Нова година, нови цели и новогодишен книжен таг

Здравейте, жълъдчета и Честита Нова година!
Надявам се да сте изпратили 2019 г. подобаващо, с много положителни емоции, вкусна храна и любими хора, а за 2020 Ви пожелавам повече хубави моменти, пътувания и разходки из природата, добри познанства и разбира се повече книги! Пожелавам това и на себе си донякъде, защото няма нищо по-хубаво за един любител на книгите да пътува, да събира опит и да трупа спомени, гордо носейки някоя и друга книга, която да му прави компания когато умората си каже думата.

Нова година, нови идеи, нови цели. През 2019г. ми се случиха няколко вълнуващи неща, които определено ще помня още дълго време - завърших средното си образование, минах през „стреса“ на матурите, успях да си организирам две пътувания до София, прекарах едно от най-хубавите си лета със семейството, започнах да работя, пътувах с приятели и още, но се надявам 2020 да бъде още по-изпъстрена с възможности.
Ще работя усилено върху поставените си цели и ще старая да не ги изоставям на средата на годината (както се е случвало преди). Всичко опира до дисциплина, постоянство и желание, а аз определено имам последното. Така че пожелайте ми късмет, а другото от мен!

В този първи пост за 2020 година реших да направя таг, защото не съм правила подобен тип публикации от доста дълго време, макар да ги намирам за интересни и приятни за изпълнение. Тагът, който избрах е New Year's Book Tag, в който се включват 5 въпроса свързани с книжните цели (и не само), които сме си поставили. Чрез него кратко, точно и ясно мога да Ви опиша какви са част от  моите за годината. Без повече бавене, нека започваме.

1. Колко книги планираш да прочетеш тази година?
Като всяка година съм си поставила за цел в Gooreads да прочета 50 книги.

2. Пет книги, които не успя да прочетеш през 2019 г., но които ще бъдат приоритет за 2020г.
Имаше доста книги, до които не успях да се докосна през миналата година - „Толкова много книги, но толкова малко време“ - но може би петте, които ще прочета по възможност дори този месец са:

„King of Scars“ от Лий Бардуго

„Моята история“ от Мишел Обома

„The Dream Thieves“ от Маги Стийвотър

„Тази свирепа песен“ от Виктория Шуаб

„Божигроб“ от Джей Крестоф

3. Жанр, който искаш да четеш повече тази година
Всяка година си казвам, че ще наблегна повече на романтиката или трилърите, защото са жанрове, които чета изключително рядко, ала не се чувствам удовлетворена от тях. Най-вероятно е така, защото не съм попадала на книги, които да задоволят читателското ми любопитство от двата жанра. Затова тази година вместо отново да се повтарям се реших да наблегна на друг жанр, който винаги ми се е струвал интересен - така нареченият self-help или на български „самопознание, самопомощ“. Не съм сигурна защо точно ми харесват книгите попадащи в тази категория, но от малкият досег който съм имала с подобни четива определено мога да кажа че има какво да извлечеш като информация от тях, да го приложиш и на практика, като същевременно докато четеш се разтоварваш и отпускаш.

4. Три цели, които не са свързани с книгите
Една от приоритетните ми некнижни цели за годината е да започна да използвам продукти от бита и козметиката, които да не бъдат екологични замърсители и да намаля употребата на пластмаса. Предвид нещата, на които последно време ставаме свидетели в глобален мащаб, а и които сами усещаме в нашия климат, мисля че е крайно време малко по  малко да ценим заобикалящият ни свят повече и да внимаваме по какъв начин се отнасяме към него. Защото дори съдбата на света да не зависи изцяло от мен или вас самите индивидуално, нищо не пречи да се опитаме да дадем най-доброто от себе си и ако можем да избегнем нещо вредно за природата, да го направим.

Друга цел, която не е свързана с кариерата ми на книжен плъх е да създавам спомени и да си водя нещо като bullet journal. След като прочетох „Изкуството да създаваме спомени“ - за която се надявам да успея да отделя един пост, защото е прекрасна книга - бях толкова вдъхновена от идеята да създаваме спомени, впечатлена от цялостната работа по малкото томче и информацията, включена в него, че си казах, защо не? Не съм от хората, които обичат да документират живота си подробно, което от една страна е лошо, особено когато е в комбинация и с много претенциозна избирателна памет, в следствие на което помня точно 30% от нещата, които ми се случват. Решила съм тази година да посветя на тези 12 месеца максимално внимание и да се вглеждам по-дълбоко в малките неща, да ги документирам с помощта на снимков материал и описания. Да създам нещо като „Дневник на спомените“, който да разлиствам през декември и да се сещам какво съм преживяла. Надявам се тази цел да ме направи също малко по-отговорна, дисциплинирана и една идея по-живееща за момента.

Последната, но не по-важност цел, която съм си поставила е да бъда по-търпелива и да овладея изкуството на мълчанието. В много отношения има моменти, които е по-добре да замълчим, защото колкото и да искаме да покажем правотата на нашата гледна точка (независимо колко вярна е тя) е много по-добре да се оттеглим, за да си спестим главоболието и нервите колко ограничени могат да бъдат някои хора. Миналата година, та даже и преди нея съм имала доста моменти, които ми е идвало да набия някого, само защото се опитва да наложи възгледите си спрямо моите без реално да предостави някаква аргументация, без дори да ме изслуша, в резултат на което се е стигало до нерви кризи, защото съм от хората, които вземат нещата твърде лично. Така че от тази година ще се постарая да се науча на изкуството на мълчанието, ще провокирам дискусии с хора, които реално могат да водят такива и няма да се налагат върху събеседника си и ще се оттеглям от такива, които нямат смисъл или събеседникът ми не желае да чуе и уважи моята позиция. По-малко нерви, по-малко бръчки, по-щастлив дух.

5. Коя книга притежаваш от много дълго време и нямаш търпение да прочетеш?
За да не се повтарям ще посоча „Queen of Air and Darkness“( за България, „Кралица на въздух и мрак“ от Касандра Клеър, трета книга от трилогията „Тъмни съзаклятия“), която притежавам от почти година, но така и не успях да стигна до нея. Вина за това имам част и аз, защото не бях прочела втората част, но и самата книга не е особено малка и честно казано ме плаши с размерите си. Ала определено ще я прочета, защото вече е налична и на български благодарение на издателство Ибис и ще има с кого да я обсъдя.

Ами, това беше за днес. Типично в мой стил публикацията стана доста дълга, но се надявам да не Ви е отегчила. Благодаря Ви за отделеното време, благодаря Ви че ме четете и се надявам блога ми и статиите, които пиша да са Ви били от полза.
Пожелавам Ви приятен и слънчев ден!

П.С. Идеята за този пост дойде от прекрасната Ру!