от това, че книгата е през  повечето време от гледна точка на Шахризад, се разбираше как Халид водеше вътрешна битка със себе си - раздвоен между правилното и това което желае. Харесаха ми моментите които той е Шахризад споделяха - от разговорите до страстните целувки. За тези 416 страници те успяха да изградят една връзка, толкова интимна и съкровена, че накрая на книгата ми се прииска  да заплача. 

Деспина от друга страна, тази гъркиня с руси коси и сини очи, беше първата прислужница, за която се радвам, че имах възможността да чета. Нахална, смела и нахакана тя беше една от второстепенните герои, на които се радвах,че присъстват в книгата. Хареса ми как разговорите между не я и Шахризад преминаваха по такъв неофициален и забавен начин, сякаш бяха дългогодишни приятелки и как в последствие успяха да станат истински такива и да се грижат една за друга.Фън Факт: баба ми се казва Деспина и бях в шок когато разбрах,че името ѝ присъства в книгата. 
 Джалал. Ах, този Джалал. Той ми стана един от първите любимци, още когато се появи за първи път. Красив, арогантен, ухилен винаги до уши, но същевременно лоялен, грижовен и мил, той стана един от персонажите, за които исках да разбера повече. Уви, за съжаление не успях да задоволя "глада" си, защото тук той не е главен персонаж, но пък Ахдие успя да ме изненада като преди няколко дни издаде "The Moth and the Flame"- която е история разказваща за отношенията между Джелал и Деспина. Този романс, който само се загатва в "Гневът и зората" е убийствен, защото те са невероятно сладка двойка и това, че не се разглеждат по подробно в книгата  е ужасно за читателя.
Тарик и Рахим бяха другите двама второстепенни герои, които ми допаднаха въпреки малкото си присъствие в книгата. Надявам се в следващата  да успея да разбера по нещо повече за тях, защото определено има въпроси на които трябва да отговарят.

Този път освен, че искам да благодаря на издателство Сиела за (отново) невероятната корица, която според мен е по добра и от оригиналната, бих искала да им благодаря и за това,че са запазили някои от арабските думи, които са използвани в книгата. В началото е малко досадно, защото са всяка нова дума се налага да обръщаш книгата на последната страница и да провериш какво означава, но в последствие думите се запомнят и не ти се налага да разгръщаш наново.

 Като за край на това ревю ще кажа,че "Гневът и зората" е една книга, която е способна да ви потопи изцяло в един нов и интересен свят, с лек примес на вълшебства, с интересни герои, невъзможна любов и всичко това - разказано като в приказка. Ако се колебаете дали да я прочетете или не - не му мислете. Забравете всичко друго, вземете си топъл шоколад, свийте се на топло и се потопете в света на една добра книга.

   Страници: 416                Цена: 13,90лв.          Издателство: Сиела           Жанр: Фантастика

                  

 п.с. ако някой иска да прочете мини историите към книгите: "The Crown and the Arrow" и 

"The Moth and the Flame" можете да си ги свалите от тук и тук в epub формат.