За изкуството да живееш без компютър, да шофираш, да готвиш и други подобни

Здравейте жълъдчета!
Мина наистина доста време от последната ми публикация тук и силно се надявам да не сте ме забравили. Ала колкото и да казвам, че съжалявам за това отсъствие, донякъде ще ви излъжа. Защото въпреки че то не зависеше изцяло от мен, то тази "почивка" ме накара да се замисля за доста неща. И ми се отдаде възможност за преживея други.

Последната ми публикация бе ревю, качено през далечния август месец, през който бавно, бавно изпращах лятото и приемах факта, че скоро започва новата и последната ми учебна година в гимназията. Ала с настъпването на септември плановете ми се объркаха. Освен краха с шофьорските курсове (които започнах в  началото август), компютъра реши да ме остави. Буквално. Един ден станах, пуснах го и ми излезе съобщение, че системата се обновява. Ала колкото и да чаках тази пуста система, тя така и не се обнови. Затова скоро просто спрях да се надявам, че ще стане нещо. Започна се едно чакане и молене компютърът да бъде занесен на ремонт, ала все някой член от семейството или нямаше време, или не му се занимаваше. В началото ме хвана яд, защото бях предвидила доста публикации, снимки и проекти за училище,  ала когато изпаднах в "шофьорската дупка", за която ще ви разкажа по-долу, желанието ми за каквото и да е, дори за четене, изчезна. До едно определено време разбира се. Ала след втората седмица на септември се примирих, че няма да имам компютър.

Намерих алтернатива когато усещах че искам да запиша мислите си за дадена книга. Пишех на телефона или на лист хартия, след това преработвах информацията и я структурирах като ревю. Затова в момента имам 5-6 готови ревюта. Ала все пак без снимки, защото те останаха на компютъра. А откъде пиша тази публикация ще питате? В началото на месеца баща ми зарадва мен и брат ми с лаптопи. И то чисто нови! Което беше неочаквано и много вълнуващо, защото досега сме имали само компютър. Страшно готино е когато имаш персонален лаптоп, който не делиш с никого, не чакаш да се освободи и не се притесняваш, че може да е пълен с вируси, заради човека, който е стоял преди теб.

за съжаление снимката не е моя

Ще ме попитате защо обаче пиша едва сега, защо не съм се свързала с вас по-рано? Много просто - нямах желание. Последните няколко седмица бяха...доста объркани за мен. И от емоционално гледна точка и от лична. Имаше неща, които изпитах за първи път като емоции или такива, които опитвах и всичко....бе толкова ново за мен. Толкова вълнуващо, зареждащо..Но и изтощително в същото време и много плашещо.  Не знам как се получава това. Много е странно. Но по-хубавия начин като че ли. Не знам.
Важното е, че днес след като се прибрах от училище седнах и реших да вдъхна живот на блога си. Защото през тези почти три месеца на инконгнито осъзнах, че ми липсва да споделям мнението си за книгите, да помагам. Така че, честит ми ден на завръщане!

Така, накратко, какво се случи с мен през септември, октомври и част от ноември:
1. Продължих курса си по шофиране
2. Излизах и ходих на участие на Скандау
3. Изпаднах в "шофьорска дупка" или "вчера карах добре, но днес сякаш не съм се качвала в кола и обърквам най-малките неща като ляво и дясно" след което следва мини депресия и много премисляне на всичко
4. Започнах последната си година в гимназията и установих, че нищо не се променило и все още не харесвам част от класа си

5. Започнах да се грижа повече за кожата на лицето си
6. Започнах да се грижа повече за косата си
7. ИЗБЕЛЯХ, което е лошо, защото бях направила страхотен загар през лятото, но уви...
8. Завърших курса по шофиране и вече съм пълноправен убиец на пътя (цялото изпитване, та даже и курса беше много страшен за мен (донякъде) и нямам идея как ме изтърпя инструкторът ми)

