Everything, Everything by Nicola Yoon

Плаче ми се, въпреки че края беше щастлив.

Откакто се помни Маделийн никога не е напускала своя балон на самотата. Затворена между белите стени на стаята си, с бялото легло и белите шкафове, единственото което и остава е да чете и мечтае за това, какъв би бил живота и ако не беше болна. Ако не беше алергична към света.
Всеки ден тя следва една и съща рутина, едни и същи правила, едни и същи игри. Нищо различно. Нищо ново. Докато не се появява Оли, новото съседското момче, и не разбърка живота ѝ. Не ѝ показва, че съществуват неща, за които си струва да се промениш, за които да живееш.
Мади не знае какво прави. Но знае какво иска. Иска да живее. И е готова да направи всичко за това.

"Everything, Everything" беше една кратка книга, изпълнена с много емоции, много реализъм, неочаквана развръзка и много реване. За последното лъжа.

Като за начало ще почна с това, че се гордея със себе си. Това беше първата книга, която прочетох на английски (paper back book,not ebook) и то за отрицателно време - 2 дни. Причината обаче не беше в това, че съм упорита, а че книгата беше невероятна. Невероятно написана, с невероятна история, с невероятни илюстрации. Nicola Yoon успя да ме спечели като свой фен и нямам търпение да издаде нещо ново, за да мога отново да се насладя на следващата ѝ книга.

Историята в "Everything, Everything" е свързана с една невъзможна любов, но не от онзи вид драматични и лигави, а онези които ти се пъхат под кожата и те карат всеки път да се усмихваш глуповато, когато героите са заедно. Които до такава степен ти харесват, че когато осъзнаеш, че в един момент ще се случи нещо лошо (защото винаги се случва нещо лошо) и искаш да спреш да четеш и да оставиш героите да са щастливи. Но не можеш, защото искаш да разбереш какво ще стане накрая.

Като главна героиня Мади беше един забавен и настроен положително персонаж на фона на болестта си. Не се оплакваше, не плачеше. Беше приела, че е болна и се стараеше да запълва времето си с различни неща (едно от които да пише ревюта на любимите си книги), за да не мисли за това. Когато се появи Оли обаче, в нея настъпи промяна още щом го видя за първи път. Хареса ми как авторката беше развила образа ѝ отначалото на книгата до края ѝ.
Как през всички тези глави, Мади претърпя големи промени. Стана по уверена, по сигурна в това което иска, по жертвоготовна, по смела. Спря да бъде онова момиче, което се страхува от света. Обичам да чета за подобни промени, защото смятам, че всеки човек трябва да премине през тях. В един момент трябва да си кажеш, че можеш много повече от това, което правиш сега и да започнеш да гледаш по мащабно, без да се страхуваш.

" Everything's different and the same. I'm still Maddy. Olly's still Olly. But we're both more somehow. I know him in a new way. And I feel known, too."

Оли отдруга страна, беше невероятен. Едно прекрасно момче с непрекрасно семейство. Въпреки проблемите си той беше забавен, добър, мил и разбираше Мади. Хареса ми как Yoon беше описала всяка една сцена, която Оли и Мади споделяха. Те ми топлеха сърцето и ме караха да си мисля, че може би наистина съществува такава сладка любов като тяхната.

"Madeline: What color are your eyes?

Olly: blue

Madeline: Be more specific, please.

Olly: jesus.girls.ocean blue

Madeline: Atlantic or Pacific?

Olly: atlantic. What color are yours?

Madeline: Chocolate brown.

Olly: more specific please

Madeline: 75% cacao butter dark chocolate brown.

Olly: hehe.nice."

Няма как да не спомена нещо и за Карла - домашната медицинска сестра на Мади. Въпреки, че Мади си имаше майка, според мен Карла беше истинския ѝ родител. Тя обединяваше всички неща, които една майка притежава - любяща, готова да помогне за всичко, винаги търсеща правилното решение, понякога строга, но винаги мислеща за своето дете. Връзката, която тя и Мади бяха изградили беше изключително искренна (спойлер) и си нямате и ни най малка идея колко гадно ми стана, когато я уволниха.(край на спойлера).

Nicola Yoon пише увлекателно и интересно и щом веднъж започнеш да четеш неусетно се озоваваш на сто и някоя страница. Нещото, което много ми допадна в стила ѝ е че не се бави с някакви дълги и безмислени описания, а дава направо като, когато иска да наблегне на нещо използва малко, но добре подбрани думи.

Няма как да не кажа нещо и за илюстрациите, специално нарисувани от съпруга на авторката - David Yoon, които не съпътстваха всяка глава, но щом се появяваха имаше защо.жПонякога беше нужно само една илюстрация вместо глава, за да се разбера какво става.

Преди заключението искам да кажа, колко много, много, много обичам корицата. Може би някои от вас ще я сметна за странна, други за красива, трети няма да я намерят за нещо специално, но ми е все тая. Корицата е прекрасна и определено описва книгата.

Като за край ще кажа,че "Everything,Everything" е една книга, която смятам, че всеки трябва да прочете. Лека, приятна, интетресна, със сладка любовна история, която ще ви накара да се разтоварите и едновременно с това да оцените нещата, които имате и тези, които нямате.
Препоръчвам я с две ръце.
(И два крака.)

Можете да си свалите книгата като кликнете на лилавия бутон отдолу или да си я поръчате от Книгомания.бг (розов бутон - отдолу).

А аз благодаря на Родито, че ми подари тази невероятна книга.

    Страници: 312            Цена:20,90 лв.             Издателство: Corgi           Жанр:Young Adult

        

П.С. Доколто знам издателство Ибис може да преведе тази година книгата на български, така че скоро може да я очакваме при нас ^^