„Омразата, която сееш“, още по-позната като „The U Give”, бе нашумяла през 2018 година благодарение на платформа Netflix, която реши да екранизира романа. Мисля че почти не остана човек, който да не е гледал трейлъра, да не знае за какво става въпрос или темите, които се засягат. И все пак за незнаещите ще говорим за расизъм.
Сюжета проследява живота на Стар, момиче, което става свидетел на убийството на нейн невъоражен приятел - Калил - от полицай след купон. Но истината остава скрита, полицаят сякаш оправдан, а жертвата превърната в наложителен враг. Справедливост няма. Стар не желае да признае на какво е станала свидетел заради страх както за самата нея, така и за семейството ѝ. Страх, защото въпреки либералния свят, в който живеем, тя и Калил са чернокожи. А полицаят - бял. И нещата не стоят еднакво за всяка страна.
Смешно е как във времето, в което живеем говорим за равенство и разбирателство и все пак сме свидетели на подобни феномени като расизъма и ксенофобията. Смешно е как сме свикнали да живеем по един задоволен и улеснен начин, без да се замисляме какво ще правим ако го загубим. Смешно е че почти всеки пети мисли само и единствено за себе си.
„Омразата която сееш” не засяга само цветнокожите и техните трудности към воденето на нормален начин на живот. Според мен това е книга, засягаща всяка група от хора непопадащи в „нормата”, които не се вписват, които не са богати, умни, преуспели, с щастливи семейства, любящи жени, мъже, нормални деца. Такива попадащи под ударите на омраза, злобата и завистта.
Това е книга за живота, такъв какъвто е. Подмолен, мръсен и несправедлив.
Анджи Томас пише по начин, който мога да нарека истински, обран но и изпълнен с надежда. Въпреки бруталността на повествованието, читателят може да открие надеждата, която самата Томас има за света, че въпреки всичко преживяно от героите, нещо ще се промени, хората ще се променят.
Самата книга се чете лесно, главите не са особено дълги, имаме и доста диалози.
Опознаваме както душевността на Стар, така и нейното обкръжение, афроамериканската културата до колкото бива засегната и ежедневието, в което тя и семейството ѝ са принудени да съществуват.
Срещаме се и с любовните терзания на Стар с Крис и техните комплексни отношения, които разведряваха обстановката и изпълваха с надежда и любов читателското ми сърце.
Книгата е вдъхновена по истински случай, което допълнително товари романа с морална стойност. Мен лично това ме плаши. Плаши ме реалността, в която няма сигурност, в която нямаш към кого да се обърнеш за помощ, в която си отритнат от обществото само защото си тъмен цвят на кожата. Майка ти да те учи как да не говориш, да не правиш резки движения, да не гледаш в очите ПОЛИЦИЯТА, защото се смята за акт на агресия. Да биваш ежедневно подиграван, за мястото на което си израсъл (гетото). Да си свидетел на не едно убийство, да познаваш шума на престрелката, да виждаш как унижават любимите ти хора..
Въпреки провокиращата си позиция, подобен тип книги трябва и ми се иска да се четат повече. Да се усетят и съпреживеят. Да заземят. Да напомнят, че ние сме хора, за да помагаме, обичаме и приемаме. Да търсим и да се борим за справедливост и равенство. Да оценяваме и съдим не с очи, а с душа. А не да оставаме страха, злобата и омразата да взимат превез.
„Омразата, която сееш” е книга, която винаги ще помня, препоръчвам и обичам. Книга, към която ще се обръщам щом изгубя надежда в хората и света.
Благодаря на издателство Егмонт за предоставеното копие!
Една от любимите ми книги е. Написана по лесен начин, за да може посланието с високо социално значение да достигне до възможно най-много хора. Много съм съгласна с теб, че може да бъде прочетена в контекста на всеки човек, който не се вписва в общоприетата норма.
ОтговорИзтриванеЧудесно изложено мнение!