Сезонът на костите от Саманта Шанън

Пейдж е сънебродница и единственото нещо, което трябва да знаете за нея е, че е опасна.
В далечната 2056 света не такъв какъвто го познаваме или какъвто си го представяме. Обществото е разделено на зрящи - хора с чудни способности , и незрящи - обикновени хора. Едните са отричани и преследвани, другите уплашени и преследващи.
Пейдж и хората като нея са принудени да водят опасен живот, за да оцелеят. Наричани още ясновидци те са смятани за болест, плъзнала по света още преди години, която трябва да изчистят, да изтрият от Земята веднъж завинаги.
Пейдж няма представа какво се крие под контрола на неуязвимите лидери на правителството докато една вечер живота и не се обръща с краката нагоре.
Тя се озовава на ново място сред хора като нея, сред ясновидци от всякакъв ранг и вид. Въвлечена в нещо по голямо от изпълняването на поръчките на Джейсън Хол, Пейдж е на път да разкрие голяма тайна, за която никой не е и подозирал. Дали ще успее да се справи с всичко и да намери начин да си върне стария живот или ще се превърне в оръжие за Рафаимите? Нищо не е сигурно, докато  не открива истината.....и не разбира, че тя е важна част от всичко това.

"Сезонът на костите" беше една изненадваща книга, която въпреки объркването ми и на моменти влачещото се действие успя да ме заинтригува и да ме накара да проявя интерес към ясновидците.

Като за начало ще кажа, че идеята да се напише книга, в която хората да са разделени на зрящи (ясновидци) и незрящи (хора) е  интересна за проследяване. Света, в която живеят, начина по който общуват, самите думи които употребяват бяха много по различни и много оригинални. Авторката се беше нагърбила със задачата да измисли свой свят, със свой език и жаргон, което според мен си е похвално, защото много малко хора имат такова голямо въображение, за такива дребни детайли като жаргона, който някои герои могат да употребят. 

източник: tumblr

Не бих казала обаче, че стила ѝ на писане ми допадна в началото. Саманта Шанън определено се е постарала пишейки книгата и тя ще се хареса на много хора, но що се отнася до изказа на авторката, аз съм настроена малко отрицателно. Не обичам дългите описания, най-вече в началото на книгите, където авторите с цел да обяснят света, в който героите живеят струпват малко повече от цялата необходима информация, за да не се обърка читателя. По принцип става точно обратното - прекаленото струпване на информация, води до объркване. Не бих казала, че Шанън успя да ме обърка, но определено ме изнервяше на моменти с прекалено дългите си описания.  Имаше моменти, в които ми се искаше да оставя книгата, но благодарение на ината ми, това не се случи. И по-добре.
Постепенно с развитието на историята, книгата ме заинтригува и вече почти не забелязвах дългите описания, които всъщност  разбрах са част от стила на Шанън.

Не успях да се привържа към повечето герои, защото (според мен) нямаше никой достатъчно изграден, за да ми хване окото, освен главната героиня. Както казах в Goodreads Пейдж беше една малко по нисша Селена Сардотиен само че нейна ясновидческа версия. Изключително нахакана, смела и любопитна героиня. Допадна на ми още от началото на книгата и въпреки, че някъде към края я обвинявах за глупавите ѝ решения. Обичам герои, които не се предават и търсят начини да се измъкнат от всяка неблагоприятна ситуация в,която попаднат. Пейдж Махони беше точно такъв тип герой. Въпреки лошите неща, които и се случиха и промените , които и се наложи да претърпи, тя успя да не изгуби себе си и не се предаваше, дори когато я притискаха в стената.
Дарбата, която притежаваше ми се стори още по-интересна, макар че имах известни проблеми докато не разбрах, какво всъщност е  сънебродница.

КОТЕ + КНИГА = УМИРАМ <3

Останалите герои като Лорда, Лис и Джулиан (които според мен се явяваха главни второстепенни герои) ми бяха интересни, но за съжаление не успях да ги опозная толкова, колкото ми се искаше. Главната злодейка в книгата или още Нашира обаче, ми беше странно досадна. Не знам дали споделях омразата на Пейдж към нея, но определено намирах Нашира за досадна и на моменти разглезена.
Ник, Джаксън и останалите от бандата на Пейдж също ми бяха далечни, но се надявам във следващата книга да имам възможност да разбера нещо повече за всеки. Най вече за Джаксън, който много ми напомняше на боса на Джорджина - Джером - от  "Тъгата на една сукуба".

Ако трябва да говоря за корицата, отново съм безмълвна, защото Стоян Атанасов няма равна. Още една  книга с прекрасна корица.(Между другото само на мен ли ми харесва повече българската корица, отколкото оригиналната??)

В заключение ще кажа, че "Сезонът на костите" е една интересна и интригуваща книга, която ще ви потопи в света на ясновидците, техните битки и решения и определено ще ви остави с разпилени мисли накрая.

     Страници: 502             Цена: 18 лв.           Издателство: Сиела                Жанр: Антиутопия