Ние останалите, просто живеем тук от Патрик Нес

Майк и приятелите му просто искат да завършат проклетото училище без то да се взриви за пореден път. Искат да изкарат поне една нормална година, без разни нападения на вампири и развилняли се Богове. Но не. В последната година, която трябва да изкарат, града им бавно-бавно бива превземат от раса, целяща се да завладее Земята.

Какво ще направят Майк и приятелите му? Ще се противопоставят ли на заплахата? Ще направят ли нещо, за да спасят света?
Не. Защото те не са Избраните. Те са просто обикновенните хора, тези които стоят отстрани. Тези, които просто живеят тук, занимаващи се със своите проблеми, със своя живот. Тези, които винаги са там, но никой не забелязва.

"Ние останалите, просто живеем тук" беше една книга, много по различна от това, което съм свикнала да чета. 

Като за начало самата идея на книгата е нещо доста оригинално - историята на четирима младежи, на фона на превземането на света. Хареса ми как Патрик Нес беше наблегнал на темета за останалите хора, за не специалните, тези които стоят и гледат как избраните се бият. Аз лично никога не бях чела нещо подобно и се радвам, че имах възможност. Въпреки оригиналната идея обаче имах известни трудности с книгата. Да идеята беше оригинална, но понякога ми ставаше скучна. Това, установих не беше по вина на книгата, а заради мен. Толкова съм свикнала да чета за тези специални герои, за техните решения и битки, че не можах да приема да чета за това какво става в бекграуда на тези събития. Какво правят останалите хора, докато други се борят за техния и много други животи. А всъщност те не правят нищо специално. Просто живеят.

Историята засягаше всеки от приятелите на Майк (включително и самия Майк), които си имаха свои проблеми, свои демони с които трябваше да се преборят, свои странности. Беше интересно да проследя живота на всеки един от тях, тяхното мислене и като цяло оцеляване.

Чрез героите си Патрик Нес беше засегнал едни от най-важните теми на нашето време - маниакалния родителски контрол, несигурността, отношенията между хората, сексуалната ориентация, несподелената любов, борбата със себе си. Показвайки ни живота им, Нес ни запознава с проблемите на много от тийнейджърите в наше време, както и техните чувства. Въпреки, че книгата беше написана от гледна точка на Майк, се успява да се разбере по нещо за всеки един от другите герои и поне малко да се опознае мисленето му.

Към Майк изпитвах смесени чувства. Първоначално образа му ми допадна - лоялен приятел, забавен, грижовен, подозрителен. Малко ми напомняше на мен. Но впоследствие докато четях, разбрах, че с него колкото и общи неща и да имаме, толкова и нямаме. Лошите му черти започваха да излизат на повърхността докато не се оказа че е изключително несигурен в себе си и в това какво иска, ревнив, слаб. Започна постепенно да ми става антипатичен, защото не искаше да се промени. Поне според мен. Ако не беше Джаред, най-добрия му приятел, може би нямаше да осъзнае,че чрез отсъствието на воля, че без себеконтрола си, нямаше да стане нищо. Трябваше да се опита, за да се промени. Така че, след като започна да проумява грешката си отново го харесах.

Джаред от друга ми беше може би най-симпатичния герой от всички. Един истински най-добър приятел - съобразителен, мил, защитаващ тези които обича. Хареса ми как Нес беше изградил връзката между него и Майк, едно дългогодишно приятелство, в което има възходи и падения. Начина по който беше описал нещата, които се развиваха между двамата приятели бяха изключително реални и верни. Хареса ми и как въпреки всичко, въпреки караниците, въпреки проблемите, двамата приятели оставаха заедно. Определено ме накараха да се замисля какво означават приятелите ми за мен.

С Мел обаче нещата бяха други. Имам чувството, че не можах да я опозная толкова, колкото ми се искаше. Не знам защо. Тя беше типично момиче, склонно да променя поведението си според околните до момента, в който осъзнае, че не е важно да слуша другите, а себе си. Може би тя беше един от най-реалните образи в книгата. Патрик Нес беше показал последиците от действията ѝ върху психическото и физическото ѝ здраве по един едновременно забавен и тъжен начин, който допълнително да те накара да се замислиш през какво преминават някои хора. Въпреки грешките си Мел показа, че не е нечовешко да се греши и че може да се оживее след това. Независимо дали последиците са големи или не.

