„Гробницата на древните” бе един отмъстителен край на една мрачна, но пък и истинско удоволствие за читателя, трилогия.
Тук можете да прочетете мнението ми за
„Къщата на фуриите” - първа част
„Трибунал на сенки” - втора част
Сюжета галопира, героите са в постоянно движение, Луиза е далеч, далеч от Ветровала, но не за дълго. С нови сили и нови познания за себе си, тя, Кхент и Мери търсят сестра ѝ - частицата от нейното не толкова далечно минало, която смята че крие бленуваните отговори. Но всичко се заплита, така че отново Дяволът още наречен господин Хенри Морнингсайд, е способен единствено да помогне и избави нашите героите от техните затруднения. В последен сблъсък, волята на дявола се изправя срещу тази на Луиза и „Гробницата на древните” води читателя из последствията от направените от тях решения.
Смятам че книгата бе един удовлетворяващ читателския вкус, завършек на трилогията. Поне лично аз ѝ се изкефих максимално.
Към героите не останах безразлична, но не успях и да се привържа. Симпатизирах им. Имах нужда от още малко разискване на душевното им състояние, минало и настояще. Но съм благодарна и за това, до което успях да се докосна.
Маделин Ру не успя да намери своето темпо, първата книга бе някак по-бавна на фона на останалите две, втората клонеше между fast paced/slow paced четиво, а третата направо издуха своите посестрими. Слабо начало, надграждащо продължение и определено добър завършек.
Развръзката бе неочаквана и чакана, краят щастлив, но не прекалено, г-н Морнингсайд наказан за своите деяния, но не чак толкова сурово.
Луиза най-накрая успя намери своето място…но не точно. Цялостният завършек на трилогията ми хареса, някак всеки получи своя заслужен (щастлив) край, не прекалено сладък, но не и прекалено горчив.
Ако трябва да съм напълно честна, първата книга ме разочарова, може би щях да оставя поредицата недовършена ако не си бях взела останалите книги.
Сега не съжалявам че изобщо посегнах към тази трилогия, защото въпреки всичко успях да проследя една нестандартно развиваща се история, която успя да ме спечели с тази леко готическа атмосфера и интересни идеи засукани в нея.
Умишлено не споменавам какво точно ще откриете в това лилаво томче, защото си е чист спойлер, а аз определено не искам да разваля удоволствието ви от четенето.
В заключение: Лека, интересна, засукана и една идейка зловещичка - идеалното четиво за петък вечер през есента. Това е „Гробницата на древните”. Пасна идеално на времето, по което я четох - объркания април на 2022 година, когато се чудехме с летните дрехи ли да излезем или с дебелото палто.
Коментари
Публикуване на коментар