Здравейте жълъдчета! Пак съм аз, след поредната почивка. Моля не ме бичувайте публично, имах си причина да не пиша. Една от тях беше блогът и както виждате той вече е с нов дизайн! Отдавна исках да го променя, но все не знаех кога и просто преди няколко дни си казах, че е крайно време. Но вярвайте ми подготовката започна много преди това..
А къде бях преди това? На училище... уви, вече го няма, ура!
Но както и да е, то е минало заминало, вече сме ваканция! Още един път ура!
Дап, станала съм лигла, какво да се прави... Шегувам се. Но вече е време да се насочим към "Влизам в мрака", за която е и поста.
След като приключих "Нивганощ", която ми влезе под
кожата и ме остави безмълвна след …кажи-речи всичко, си казах, че ще започна "Влизам в мрака". Каква сила ме притегли към това лилаво съкровище не знам.
Първите стотина страници не бях особено впечатлена от
книгата, но някъде след средата интересното взе да започва. Също като при “Нивганощ” тази ми влезе под кожата, ала не ѝ
достигаше съвсем малко, за да надмине книгата на Кристоф. Единственото нещо, което не ми хареса
бе действието, което беше доста динамично. Всичко се случваше много бързо на
моменти и ако не си в темпото на книгата, спокойно можеш да се оплетеш в
събитията.
Въпреки тази динамика ми харесва начина на писане на Кирстен
Уайт. Успееш ли да свикнеш с това бързичко действие, влизаш в книгата от раз и
всеки един момент се оформя бързо в съзнанието ти. Възхищавам ѝ се за това, че
е решила да напише полуисторическа книга включвайки реални личности, места и
обекти. Не си и представям, колкото дълго и неспирно е търсила информация,
нагаждала е сюжети и характеризирала герои. Усилията ѝ не са били напразни,
защото "Влизам в мрака" е една наистина страхотна книга.
В книгата има не малко включени исторически личности, области и места, макар и минати през призмата на Уайт. След като приключих романа дълго се ровех в уикипедия, търсейки и сравнявайки това, което съм научила и да имаше разминавания, но все пак имаше и капка достоверност.
Нещо, което дълбоко оценявам е картата в началото, която
Егмонт са запазили, както и двете родословни дървета. Страшно се радвам, когато
срещна подобни неща в дадена книга, защото те допълват историята и правят още
по-интересна.
Що се отнася до сюжета- хареса ми. Може би единствено
този заформящ се любовен триъгълник не ми допадна като идея, но ще го преживея. Запознаваме с героите още от тяхното раждане и постепенно
следим тяхното развитие, промяна на характер и начин да мислене. Това доста ми
напомняше на "Мечокът и славеят" (уникална книга, ако не сте я чели,
то моля поправете тази грешка), защото там развитието на героите протича по
същия начин.
Друго нещо, което обожавам е съпоставянето на героите - тук
визирам Лада и Раду, двете ни действащи лица. Тя силна, жестока, нахакана,
устата, готова да се сбие със всеки и всичко. Той - плах, нежен, избягващ
конфликтите, състрадателен. И това е само в началото на книгата. Най-много се радвам на промяната в Раду, от малкия страхлив
ревльо до плетящ интриги паяк в кралството. Какво израстване! Той е една от
главните причини да нямам търпение да видя какво ще си случи във втората книга.
А що се отнася до Лада (от Владислава) - към нея имах противоречиви чувства,
защото тази нейна буйна страна доста ме дразнеше, но пък аз съм от хората,
които се надяват, че във всеки има нещо добро и когато Лада показа това бях
"Мда, аз си знаех.". В нея харесвам най-много това, че е
целеустремена и въпреки всичко продължава да се бори за онова, което иска.
Колебаеше се, замисляше се защо е нужно и стрували си да се бори още, ала
въпреки това не се предаваше. Една страхотна черта от характера ѝ. Но фона на
всички други (шегувам се, Лада е симпатяга. Една опасна симпатяга.)
Книгата изобилства от още много герои, ала тези, на които ще
обърна внимание са Николае и Мехмед. Николае се превърна в любимият ми второстепенен герой с тази
харизма, която притежава, ала уви имаше прекалено малко време на сцената...
Стискам палци във втората част да присъства повече.
Мехмед от друга страна не харесвам особено. Не ми допадна
отношението му към Лада и някак си самите му чувства към нея ми изглеждаха фалшиви. Казва че я
обича, че тя е единственото истинско нещо в живота му, а не го показва чрез
действията си изобщо..
След като надълго и нашироко излях впечатленията си от
книгата, е време да ви разкажа, за какво иде реч в това лилаво чудо.
Във "Влизам в мрака" се срещаме с Лада и Раду,
децата на Влад Дракула II, които поради определени обстоятелства се оказват
"затворници" в Османската империя. В търсене на начин да се върнат в
Румъния, Лада и Раду преживяват неща, които променят живота им завинаги. И
докато тя се бори всячески да намери път към дома, Раду разбира, че вече го е
намерил. Появява се ѝ Мехмед, син на Мурад II, който променя отношенията между
тях коренно. В търсене на отговори и битка с любовта и лоялността, тримата се
впускат в приключението наречено живот, където предателството, лъжите и
надеждата взимат превес. Сблъсъкът на характерите им, на волите им, на тях
самите - сблъсъкът на приятелството и любовта, заплашват да унищожат цялата
империя, ала струва ли си всичко това, ако трябва да пожертват част от себе си?
"Влизам в мрака" е едно динамично и пристрастяващо
приключение, което ми хареса изключително много. От прекрасната корица до
последната страница наситена с действие, тя се превърна в една от любимите ми
книги. Нямам търпение да си взема втората и да се впусна в продължението на тази
интересна история!
Страници: 464 Цена: 17.90 лв. Издателство: Егмонт Жанр: Роман, YA
Коментари
Публикуване на коментар