Хена обаче не я харесах. Или поне чувствата ми спрямо нея бяха (и все още са, май) 50/50. Е може би 60/40. Да кажем, че в началото я намирах са страхотен човек, но в последствие начина ѝ на държание (спрямо Майк най-вече) ме накара да я харесвам по-малко. Не обичам герои, които не знаят какво искат и защо искат дадено нещо. Хена беше точно един такъв тип герой.  Беше несигурна в чувствата си, несигурна какво да прави с родителите си, несигурна как да постъпи с приятелите си. В интерес на истината от нея се поучих най-много, защото осъзнах колко е дразнещо да си несигурен и как е по добре, да правиш това, което е изгодно за теб, не за другите. Хубавото в нея обаче беше, че се осъзна, че разбра (макар и накрая на книгата) какво иска и как е най-правилно да постъпи.

Обобщено, изкарах си много изводи от героите, които малко или много ме промениха. Накараха ме да обърна внимание на неща, било то в моя характер или не, които не са правилни и които би било добре да поправя.
Патрик Нес за втори път ме накара да размишлявам върху доста неща.

Сега обаче искам да изясня нещо.
Тези от вас които ме следят в Goodreads където пиша простотиите, които ми хрумват след последната страница на съответната прочетена книга, ще се питат защо в сайта съм дала на книгата 3 звезди (което според мен е малко), а тук ви я описвам като нещо специално.
Причината за това е, че мислите ми трябваше, така да се каже да "отлежат" известно време, да се съберат на едно място, за да  осъзная, че всъщност книгата е за повече от три. Тоест четири. И че си заслужава ревю.

Да, книгата е скучна в някои отношения, защото наистина като се замислиш на никой не би му било интересно да проследи живота на обикновенните хора, НО никой НЕ БИ се замислил какъв е живота им. Разбиратели къде е хватката? Както казах, до такава степен ние читателите (особено тези предпочитащи фентазито и фантастиката; а.к.а аз) сме свикнали да четем за Избраните деца, че в един момент, когато ни предложат да надникнем какво става в тъмните кътчета, там където не огрява прожектора, ние не искаме, защото знаем, че там ще е реалноста. Защото там всички ще са обикновенни и няма да правят нищо. Просто ще живеят. А ние не искаме да живеят. Искаме да се гърчат, да се бият, да умират и да се връщат, да има страстна любов, да има съкровенно приятелство, да има жертви. И се разочароваме и губим интерес в момента, в който разберем, че те не правят нищо от тези неща. Набили сме си в главите идеята, че за да има поука или някакъв извод или каквото и да е, трябва да се случи нещо фантастично. А то не е вярно.
Смятам, че Патрик Нес е постъпил много смело като е написал тази книга, защото както се вижда - едни я харесват, други не. Според мен книгата е хубава, но ти трябва време да го осъзнаеш. Или поне на мен ми трябваше.

Преди края на това ревю искам да спомена още две неща (ще ме изтраете до края):
1) В началото на всяка глава имаше, по възможно най-сбития начин, обобщение на това какво ще става с така наречените Избрани деца. Нямам идея, дали автора смята скоро да издаде някой нова книга, но ако смята, определено бих се радвала да опише по наширо историята на главната героиня (Сачъл) и нейните приятели (Фин, Фин, Фин и още хора с еднакви имена). Все пак съм утвърден фентъзи фен/фен на фантастиката, така че не ме съдете!
2) Корицата. Корицата. Корицата! Може ли да кажа колко МНОГО ми харесва? Имам три книги от издателство Artline Stidious във вкъщи и с ръка на сърцето бих казала, че те са ми с любите корици. Наистина не знам как може дизайнерите им да имат толкова интересни и оригинални идеи, но браво. Просто съм безмълвна. (Да не ви казвам, колко обичам да пипам книгата. Релефа на корицата е страхотен с тези очи!)

Като за край на това ревю ще кажа, че "Ние останалите,просто живеем тук" е една много различна книга, засягаща сериозни теми, смесена с примеси на фантастика и показваща какво се случа с обикновенните хора. Смятам, че книгата е хубаво да се прочете, но в определен период от време, когато всеки е готов за нея и за нещата, които ще научи от нея. Дали ще я препрочета някой ден? Абсолютно!

Благодаря на моите приятелки, които ми подариха тази книга. Обичам ви.

Благодаря и на тези, които ме изтраяха до края. Железни сте.
--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Страници:323              Цена:19,99 лв.         Издателство:Artline Studious        Жанр: Young Adult