Автор: Е. Локхарт
Страници: 240
Категория/Тип: роман (аз не знам как да я определя)
Цена: 9,90 лв.
Издателство: Егмонт
Моята оценка за книгата: 10 от 10
Има я и като Е-книга за 8,49 лв. : натисни тук
Благодарение на Егмонт можете да прочетете откъс от книгата: натисни тук
Специално благодаря на Сънито,че беше така добра да ми даде книгата,за да я прочета.
Прекрасно,известно семейство.
Частен остров.
Интелигентно,наранено момиче;
страстно момче със собствено мнение.
Група от четирима приятели - Лъжците,
чиято дружба предизвика разрушения.
Революция. Инцидент. Тайна.
Лъжи след лъжи.
Истинска любов.
Истина.
Книга,която си заслужава да се прочете.
И ако някой ви попита как свършва -
ИЗЛЪЖЕТЕ.
Нямам думи. Честно. Започнах да чета книгата вчера сутринта и вечерта я довърших. И макар,че цяла вечер се въртях,за да осмисля края и да си изясня всички факти,пак не мога да си събера мислите в едно просто изречение или в текст. Страхотна книга,която ако ви допадне отначало,края ще ви довърши. Не бях чела нищо подобно до сега и силно се радвам че тази история ми хареса. Заслужава си да се прочете както ѝ пише на самата книга отзад.
 |
| Девизите на Лъжците. |
Като за начало ще започна с родословното дърво на Синклер,защото макар и описано е малко объркващо.
Бабата и дядото
- Типър Тафт и Харис Синклер -
имат три дъщери
Кери(омъжена за Уилям Денис)
Бес(омъжена за Броуди Шерилд)
Пени(омъжена за Сам Истман).
В последствие всички се развеждат(иди питай защо),но до една имат деца
Кери ,двама сина - Джони и Уил
Бес,три дъщери и един син - Мирън,Либърти,Бони и Тафт
Пени,дъщеря - Каденс(нашата героиня)
Каденс Синклер Истман е момиче живеещо с майка си и баща си в едно "щастливо" семейство. Фамилията Синклер бива от най-богатите в Америка,за това на Кади и нейните роднини не им липсва нищо.Освен характер.
Всички са отличници,всички са красиви,всички са с голямо самочувствие,всички са високи,всички са руси,всички ходят с вирнати брадички. Всяко лято дядото (Харис Синклер) събира своите внуци на остров където всички се забавляват и прекарват лятната ваканция.
Кади с нетърпение очаква всяко лято,защото там тя среща своите Лъжци - Джони,Мирън и Гат. Всички са на една и съща възраст,почти едно и също мислене,за това всяко лято преживяват различни неща и правят бели.
Но всичко се променя когато идва лято петнайсет,както го нарича Каденс.
Преди да дойде времето когато със семейството си Каденс трябва да отиде на острова,се случват неща,които не са много приятни за нея. В край на сметка,след като отиват Кади си мисли,че всичко ще се оправи,че не трябва да дава воля на емоциите си,че трябва да се "държи нормално" както казва майка ѝ,сякаш нищо не е станало. И тя го прави. И за няколко кратки момента си мисли,че всичко е наред......но уви не е така.
Към края на лято петнайсет Лъжците правят нещо,които първоначално трябвало да обедини семейството ала има обратния ефект. След като Каденс незнайно как пада във водата и си удря главата получава амнезия и две години не може да си спомни какво е станало през онова лято. Всички връзки с роднините ѝ са отрязани за това тя няма как да разбере какво се е случило. А майка ѝ твърде упорства и не ѝ казва.
И така,през лято седемнайсет след като Кади убеждава майка си да заминат за острова за месец,нашата героиня се заема да разбере отговорите на въпросите си.
Защо никой не я беше потърсил? Какво се беше случило? Къде е Гат?Защо не дори не ѝ се беше обадил? Какво е направила? ..
И още много.
