Най-въздействащите книги, които прочетох през 2017 година

Не можах да ги направя три поста подред, ей хД
Здравейте жълъдчета, как сте? Мислехте си, че спама е приключил? О не, той сега започва! *evil laugh in the background*

Днешният пост е малко по-различен от предходните два и определено, по-книжен. Надявам се да ви е интересен и да ви хареса. 

През 2017 година прочетох доста книги, почти сто мога да кажа! Повечето от тях бяха много интересни, забавни и приключенски, оставящи следа в сърцето или съзнанието ми.

Днешният пост обаче е посветен на тези, които са упели да стигнат по-дълбоко, за тези които са докоснали не какво да е, а душата ми и са ме накарали да се замисля над много неща.
Няма да подреждам книгите във възходящ/нисходящ ред, защото не искам да ги сравнявам. Всяка една си е уникална по рода си и е докоснала различна част от душата ми. Смисъл да ги меся една с друга няма.

Въпрос: А кои са книгите, които са докоснали вас през тази година?

Най-въздействащите книги, които прочетох през 2017 година са:

                                                   "Сол при солта" от Рута Сепатис

"Eliza and her Monsters" от Францеска Запиа
"Наръчник на оптимиста" от Матю Куик
"Аз съм пратеникът" от Маркъс Зюсак
"Аристотел и Данте откриват тайните на вселената" от Бенджамин Алире Саенц
"Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг" от Фредрик Бакман

"Сол при солта" беше като че ли тази, която ме разтърси най-много измежду всички и ме накара да се замисля, какво всъщност причинява войната на живота ни и нас самите. Една определено умопомрачаваща книга за войната, която първо избухва в сърцата ни и после около нас, но и за борбата и желанието за живот, което надделява над всичко. Благодаря на издателство сиела, че я направиха достъпна и за читателите у нас, защото това определено е книга, която си заслужава прочита.

"Eliza and her Monsters" пък е книга, която прочетох съвсем спонтанно, защото имаше бунт когато излезе (в instagram) и просто един ден се уморих да я виждам 24/7 и реших да видя за какво иде реч. Оказа се едно доста забавно и леко четиво…поне първите няколко глави. Постепенно обаче започнаха да се зараждат и развиват различни проблемни тематики на днешната младеж, като всичко беше някак..реално описано. Сякаш авторката наистина разбира, какво е хората да се съмняват във виртуалните ти приятели и обсесията по нещата, с които сме се обвързали. Имаше доста сблъсаци на мнения - най вече моето и това на героите - но това изобщо не ми попречи да ѝ се насладя.

Що се отнася до "Аз, съм пратеникът" на М. Зюсак - безмълвна съм. Книгата ми беше подарена от приятели за рождения ми ден и веднага щом се прибрах я започнах и смлях. Едно покъртително красиво четиво за израстването ни като хора, за смисъла на живота, за любовта и вярата в доброто. Искате докосваща книга? Намерете тези на Зюсак.

"Аристотел и Данте откриват тайните на вселената" пък беше такава, която исках да прочета отдавна, за която имах страшно много очаквания и която в крайна сметка ме разчувства страшно много. Животът е различен за всеки един от нас и труден в много аспекти. В АИДОТНВ се срещаме с трудностите, срещу които е изправено едно мексиканско семейство, желанието да намериш смисълът на живота си и какво всъщност означава да пораснеш. Една наистина красива книга, която препоръчвам горещо.

"Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг"  ми беше заета от Ви, която е почитателка на творчеството на Ф. Бакман и която ми каза, че въпреки тежките теми включени в книгите му, ще съм щастлива да прочета една от историите му.
Аз бях много силна разтроена от тази привидно малка книжка...но и наистина много щастлива. Тя е сърцераздирателна по един от най-тъжно приятните начини, които може да съществуват.

Вчера ми заеха друга негова книга - всъщност тази, която подарих на момчето преди два дни („Сделката на живота ти“), който я е прочел цели два пъти и и двата го разтърсили много - и въпреки че нямам търпение да се докосна до нея, ме е страх. Много. Съдейки по думите му, тя е още по-силна от ВСПКДСВПД, а не мисля че съм готова да си разбия сърцето отново... Кого лъжа, плача, не плача ще чета хД

Завършвам с "Наръчнкик на оптимиста", която започнах, заради корицата, но която заобичах заради сържанието. Не чета литература предназначена за възрастни, защото не съм проявявала интерес към нея, ала посегнах към тази книга поради гореспоменатага причина. След прочита ѝ обаще разбрах едно - възрастните не се различават по нищо от тийнейджърите. Те са същите нерешителни страхливци от време на време, каквито сме ние младежите и определено предпочитат за игнорират проблемите си вместо да се изправят пред тях. Харесвам "Наръчник на опитимста", защото в нея въпреки че героите са на по тридесет-четиридесет години се държат като деца в началото, бягайки или опитвайки се да замажат своите проблеми без реално да ги решават, след което бавно, но стабилно правят обратното. Харесва ми това, че има засегнати заболявания и много истински теми, с които малко или много читателя може да се обвърже и да си вземе поука от тях. Харесва ми развитието на героите и дори заигравката с няколко от имената им. Харесаха ми много неща. И определено не съжалявам, че прочетох тази книга.

Това беше от мен за днес. Надявам се поста да ви е харесал.

Чао от мен за сега ~~