9. Започнах да готвя повече и почти намерих перфектната рецепта за мъфини
10. Започнах да ям  повече плодове и да пия повече сокове от плодове и зеленчуци
11. Разбрах че млечните продукти не ми понасят и от тях получавам акне, затова ги ограничих на директно консумиране на сирене и кашкавал
12. Женското ми аз започна да се обажда повече, в следствие на което се запалих доста по гримове (колкото и светене вода да пиех, този демон не успя да ме напусне)
13. Ходих на IMAX 3D кино и страшно много ми хареса самото преживяване
14. Излизах няколко пъти вечер и разбрах, колко жалки са хората, щом за вечерно излизане приемат просто едно отбелязване заради мястото, а не защото са излезли да се забавляват
15. Изпаднах в немилост, заради факта, че не знаех къде на уча
16. После разбрах къде искам да уча
17. Официално завърших предизвикателството си в goodreads, на което ще има посветен пост
18. Започнах да ходя на плуване и въпреки че ходя само по два пъти в седмицата за по 45 минути има забележителен ефект върху тялото ми
19. Започнах да се интересувам повече от дрехи

20. Най-накрая се реших да запиша своя Bucket List
21. Започнах да гледам повече booktuber-и
22. Започнах да гледам повече бюти влогъри
23. Започнах да се интересувам повече от lifestyle - а в резултат, на което започнах да следвам невероятни хора в Instagram
24. Разбрах, че съм твърд природозащитник и много се дразня на малоумните хора, които замърсяват без да им пука за нищо, освен за техните собствени трибуквени части
25. Открих изкуството на Нитфликса и разбрах, колко много се нуждая от това в живота си
26. Изживях дилемата "Да отида на бала с бална рокля или просто ей така" (за интересуващите се с бална рокля ще съм, но и не точно)
27. Карах семейната кола и разбрах, че да си шофьор е много хубаво...когато няма коли около теб..или хора, или дървета, или всичко общо взето.. само ти, колата и пътя
28. Продължих да чета и попаднах на доста интересни попадения
29. Поръчах си кутия от ''Четящо фламинго", която между другото, дойде днес
30.  Записах се на курс за баристта, за който много се вълнувам

31. Научих се да се обичам и мисля, че това е едно от най-хубавите неща, които ми се случиха
32. Получих лаптоп
33. Разбрах какви матури ще карам през май месец и изживях депресията "Защо три, няма да се справя, ама майната му" (ще ви обясня в друг пост)
34.  Спечелих още два giveaway-а от Instagram и за пореден път тази година се запитах, защо и как?! (честно, тази година става нещо много странно)
35. Отново започнах да работя в семейният магазин и разбрах, колко обичам да нареждам стока и да консултирам хората за различни неща

Е, честно да ви кажа, бях замислила да кажа едно-две неща, но се получи нещо много интересно и дълго. Дано не съм ви отегчила. Но като цяло това са нещата, които преживях през изминалите месеци. Някои бяха много приятни и запомнящи се, други не чак толкова, трети все още продължават във времето, ала всички ми помогнаха да стигна до извода, че животът е много странен и ако се замисляш над всичко постоянно, то няма смисъл да живееш, защото винаги ще се тревожиш и притесняваш. Така че живейте, бъдете позитивни и не чак толкова черногледи. Защото, щом аз успях да си взема шофьорския курс изгасвайки колата на опасно кръстовище и паркирайки успоредно (аз не мога и перпендикулярно), то и вие можете да сте по-позитивни. Всичко зависи от вас и от това, как гледате на ситуацията.

Между другото смятам да променя съдържанието на публикациите, които публикувам. Тоест вече няма да има само ревюта на книги, а на различни козметични продукти, които са ме впечатлили, рецепти,  съвети и като цяло неща, които ме вълнуват. Силно се надявам да не ме намразите. Като цяло мисля, че ще бъде едно хубаво разнообразие, защото няма нищо по-добро от хубава книга в ръка, мека коса, топло и ароматно кафе на масичката и малки сладки мъфини до него. След като усъвършенствам рецептата за мъфини веднага я споделям с вас. Защото тези малки топки сладост са върховни, лесно се приготвят и са естетически красиви.

Ами, стига за днес. Предлагам да сложа край на този дълъг, дълъг пост и да ви пожелая една хубава и лека вечер. Очаквайте нов пост ако не след няколко часа, то утре, най-късно вдругиден. Не ме гледайте така, имам отговорност към издателства все пак и готови ревюта, които чакат да бъдат прочетени от вас! Особено едно от тях, защото е на най-емоционалната книга, която прочетох тази година.

п.с. Знаете ли че този месец излиза "Aru Shah and the End of Time" на български, от издателство Изток Запад? Както и че другият месец можем да очакваме третата част на "Илумине" - "Обсидио"?

Лично на мен корицата много не ми допада, но тъй като съм чела книгата до половината и знам колко е добра, определено ще си я взема в най-скоро време!

Толкова е прекрасна!