Изключително интересна книга(поне за мен),която много ми хареса. Самия стил на писане,самото писане,историята..всичко е интересно. Героите са интересни,сюжета е интересен,края е убиващ. Незнайно дори за мен сама е това,че докато четях дори пуснах една две сълзи. Твърде много емоции - това е лошо. Аз плача само и единствено на анимации ......... и Вината в нашите звезди.
Със сигурност трябва да я прочета още веднъж,когато стана примерно на 20,защото имам странното чувство,че не съм я разбрала както трябва или поне от части. Не че ще имам нещо против,така или иначе,когато съм на двайсет сигурно ще съм прочела книги с подобен сюжет и ще ми бъди интересно да ги сравнявам. Мечти,мечти.
Книгата е красива, и външно,и вътрешно. Има дори илюстрация на острова на който ходят през лятото(да им завижда човек,ама не много). Корицата,която е на преведената на български книга е много ... странна. Не разбирам защо ръце? Ръцете ги знам на кои хора са - Кади и Гат - но защо ръце? Американската корица поне изобразява(назад план) Лъжците докато се къпят.
"Ние,лъжците" е поучителна книга.Не знам замисляли сте се,какво чувстват богатите.Аз съм си мислила често,но никога не съм имало отговор на този въпрос. В книгата се намира този отговор. Или поне отговора на Е. Локхарт по този въпрос от името на Каденс.
Ще излъжа ако кажа,че първоначално щом се "запознах" със семейство Синклер не ми идеше да се хвърля от първия. Аз не харесвам надменните хора,които си мислят че са нещо повече от другите независимо в какво социално положение са. Мисля че ако бях на мястото на Гат нямаше да си затварям очите,заради ходенето на един тъп остров. Но пък можеше и да ги затварям.Не знам,но в никакъв случай никога(моля се) поради каквито и да са ситуации не искам да ставам като Харис Синклер или някоя от дъщерите му. Това е наказание. Едно голямо гадно,гадно наказание....
Но пък ще си ходя на мой собствен остров и ще си имам къща.
Неееееее.
Мистериозна,интересна,тъжна и забавна хайде вземете прочетете тая шибана книга и да се удивлявате на края че вече се изнервям. Good book so read it.
Няма да пиша постове след като прочета някоя нова книга.Ще си го карам по спомени.Че ставам повече странна от обикновено.
В книгата Кади си измисля свои(които не са точно нейни)приказки,които описват някои неща от живота ѝ и ги представят чрез герои или митични същества.
От глава 20
“ Имало едно време един крал,който имал три красиви дъщери.Всяка от тях обичал силно. Един ден,когато младите дами достигнали възраст за женене,един ужасен триглав дракон нападнал кралството. Изгарял цели села с пламтящия си дъх. Унищожавал реколтата и изпепелявал черквите. Убивал бебета,старци и всички възрастни между тях.
Кралят обещал ръката на една от принцесите на този,който успеел да убие дракона. Запристигали герои и воини в бляскави доспехи,яхнали смели коне,въоръжени с мечове и лъкове.
Драконът убил и изял всички тях,един след друг.
Накрая кралят решил,че една девица може да разтопи сърцето на дракона и да успее там,където воините се били провалили.Изпратил най-голямата си дъщеря да помоли дракона за милост,но драконът не чул и една нейна дума.Глътнал я на една хапка.
Тогава кралят изпратил втората си дъщеря да изпроси милост от дракона,но драконът и с нея постъпил по същия начин. Глътнал я преди да успее да си отвори устата.
Накрая кралят изпратил най-малката си дъщеря да помоли дракона за милост. Тя била толкова прекрасна и умна,та кралят не се съмнявал,че щяла да успее и да оцелее.
Но не станало така. Драконът просто изял и нея.
Кралят останал сам,поболян от мъка. Сега бил сам на света.
А сега да ви попитам нещо. Кой убил момичетата?
Драконът? Или баща им? „
Благодарим на Tumblr за страхотните картинки,снимки и изобщо всичко.
Коментари
Публикуване на коментар